Решение № 493 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Тр. Вълчева при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело № 20245300900271 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл.409 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на 07.05.2024 год. от адв.А. Б. Б., вписан в Адвокатска колегия - *** с персонален №***, адрес на упражняване на дейността: ***, в качеството му на пълномощник на Р. П. Й., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, кв.“Дианабад“, бул.,,Д-р Г. М. Д.“ №1.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на ***г. в ***, на паркинга на магазин „***“, при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“ с peг. №*** водачът Г. В. П., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП - чл.116 ал.1 от ЗДвП /Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора/, като приближавайки се към пешеходката Р. Й., която се намирала от лявата му страна, не спрял и ударил лявата й ръка със страничното огледало. При удара тялото на ищцата се завъртяло леко наляво, загубила равновесие и паднала на асфалта на дясната си страна, а автомобилът управляван от виновния водач продължил движението си до паркирането му на свободното паркомясто.

В резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие ищцата Р. Й. получила 1 средна телесна повреда - счупване на дясната пубисна /срамна/ кост на таза. Поради получената сериозна травма тя била откарана по спешност в „УМБАЛ Бургас“ АД. На същата дата била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология, а на 21.10.2019г. претърпяла оперативна интервенция, изразяваща се в закрито наместване на фрактура под обща анестезия и три диагностични процедури, които са задължителни за КП 219. Вследствие на описаната травма ищцата претърпяла значителни по сила и интензитет болки и страдания. Особено интензивни били болките, претърпени от нея при удара, след оперативната интервенция и през целия възстановителен период, който и към настоящия момент не е приключил, заради напредналата й възраст и множеството заболявания, от които тя страда, а именно: Двустранна коксартроза, състояние след алопластика и усложнения, *** и халтава става на лява тазобедрена кост, Хипертонична болест на сърцето с хемодинамични нарушения, понесена патологична фрактура на торако-лумбален гръбнак с ограничаване на движенията, МСБ - статична и локомоторна атаксия, Остеохондроза и спондилоза поясни прешлени, катаракта сенилис, с кортиконуклеарис, страбизмус конвергенс, Миопия син артефакия ок.декстра. Във връзка с посочените заболявалия в полза на ищцата е издадено Експертно решение №2391/31.07.2013г. на Обща ТЕЛК - гр.Пловдив, с което й е призната сто процента намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години. След изтичане на срока на експертното решение е издаденото ново такова в полза на ищцата, което е пожизнено.

Ищцата твърди, че по време на лечението си е била съпътствана от постоянни, силни болки в областта на травмите особено след операция, които болки не й давали покой дори и нощем. Търпените от нея силни болки не се повлиявали, въпреки приеманите от нея обезболяващи медикаменти. Тя дълбоко страдала от обстоятелството, че за около 4 м. след операцията била напълно обездвижена. Всяко едно минимално движение било изключително трудно и болезнено. Чувствала се дискомфортно и непълноценно, поради факта, че била в невъзможност да осъществява сама елементарни ежедневни действия. Не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно и била постоянно под грижите на сина си, който й помагал при хранене, обличане и тоалет. Била силно разтревожена от това да не остане инвалид. Получената травма допълнително влошила трудния й начин на живот. Към настоящия момент все още търпи негативите от увреждането като изпитва болки в областта на таза, които са особено силни, когато времето е студено или влажно. Не може да стои дълго време права или да ходи без помощни средства, защото започвала да чувства зараждаща и усилваща се болка в областта на травмите. Не била способна да извършва елементарна физическа работа, тъй като всички по-сериозни физически усилия от нейна страна предизвиквали мощни болки в областта на таза. От настъпилото ПТП ищцата претърпяла и тежък психично-емоционален шок, от който все още не можела да се освободи.

Понастоящем била съпътствана от постоянни кошмари, предизвикани от преживяната стресова ситуация.

