Определение № 2587 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502775 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.278, ал.1 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на М. И. К. от ***********, чрез пълномощника си адв. М. С.-И., АК-Пловдив против Определение № 7964/12.07.2023 г. по гр.д.№ 915/2023 г. по описа на РС – Пловдив, Х гр.с., с което е върната изцяло искова молба на жалбоподателката против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнително дело № 210/2008 г. по описа на ЧСИ М.О., с район на действие: Окръжен съд – Пловдив, поради недопустимост на предявения иск и прекратено производството по делото. Излагат се съображения за неправилност на определението доколкото първоинстанционният съд е приел, че за ищцата не съществува интерес да оспорва изпълнението с аргумент, че не е надлежно уведомена по реда на чл.

99, ал.3 от ЗЗД за осъществената в хода на изпълнението цесия, тъй като сама заявява, че е разбрала за прехвърляне на вземането след лично проучване на всички материали по изп.дело. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, и да върне делото на РС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с ЕИК 131001375, чрез адв. Н.К. от АК - Стара Загора, намира жалбата за неоснователна.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред първостепенния съд е образувано по предявен от 1

М. И. К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.439 ГПК за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи вземания по договор за потребителски кредит от 16.03.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. За принудителното събиране на вземанията, присъдени със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 7632/2008 г. на РС – Пловдив, е било образувано изп.дело № 210/2008 г. на ЧСИ М.О. с рег.№ 758, с район на действие ОС Пловдив.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че не е била надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената в хода на изпълнението цесия, поради което отрича вземането на новия кредитор.

Узнала е за конституирането на нов ия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а оттам и за сключения договор за цесия след като се запознала лично с материалите по горепосоченото изпълнително дело.

С Разпореждане от 06.06.2023 г. исковата молба е оставена без движение и на ищцата е указано в еднодседмичен срок да отстрани нередовностите й – да обоснове правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК единствено с твърдения, че не е надлежно уведомена за извършена цесия доколкото в исковата молба твърди за узнаване на прехвърляне на вземането при извършена от нея справка по изпълнителното дело на 02.06.2020 г. Указано е също ищцата да съобрази, че предмет на иска с правно основание чл. 439 ГПК е отричане на съществуване на вземането, за което е образувано изпълнителното производство, а не осъществената цесия.

С молба от 10.07.2023 г. ищцата обуславя наличието на правен интерес за водене на делото въз основа на твърдян факт, настъпил след влизане в сила заповедта за изпълнение. Поддържа твърдението, че извършената в хода на изпълнението цесия няма действие спрямо нея поради нередовното й съобщаване по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Сочи, че узнаването за цесията при преглед на материалите по изпълнителното дело е фактическо действие, което не представлява надлежно уведомяване по смисъла на закона.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че след като ищцата сама заявява, че знае за извършената цесия, то за нея липсва правен интерес от предявяване на иска с аргумент, че не е известена за прехвърляне на вземането. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска.

Съгласно установената съдебна практика, длъжникът има правен интерес да предяви иск по чл. 439 от ГПК, когато твърди факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание, какъвто е процесният случай.

2

Несъмнено е, че ненадлежно съобщената и валидно сключена цесия след влизането в сила на заповедта за изпълнение няма правопогасителен за длъжника ефект, но в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за новонастъпил факт, с който той отрича материалното право на взискателя.

От приложените по делото искова молба и уточняваща молба от 10.07.2023 г. се установява, че ищцата е направила признание, че е узнала за прехвърляне на вземанията на 02.06.2020 г., когато лично е проучила материалите по изпълнителното дело, което признание по съществото си не противоречи на твърдението й, че това узнаване не е било надлежно и не е предизвикало действието, предвидено в чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

Предвид горното се налага изводът, че предявеният иск е допустим, като въпросът дали длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената ц е с и я по смисъла на чл.99, ал. 3 от З З Д и какво значение има това уведомяване за основателността на иска по чл. 439 о т ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ ще следва да се реши от сезирания съд в самото исково производство.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делотовърнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7964 от 12.07.2023 г., постановено по гр.д.

№20235330100915 на Районен съд- Пловдив, X гр.с., с което е върната исковата молба на М. И. К. с вх.№ 6577/23.01.2023 г. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е прекратено производството по делото.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3