Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 927 от 22.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 422/2026
Вид
Определение № 927
Подписан
22.06.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Надя Узунова, ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Благоевград, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500422 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх.№ 1172/11.2.2026 година, депозирано от М. Д. А., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ж.к. „***“ , бл. 23, ет. 1 – длъжник по ч.гр.дело № 1186/2021 година по описа на Районен съд – Сандански, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 32, ет. 1, офис 4, чрез адв. Е. П. срещу издадената срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК с № 382/6.10.2021 година издадена по ч.гр.дело № 1186/2021 година по описа на Районен съд – Сандански.

Длъжникът твърди, че въз основа на получено съобщение от ЧСИ Б.В. за образувано изпълнително дело срещу него. Твърди се, че заповедта за изпълнение не му е била връчвана по надлежния за това ред,тъй като не е живял в с. Полена и в периода 31.5.2023 година до 2.10.2023 година не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Предвид изложеното и доколкото е бил лишен от възможността да възрази срещу заповедта в срок, подава настоящото възражение, ведно с частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и срещу заповедта в частта за определените от съда разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството – заявител.

Заявителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор на така постъпилото възражение, с който оспорва същото като недопустимо, респективно неоснователно. Поддържа, че връчването на заповедта на длъжника е осъществено при спазване на всички необходими законови изисквания. Отправя искане за оставяне на възражението без разглеждане като недопустимо, респективно без уважение като 1 неоснователно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

На първо място следва да се посочи, че доколкото длъжникът излага твърдения, че изобщо не е могъл да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение поради нейното ненадлежно връчване, съдът приема, че подаденото възражение намира правното си основание в чл. 423 ГПК – така т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за длъжника от заповедното производство да осъществи защитата си, при положение, че е лишен да оспори вземането по чл. 414 ГПК, по причини, визирани в хипотезите на т.1-4 на чл. 423, ал. 1 ГПК като подаде възражение по чл. 423 ГПК пред ОС. Приемането на възражението по чл.

423ГПК замества възражението по чл. 414 ГПК и предизвиква последиците по чл. 415. ГПК, освен в случаите на нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, в които чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК предвижда за последица обезсилване на заповедта за изпълнение.

В нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК като предпоставка за допустимост на възражението във всички хипотези на т.1. до т. 4 изрично е уредено условието длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Длъжникът сочи, че е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело на 13.1.2026 година, когато е получил съобщение от ЧСИ Б.В..

Съдът намира, че възражението на длъжника е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от твърдяната дата на узнаването – 13.1.2026 година, предвид липсата на опровергаващи твърденията на длъжника доказателства.

Разгледано по същество, възражението е и основателно.

От материалите по ч.гр.дело № 1186/2021 година по описа на Районен съд – Сандански, че по заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу В. И. Г. и М. Д. А. е издадена Заповед № 382/6.10.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист за 18 426,28 лева /осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ - главница за периода от 15.06.2020 година до 19.09.2021 година; сумата от 1837,71 лева /хиляда осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 година до 14.01.2021 година, сумата от 3177,96 лева /три хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 15.05.2020 година до 19.09.2021 година, сумата от 90,50 лева /деветдесет лева и петдесет стотинки/-такси и разноски за периода от 15.06.2020 година до 19.09.2020 година, сумата от 48 лева/ четиридесет и осем/ лева – разходи за уведомяване за периода от 15.06.2021 година до 29.09.2021 година до изплащане на вземането, сумата от 471,61 лева /четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и една 2 стотинки/ - платена държавна такса и сумата от 1060,45 лева /хиляда и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ -заплатено адвокатско възнаграждение.

От намиращото се на лист 89 от ч.гр.дело № 1186/2021 година по описа на Районен съд – Сандански съобщение, се установява, че в изпълнение на законовата процедура за връчване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 6.10.2021 година. по същото дело на длъжника М. Д. А., на посочения в заявлението адрес, съвпадащ с постоянния и настоящия на адрес на лицето, съгласно приложената на л. 15 справка от регистрите на Национална база данни "Население", е връчено съобщение, чрез баща му – друго лице, което е дало съгласие да го приеме, което е пълнолетно по смисъла на чл. 46, ал.

1 и ал. 2 ГПК.

