Решение № 278 от 16.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110206728 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. К. Е., ЕГН **********, чрез адв. Б., срещу Наказателно постановление № 23-4332-002347/17.02.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че констатациите в акта не отговорят на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е извършил посочената маневра, а единствено е изпълнил обикновената маневра – ляв завой, без да усеща загуба на сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка. На следващо място се сочи, че дори и да се приеме, че процесната маневра е била осъществена, то същата е била 1 вследствие на лоши метеорологични условия на посочените в АУАН и НП място и час, ведно с наличието на малък шофьорски опит на водача на автомобила. По изложените съображения се счита, че в конкретния случай липсва намерение за поднасяне на автомобила, а се касае за съвкупност от обстоятелства, довели до случайно деяние, изразяващо се в поднасяне на задницата на автомобила. Оспорва се субективната съставомерност на вмененото на въззивника нарушение с правна квалификация по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На последно място се излагат аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че административнонаказващият орган е отказал да извърши разследване на обстоятелството дали пътната настилка е била мокра и не е събрал служебно доказателства в тази насока, довело до необоснованост на изводите за осъществено в действителност административно нарушение.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебните заседания жалбоподателят Г. К. Е., редовно призован, се представлява от адв.Б. и адв.Г., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител адв.Г. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Допълнително се излагат аргументи, че в процесния АУАН липсва вписване на нарушението с правна квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в нарушение на разпоредбата на чл.

63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, а от друга страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е обективно и субективно недоказано. Сочи се, че в случая информацията в АУАН и в НП досежно мястото на извършване на нарушението е неясна, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

Жалбата на Г. К. Е. срещу Наказателно постановление № 23-4332002347/17.02.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 03.02.2023 г. свидетелят Р. П. М., заемащ длъжността „инспектор“ в СДВР – ОПП, изпълнявал служебните си задължения като автопатрул – нощна смяна. Същият около 23:19 часа при обход на маршрута на ул. "Акад.

Николай Стоянов", с посока на движение от ул.“Рашо Рашев“ към кръстовището с ул. "Акад. Борис Стефанов", забелязал, че водачът на лек автомобил марка "хххх" с рег. № ххххххххххх, намиращ се непосредствено пред служебния автомобил на св. М., започнал да изпълнява т. нар. "дрифт" – на горепосоченото място извършил маневра ляв завой към ул.“Атанас Манчев“ с рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя на автомобила, с което превъртял задвижващите колела, отклонявайки движещото се МПС последователно в посока дясно – ляво по надлъжната му ос. След изпълнение на посочената маневра автомобилът продължил движението си, след което му бил подаден светлинен и звуков от патрулния полицейски автомобил. Водачът на лекия автомобил "хххх" с рег. № ххххххххххх възприел подадения му от полицейския автомобил сигнал за спиране и преустановил движението си.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача на моторното превозно средство "хххх" с рег. № ххххххххххх – жалбоподателят Г. К. Е., като бил извикан за съдействие и екип на ОПП – СДВР.

На място се отзовал свидетелят И. А. И. – заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, който съставил против водача на лекия автомобил Г. К. Е. АУАН серия G A № 859060/03.02.2023 г., за това, че на 3

03.02.2023 г. в 23:19 ч., в гр.София, по ул.“Акад.Николай Стоянов“, с посока на движение от ул.“Проф.Рашо Рашев“ към кръстовището с ул.“Акад.Борис Стефанов“, управлявал личното си МПС "ххххххххххххххх" с рег. № ххххххххххх, където извършва маневра ляв завой към ул.“Атанас Манчев“ като не използва пътя по предназначение и извършва рискови маневри подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като го извежда извън контрол, завъртайки го последователно в дясно и в ляво. Не представя контролен талон към СУМПС.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 859060/03.02.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-002347/17.02.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП с "глоба" в размер на 3000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 859060/03.02.2023 г., справка – картон на водача, Заповед № 8121к - 13180/23.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на лек автомобил с рег. № ххххххххххх, справки от Национален институт по метеорология и хидрология, справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерство на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител И. А. И. и свидетелите Р. П. М. и И. С.К. (частично).

Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец Р. П. М., който 4 по времето и на мястото на извършване на нарушението е изпълнявал служебните си задължения при ОПП - СДВР, присъствал е при установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. се отличават с последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно впечатленията си от нарушението, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал, включително и с показанията на свидетеля И.. Съдът не намери основания да не кредитира показания на този свидетел, който е случаен очевидец на нарушението, установи се липса на заинтересованост у същия, като показанията му успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от него. Същият възпроизведе ясно и точно възприетото от датата на нарушението и подробно описа поведението на водача на автомобила „Ауди“, като подробно съобщава пред настоящия съдебен състав поведението му, действията, извършвани с автомобила, а именно – “дрифт“, изразяващ се в поднасяне на задницата на автомобила наляво и надясно в завой при потегляне със загуба на сцепление.

Възстановената от свидетеля М. конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на осъществяваната от него служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на св. Р. П. М. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. Именно с оглед съобщеното от този свидетел съдът направи извод, че жалбоподателят е действал умишлено, съответно е целял именно чрез боравенето с уредите и системите за управление на автомобила, подавайки газ и завъртайки го, да 5 постигне ефекта на поднасяне и управление не по предвидения в ЗДвП ред, използвайки по този начин пътищата не по предназначение – за превоз на пътници и товари.

С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител И. А. И., който обясни пред съда, че не е очевидец на извършване на нарушението, а е бил повикан за оказване на съдействие. За установеното нарушение е съставил АУАН, който предявил на нарушителя. Св. И. имаше ясен спомен, че процесното нарушение се е изразявало в т. нар. "дрифт", както и че пътната настилка в този момент е била суха. Последният факт се потвърждава и от изисканите от съда и получени справки от Национален институт по метеорология и хидрология.

Показанията на св. И. С.К. частично допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, като същият изрично е посочил, че е бил в управлявания от въззивника лек автомобил на светофар на кръстовище с ул.“Акад.Борис Стефанов“, както и че след направен ляв завой процесният автомобил е бил спрян за извършване на полицейска проверка. Съдът не намери основания да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания в посочената им част, като счита същите за кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. В останалата им част обаче, свидетелските показания не разкриват каквото и да било съвпадение с останалите доказателствени източници, поради което съдът намира, че представляват несигурна доказателствена основа, обрисуваща недостоверно факти и обстоятелства от предмета на делото и градящи защитна версия на въззивника, поради което и остават извън доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция.