Решение № 1706 от 15.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Бургас, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120104155 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО

ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ХРОНИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ“ - гр. Бургас, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: *, представляван от Д-р * – Директор, чрез адв. С. С., срещу С. В.

Я., ЕГН **********, с адрес: *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. с т. 1, вр. с ал. 1 КТ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 290,81 лв. /две хиляди двеста и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща заплатена от ищеца сума за обучения на ответника за периода 01.09.2020г. - 15.05.2023г., съгласно Споразумение от 01.09.2020г. към Трудов договор № 53/01.04.2020г., както и сумата от 32,45 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.05.2023г. до 05.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, между страните е сключен Трудов договор № 53/01.04.2020г., по силата на който ответникът е заемал длъжността „*“ при ищеца. На 01.09.2020г. било сключено и споразумение към трудовия договор, съгласно т.1.1 от което „по време на трудовото правоотношение между страните, при възникнала необходимост за обучение 1 на служителя за повишаване на квалификацията /преквалификацията/ му и при възможност за финансиране на обучението от стрА. на работодателя, същият ще финансира обучението на служителя, за което обучаемият се задължава да работи при работодателя по квалификацията си или на длъжност: „*“ в продължение на три години след завършване на финансираното от работодателя обучение“. В т.1.5 от споразумението било уговорено, че в случай, че обученията са няколко, срокът от три години по смисъла на т.1.1 започва да тече след завършване на последното обучение, финансирано от работодателя. В т. 3, б. „д“ било уговорено и задължение на служителя в случай, че напусне преди изтичането на тригодишния срок съгласно т. 1.1, да обучи кадър за своето място, да го въведе в работата и да му я сдаде, както и да изплати на работодателя цялата сума, инвестирА. в неговото обучение, като същата става изискуема от момента на неговото напускане.

Сочи се, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 326 КТ, въз основа на писмено предизвестие от ответника, депозирано на 12.04.2023г. за освобождаването му от длъжност, считано от 15.05.2023г. За последното била издадена от работодателя нарочна Заповед № 10 от 12.05.2023г.

Излага се, че преди прекратяването на трудовото правоотношение, на 26.04.2023г. на ответника било връчено уведомление относно дължимата от него сума, съгласно споразумението от 01.09.2020г., в размер на 2 290,81 лв.

Посочено било и че сумата следва да бъде заплатена до 15.05.2023г.

Твърди се, че както при получаване на трудовата си книжка, така и впоследствие, ответникът е заявил на служители на ищеца, че няма да заплати дължимата сума за платените от работодателя обучения.

Предвид горното и доколкото и понастоящем процесната сума не е заплатена на ищеца, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощниците си адв. А. П. и адв. К. Р., ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че клаузите на т.1.1., т. 1.2., т.1.3., т. 1.4. и т.1.5. от Споразумение от 01.09.2020г. към вече прекратения Трудов договор № 53/01.04.2020г., са недействителни като противоречащи на чл. 16, вр. чл. 48, ал. 1 и 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 2, вр. чл. 242 от КТ. Застъпва се също така, че процесното Споразумение от 01.09.2020г. не представлява и не попада под приложното поле на Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 от Кодекса на труда.

Излага се и че страните по делото са били в трудовоправни отношения в продължение на над 10 години до момента на тяхното прекратяване през м. май 2023г., като процесният трудов договор от 01.04.2020г. не е първи по ред между тях. Твърди се също така, че ищецът не е изпратил до НАП уведомление за изменение на трудовия договор, съгласно изискването на чл.

62, ал. 3 от Кодекса на труда. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноски.

Предмет на разглеждане са и предявени от С. В. Я., ЕГН **********, с 2 адрес: *, срещу „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ - гр. Бургас, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: *, представляван от Д-р * – Директор, насрещни искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, предл. първо KT за прогласяване недействителността на клаузите на т. 1.1., т. 1.2., т.1.3., т. 1.4. и т.1.5. от Споразумение от 01.09.2020г. към Трудов договор № 53/01.04.2020г., сключени между „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ХРОНИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ“ - гр. Бургас и С. В. Я., като противоречащи на чл. 16, вр. чл.

48, ал. 1 и 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 2, вр. чл. 242 от КТ.

