Решение № 912 от 30.06.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Русе, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520103980 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършване на делба между В. Н. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. Русе, ***, ет. 2, Р. Н. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН **********, двете от гр. Русе, бул. Х.Б. 34, ет. 2, при квоти както следва : 2/4 идеални части за В. Н. П. и по 1/4 идеална част за Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н., на следните недвижими имоти, построени върху държавна земя, находящи се в гр. Русе, бул.

Х.Б. 34 и представляващи:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** с предназначение жилище, апартамент с площ 90 км. м. и състоящ се от две спални, дневнастолова, черна кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с 1/2 ид. части от ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ, ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ/ заемащо северозападната част на сградата/, ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и ОТСТЪПЕНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта – няма; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** с предназначение

ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с площ 18 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***., описани в схема № 14-445466-03.07.2018 год. на СГКК- Русе, скица на сграда № 14-445466-03.07.2018 год. на СГКК- Русе, а съгласно нотариален акт за собственост върху жилище в сграда, построена върху държавна земя с отстъпено право на строеж № 31, том 1

IV, дело № 1844/1982 по описа на нотариус при РРС втория етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен върху 90 кв.м., състоящ се от две спални, дневна- столова, черна кухня, балкон и сервизни помещения и 1/ 2 ид.ч. от тавана, избеното помещение (заемащо северозападната страна на сградата), общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, и целия гараж, застроен на 15 кв.м.- вътрешния към къщата, като при разпределението с другия съсобственик, са получили в дял и придобили правото на собственост.

Направена е възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК от Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н..

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че двата обекта са самостоятелни, като пазарната оценка на обекта с идентификатор *** е 80 393.00 лева, а на този с идентификатор ***- 16 200.00 лева. Общата пазарна стойност на делбените имоти е 96 593.00 лева или 48 297.00 лева за ищеца и по 24 148.00 лева за ответниците.

При разпределяне на имотите между съделителите съдът се стреми всеки от тях да получи реален дял, като при това се спазва принципа на равноправие на всички страни в производството. По силата на чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.

Когато съдът разпределя имотите в натура, той се ръководи от тяхната стойност и ги съпоставя с частите на съделителите, като търси да избегне облагодетелстването на някой от тях и прави всички усилия да достигне максимално доближение на дяловете с частите на съделителите. От друга страна, поначало е недопустимо принудително отреждане на общ дял на няколко съделители. Когато обаче има съгласие между някои от тях, би могло да им бъде възложен групов дял. Когато има наследяване по коляно, тогава възлагането на общ дял има и материалноправна основа. В случая възлагателна претенция са направили ответниците, като съдът я намира за основателна на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Предвид направеният по-горе извод, че процесните недвижими имоти са поделяеми между страните, съобразно квотите, при които е допусната делбата, съдът следва реално да ги подели между страните в това производство,

За основателността на възлагателната претенция е необходимо да се докажат в кумулативност следните факти: процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на наследяването; съделителят да няма собствено жилище; съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството. Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане. Изключение прави доказването на отрицателния факт- че съделителят не е титуляр на право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният фактпритежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, оспорващ претенцията за 2 възлагане. Ищецът по делото не оспорва факта, че ответниците нямат друго жилище и такова доказване не беше проведено. Ответниците твърдят, че са живели в жилището при откриване на наследството- смъртта на К.Г., както и преди това. Такива данни се съдържат и в представените удостоверения за настоящ адрес, от които е видно, че те са регистрирани на този адрес през 2002 год. И.Н. и през 1997 год. Р.Г.. Двете са представили декларации, че не притежават друго жилище. Този факт не оборен от ищеца, той не е навел и такива твърдения.

От изложеното е видно, че в полза на Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н. са налице всички предпоставки за възлагане на делбения апартамент по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради което той следва да бъде поставен в техен дял.

Съдът не споделя изложеното в писмената защита на ищеца, че не са налице предпоставките за възлагане на имота, тъй като страните нямали общ наследодател.

Посоченият цитат от решението на ВКС е изваден от контекста и в противоречие със смисъла на делбеното производство, а той е всеки от съделителите да се сдобие с реална собственост.

