Решение № 170 от 29.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ихтиман, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200248 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД с ЕИК 175415374, чрез К. В. В., управител, чрез процесуалния представител адвокат И. М. - САК, против електронен фиш с № 8506201592, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложена имуществена санкция в размер на по 2500 лева, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С жалбата се излагат подробни съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна.

Твърди, че към 10.03.2023 г. за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП административнонаказваният орган не е имал право да съставя електронни фишове, а е следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение и да се издаде наказателно постановление. Претендира разноски.

В последно проведено по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В последното открито съдебно заседание въззиваемата страна, не се явява лично, представлява се от юрисконсулт Георгиева, който оспорва жалбата, излага подробни доводи, в защита на тезата, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Депозираната жалба срещу процесния електронен фиш е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС- Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.03.2023 г., в 08,13 часа, с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1 км 54+150 е било заснето пътно превозно средство, влекач, марка „ДАФ ХФ 460 ФТ“, което се е движел с посока нарастващ километър, в участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е регистрирала пътното превозното средство, тъй като по електронен път е отчела, че за него има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Съгласно представеното становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Националното тол управление има получена декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, но декларираната категория в подадената тол декларация е за ППС с техническа допустима мексимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав над 12 тона с 5 оси.

Пътно превозно средство влекач, марка „ДАФ ХФ 460 ФТ“, е собственост на „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД с ЕИК 175415374, представлявано от К. В. В., управител.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, снимков материал, извлечение от сегмент, становище и др.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима. Обжалваният електронен фиш е връчен на нарушителя на 06.04.2026 г., а жалбата е подадена на 15.04.2026 г., в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва възможност за издаване на електронен фиш при установени нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При издаването на електронен фиш АПИ правилно е квалифицирала както нарушението, така и основанията за налагане на имуществена санкция. Действително, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП препраща към чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но при систематичното му тълкуване следва, че същото включва и текста на алинея 3б на нормата на чл. 179. Основание за това, съдът намира в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, според който по отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 и следва да се прилага за предходните алинеи. Същото следва и от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който препраща към чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който от своя страна също препраща към чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Подобна препратка по отношение издаването на ЕФ е и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. От това е видна явната воля на законодателя административнонаказващият орган да може да издава ЕФ и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При тази законодателна уредба не се създава административнонаказателен състав по аналогия, т.е. не се касае за налагане на административно наказание по аналогия, което безспорно е в разрез с правните принципи.

Наличната в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП празнота касае единствено процесуалните правила.

Приравняването на ЕФ към АУАН и НП по отношение на правното му действие не съществува и риск от ограничаване правото на защита на адресатите на нормата, тъй като ЕФ се обжалва по същия начин, както и НП.

С оглед гореизложеното, настоящият състав не намира за нарушено правилото на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, който забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване, при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба. Аргумент в тази насока, съдът черпи и от направените законодателни промени, приети по отношение разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., като изрично е прието, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл е и съдебната практика на по к.н.а.х.д. № 6221/2023 г., к.н.а.х.д. № 9204/2023 г., к.н.а.х.д. № 12303/2023 г. АССГ и други. Настоящият състав е запознат и с формираната в обратен смисъл съдебна практика, но по изложените съображения не я споделя.

Ето защо, съдът намира, че като е издал електронен фиш, а не 3 наказателно постановление, за процесното нарушение, наказващият орган не е допуснал съществено процесуално нарушение.

В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В настоящия случай, по делото не е спорно, а се установява и от справка на л. 10 от делото, че собственик на заснетото пътно превозно средство е санкционираната фирма.

Въпреки тези констатации, съдът счита, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен.

По делото е установено, че дружеството не е заплатило само една такса на 10.03.2023 г. в 08,13 часа, на тунел „Траянови врата“ по път А-1, км.

54+150, поради което е следвало на собственика на пътното превозно средство да се предостави възможност от Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. В случая не са ангажирани доказателства относно изпълнението на визираното задължение от наказващия орган, което обуславя на отделно основание незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш (в този смисъл к.а.н.д.

№ 283/2025 г. на АССО и др.).

Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието.

Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса, с абсолютно определения размер на имуществената санкция- 2500 лева, предвидена за налагане спрямо водачите на пътни превозни средства, ясно личи несъразмерността между двете стойности. Предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата „тол такса“, липсва пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените съображения, съдът приема, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен.

4

По разноските.

Предвид изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените от него разноски.

По делото е приет договор за правна защита и съдействие, с който жалбоподателят е упълномощил адв. И. М.-САК да го представлява по делото.

Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие е, че е било договорено и заплатено в брой от жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 евро.

Съдът намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 300 евро, съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което възражението на процесуалния представител на административнонаказващия орган за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш с № 8506201592, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД с ЕИК 175415374, е наложена имуществена санкция в размер на по 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, да заплати на „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД с ЕИК 175415374, сумата в размер на 300 (триста) евро, платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5