Сочи, че техническата причина за възникване на произшествието е субективна и се изразява в отклонение на вниманието от страна на водача на лек автомобил марка „Пежо“, 2 модел „107“ с peг.№ *** Г. В. П., което не му е позволило да забележи намиращата се в опасна близост от ляво на автомобила му пешеходка Р. Й., въпреки че е имал техническата възможност да забележи пешеходката, да спре преди мястото на удара и да предприеме мерки за предотвратяване на произшествието. Посочва, че във връзка с описания случай било образувано наказателно производство, което приключило с Решение №442/29.04.2022г., влязло в законна сила на 17.05.2022г., постановено по НОХД №1229/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, 5 н. с., с което подсъдимият Г. В. П., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***г. в ***, на паркинга на магазин „***“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с peг. № ***, нарушил правила за движение, визирани в чл.116 ал.1 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ...и престарелите хора“, като приближавайки към пешеходката Р. П. Й., с ЕГН **********, която се намирала от лявата му страна, не спрял и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна пубисна /срамна/ кост на таза, което е довело до трайно затруднение движението на десен крак за срок от около 1.52 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.116 ал.1 от ЗДвП. Сочи, че присъдата, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Извършеният деликт пораждал отговорност на деликвента, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на застрахователя. Тази функционална обвързаност по отношение на отговорността очертавала пасивната материалноправна легитимация на ответника по делото „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Твърди, че към ***г. /датата на ПТП-то/, управляваният от Г. В. П. лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с peг. № *** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със застрахователна полица BG/30/119001920764 и срок на покритие от 09.07.2019г. до 09.07.2020г. Ищцата твърди, че по реда на чл.380 от КЗ е отправила пред ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция с вх. №1995/08.04.2024 г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на описаното ПТП. Проведеното пред застрахователя административно производство, съобразно регламента на КЗ, приключило с постановен отказ с изх. №2132/26.04.2024г. за изплащане на обезщетение, поради липсата на основания за уважаване на предявената претенция.

Счита, че всички гореизброени претърпени, търпими и понастоящем неимуществени вреди, изразяващи се в изключително сериозните и значителни по степен и интензитет физически болки и страдания, причинени в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, следва да бъдат обезщетени от ответника по реда на КЗ. Като съобразява характера и интензитета на причинените неимуществени вреди, сериозните физически 3 болки и страдания, множеството други заболявания, напредналата възраст, както и обществения критерий за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че сумата в размер на 50 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от нея неимуществени вреди.

Моли да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на Р. П. Й., с ЕГН ********** сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея, търпими и понастоящем неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г. в ***, на паркинга на магазин „***“.

Моли сумата да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024г.

/датата на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното й изплащане, както и направените по водене на делото разноски.

Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставената й безплатна правна помощ.

На основание чл.127 ал.4 от ГПК сочи следната банкова сметка: ІBAN: ***, BIC: ***, „***, Титуляр - А. Б. Б., по която ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да направи плащане по предявените искове.

Ангажира доказателства.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че ищцовите претенции са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и следва да бъдат отхвърлени, като се присъдят в полза на дружеството направените на основание чл.78 от ГПК разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение.

В условията на евентуалност и в случай, че исковете бъдат уважени, моли да се редуцира размерът на търсената с исковата молба сума, доколкото последната се явява прекомерно и необосновано завишена и не кореспондира с направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и настъпилите в следствие от него неблагоприятни последици от страна на ищцата.

Не възразява, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и Я. Г. К., в качеството му на собственик на л.а. „Пежо", peг.

№ ***, по силата на застрахователна полица №BG/30/119001920764, със срок на действие от 09.07.2019г. до 09.07.2020г.

Оспорва механизма на ПТП. Счита, че същият не се е реализирал по описания в исковата молба начин. Твърди, че е налице значително „съпричиняване" по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД за процесното застрахователно събитие и настъпилите в резултат на него последици от страна на Р. Й.. Твърди, че последната е стояла на нерегламентирано място, а именно на: платното за движение и не е съобразила, че в този момент водачът на л.а.

4

„Пежо", модел „107", peг. № *** се е движил по него. Тя е имала ясна видимост, разполагала е с възможност да се огледа и пропусне движещото се превозно средство. Това нейно поведение е било в пряко нарушение на изискуемото се от нея като пешеходец поведение, закрепено с разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, изискващи да се движи или изчаква по тротоара или банкета на пътното платно, а когато такива няма - по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най-близко до лявата му граница, като не е използвала пътното платно за движение, а като място за провеждане на разговори, както и със забраната на чл.113 ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение /ако преди да комуникира с друга жена е пресичала/, да не спира без необходимост, а по аргумент от по-силното основание - да не остава и да продължава да говори на платното за движение. Действително с поведението си пострадалата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като, ако беше го съобразила с посочените изисквания, вместо сама да се приведе в състояние на неспособност да ги следва, не би възникнало съприкосновението с автомобила, тъй като всяко застрахователно събитие е плод на всички конкретни, съчетали се в определен момент обстоятелства.