За уравнение на дела на съделителя В. Н. П., следва да му се възложи другия имот- с идентификатор *** с предназначение ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с площ 18 кв.м. с пазарна стойност 16 200.00 лева, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят паричната равностойност на остатъка от стойността на дела му в размер на 32 097.00 лева или по 16 048.50 лева всяка от тях. Сумата се дължи със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

На основание чл. 72 от ГПК и във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Русенски районен съд, държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял, която, изчислена за всеки от съделителите и определена върху актуалната пазарна стойност на процесните имоти, е в следния размер: В. Н. П. – 1931.88 лева, Р. Н. Г.- 965.94 лева и ИВ. КР. Н.- 965.94 лева.

По претенциите по сметки:

Ответникът е заявил такава за обезщетение за лишаване от ползване на стойност 150.00 лева месечно, представляващо половината от пазарния наем на жилището, тъй като по негови твърдения до гаража достъпът не му е ограничаван. В съдебно заседание на 01.03.2022 год. ищецът признава, че е имал достъп до жилището в периода декември 2019 год.- май 2020 год. С оглед признанието и изявленията на страните по делото, съдът е приел за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване, че от 15.08.2017 год. до 01.03.2022 год. ищецът не е имал достъп до жилището, с изключение на периода декември 2019 год.май 2020 год. Според заключението на вещото лице наемната цена на жилището е 273.00 лева. Тъй като ищецът е собственик на ½ ид.ч., в негова полза следва да се присъди обезщетение в размер на 136.50 лева месечно за периода от отправяне на поканата15.08.2017 год. до извършване на делбата, съгласно посоченото в исковата молба и в 3 молбата за уреждане на претенциите по сметки, т.е. до постановяване на решението по втора фаза на делбата- 27.06.2022 год.- общо 7917.00 лева за 58 месеца. Държавната такса върху уважения размер на претенцията е 316.68 лева на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разноските за заплащане на доставка и монтаж на ПВЦ дограма- 2 бр. прозорци през юни 2021 год. и за заплащане на направата, доставката и монтажа на входна врата през 2017 год. съдът квалифицира като подобрения, извършени без съгласието на другия съсобственик. При това положение правоотношенията ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60- 62 от ЗЗД. При условията на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД /когато работата е предприета и в собствен интерес/ отговорността е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата на всеки от съсобствениците. Вещото лице е изчислило, че стойността на квотата на ищеца се е увеличила с 470.00 лева, а на ответниците- с по 235.00 лева с така направените подобрения.

Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността, т.е. съставляват задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им. Поради това наследникът, който е извършил подобренията може да иска от другите наследници само сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял, той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник.

Ответникът И.Н. претендира извършените подобрения, изразяващи се в монтаж на два прозореца на стойност 357.50 лева, а Р.Г. за подобрения, изразяващи се в поставяне на метална врата в размер на 112.50 лева, които следва да им се присъдят, като се съобрази заключението на вещото лице, според което стойността на квотата на ищеца се е увеличила с 470.00 лева.

Ответниците претендират заплащане на платените от тях суми за извършени необходими разноски по ремонт на покрива на съсобствения имот, както следва: по 2590.00 лева всяка от тях.

Съдът не споделя възражението на ищеца, че недопустимо е изменен предявеният иск, като е допуснато изменение и на основанието, и на размера. В случая не се касае за изменение на иска, тъй като такова следва да е направено от страна по делото, а за изменение на правната квалификация, дадена от съда по негов почин, тъй като това е негово задължение. Въпреки некоректно използваните на места в изложението на ответниците понятия като подобрения и неоснователно обогатяване, цялостното изложение на фактическите обстоятелства, на които те основават претенциите си, и заявения петитум ищецът в делбеното производство да бъде осъден да им заплати съответната на правата му част необходими разноски в общ размер 9700.00 лева, не се пораждат съмнения относно вида и обема на търсената от тях съдебна защита.

Според константната съдебна практика, задължение на съда, а не на ищеца, е да 4 определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, дава правилната правна квалификация на предявения иск и съответно присъжда на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума (Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., ГК).

Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности , наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т.нар. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.