От извършената служебна справка от въззивния съд по реда на Наредба № 14/1811.2009 г. от НБД „Население“ се установява, че към дата 2.4.2026 година М. Д. А. е с регистриран постоянен и настоящ адрес – с. Полена, общ. Симитли.

Във въззивното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката П. /сестра на длъжника/. Същата сочи, че брат й живее от 2015 до настоящия момент в гр. Благоевград на квартира. Твърди, че отношенията между брат й и баща му са отдалечени, студени. Твърди, че двамата не общуват, но постоянно се карат. Сочи също, че през периода 2020 година - 2023 година брат й не е ходил при родителите си в с. Полена.

Според свидетелката М. Д. А. и родителите й не поддържат никаква връзка. Рядко ходел при тях, а покрай „ковида“ изобщо не е ходил.

Свидетелката П. е изложила последователно в показанията си и житейски логично факти относно невъзможността длъжникът да е узнал за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Установява се от показанията на този свидетел, преценени през призмата на чл.172 от ГПК, че М. Д. А. и баща му, който е получил съобщението не общуват, постоянно се карат, съответно М. Д. А. не поддържа никаква връзка с родителите си и при тях рядко.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита че заповедта не е връчена в съответствие с чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ГПК. Според цитираните норми, когато съобщението не може да се връчи лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме като с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Това в казуса не е така, доколкото от доказателствата поделото не може да се направи извод, че лицето, което е приело книжата ги е предало на техния адресат. Отделно от това е доказано в процеса, посоченото във възражението, при което длъжникът сочи адрес, на който живее и който е различен от регистрирания от него в НБД“Население“.

Хипотезата на чл. 423 от ГПК дава възможност въззивният съд да приеме просрочено възражение срещу заповед за изпълнение, само в случай, че разпореждането за издаване на заповедта не е връчено надлежно на длъжника / в хипотезите на т. 1, 2 и 3 на чл. 423 от ГПК/ или ако същият не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В настоящия случай се установява , че 3 издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, не е надлежно връчена на адресата- следва да се посочи, че в разписката за връчване не е дори посочено, че лицето, която е приело книжата е поело задължението да ги предаде, отделно от това не е посочено, че ведно с поканата за доброволно изпълнение се връчват заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, като същите не са индивидуализирани и това препятства действителната проверка какво е изпратено за връчване на длъжника с поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Ето защо налице са основанията депозираното възражение по реда на чл. 423 от ГПК да бъде прието от съда, поради наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК има ролята и на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, дори и такова да не е подавано до този момент пред съда по заповедното производство от длъжника. В настоящия случай по аргумент на чл. 424, ал. 3 от ГПК, съдът следва да приеме за редовно. Достатъчно е за да се приеме че е налице редовно възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че длъжника е депозирал възражение по одобрения от Министерството на правосъдието образец, за да се приеме че е оспорил вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение, без да посочва мотивите за това. В настоящия случай възражението е и мотивирано, доколкото длъжникът е възразил че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

При спазване на цитираните разпоредби следва, че връчването не е надлежно, поради което е налице хипотезата на т. 1 на чл. 423 от ГПК /предвиждаща противното/, за да се приеме възражението за основателно.

В обобщение, заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на М. Д. А. на 26.12.2021 година, поради което настоящото му възражение следва да се приема.

Доколкото въззивният съд приема възражението то се следва да се разгледат останалите изложени във възражението оплаквания, касаещи пороци на самата заповед за изпълнение, тъй като в производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство – в случая заповедта за изпълнение /която и не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските - чл. 413, ал. 1 ГПК/, "а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. "

Относно частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и определените в заповедта разноски с правно основание чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, като едновременно с възражението длъжникът може 4 да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК. Според ал. 3, изр. трето от същата правна норма, когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК. От това следва, че за въззивния съд е налице задължение да разгледа подадените ведно с възражението частни жалби само в случай, че приеме последното.

С оглед доказването на предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК и приемането от страна на настоящия въззивен състав на депозираното от длъжницата възражение по чл. 423 ГПК, то подадената ведно с него частна жалба с правно основание чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал.

1 ГПК следва да се разгледа само в частта относно искането за спиране на допуснатото незабавно изпълнение, като в частта за разноските с оглед приемането на възражението и по аргумент от т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС). Със същото е прието, че ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за 37 разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.