Ищецът по насрещните искове твърди, че клаузите на т. 1.1., т. 1.2., т.1.3., т. 1.4. и т.1.5. от Споразумение от 01.09.2020г. към вече прекратения, считано от 15.05.2023г., Трудов договор № 53/01.04.2020г. противоречат на чл.

16, вр. чл. 48, ал. 1 и 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 2, вр. чл. 242 от КТ, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за уважаване на предявените насрещни искове, като претендира и сторените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок ответникът по насрещните искове е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на насрещните претенции, поради което и моли за отхвърлянето им. Оспорват се твърденията за недействителност на клаузи от процесното Споразумение от 01.09.2020г., като се навеждат подробни доводи в тази връзка.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, съответно адв. С. за ищеца и адв. П. за ответника, страните поддържат предявените от всяка от тях искове.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявените в настоящото производство първоначални искове са с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. с т. 1, вр. с ал. 1 КТ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а предявените насрещни искове – с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, предл. първо KT.

Основателността на първоначалните искове е обусловена от успешно проведено от стрА. на ищеца пълно и главно доказване на следните факти, от които произтичат претендираните от него права, а именно: валидно сключен между страните договор за повишаване на квалификация/преквалификация; надлежно изпълнение на задълженията си по договора, поради което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово правоотношение при него за определен период; валидна договорна клауза, уреждаща отговорността за вредите от неизпълнение на това задължение на ответника; размера на сторените разходи за провеждане на обучения на ответника в процесния период; едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от ответника преди изтичане на уговорения срок; изпадането на ответника в забава, поради което същият дължи обезщетение за забава в претендирания размер.

Основателността на насрещните искове е обусловена от успешно 3 проведено от стрА. на ответника – ищец по тези искове пълно и главно доказване на наведените от него факти, че клаузите на т.1.1., т. 1.2., т.1.3., т.

1.4. и т.1.5. от процесното Споразумение от 01.09.2020г. към Трудов договор № 53/01.04.2020г. противоречат на посочените от него разпоредби от КРБ и КТ.

Представени и приети като писмени доказателства по настоящото дело са сключени между ищеца „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ - гр. Бургас /като работодател/ и ответника С. В. Я. /като служител/ Трудов договор № 53/01.04.2020г. и Споразумение към същия от 01.09.2020г.

Видно от съдържанието на Трудов договор № 53/01.04.2020г., считано от 01.04.2020г. ответникът е заемал длъжността „старши рехабилитатор, ерготерапевт“ при ищеца, при пълно работно време и с основно месечно трудово възнаграждение от 1050 лева.

С горецитираното Споразумение от 01.09.2020г. към трудовия договор страните са уговорили, че /т. 1.1/ „по време на трудовото правоотношение между страните, при възникнала необходимост за обучение на служителя за повишаване на квалификацията /преквалификацията/ му и при възможност за финансиране на обучението от стрА. на работодателя, същият ще финансира обучението на служителя, за което обучаемият се задължава да работи при работодателя по квалификацията си или на длъжност: „*“ в продължение на три години след завършване на финансираното от работодателя обучение“.

Съгласно т. 1.2 от Споразумението, възникнала необходимост за обучение на служителя/работника за повишаване на квалификацията/преквалификация/ му и възможност за финансиране на обучението от стрА. на работодателя са на лице, когато двете страни са постигнали съгласие по всички параметри на обучението като: професията и специалността, по която служителя/работника ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Съгласието на страните се изразява чрез подписване на съответен документ, а именно: предложение, покА. или друг вид документ за вида обучение. В случай на финансирано от работодателя и завършено от служителя/работника обучение, съгласието на страните се предполага и без наличието на подписан документ за съгласие. В т.1.5 от Споразумението изрично е посочено, че в случай, че обученията са няколко, срокът от три години по смисъла на т.1.1 започва да тече след завършване на последното обучение, финансирано от работодателя. Съгласно т.1.3 от Споразумението, за целите на същото „обучение“ е всяка форма на проведено обучение на служителя/работника, като: курсове за квалификация, преквалификация, семинари, специализации и други форми на обучение, чрез които се повишава квалификацията на служителя /работника, независимо от вида, мястото, формата и времетраеното на обучението. В т. 3, б. „д“ от Споразумението страните са уговорили, че в случай, че служителят напусне преди изтичането на тригодишния срок съгласно т. 1.1, същият е длъжен да обучи кадър за своето място, да го въведе в работата и да му я сдаде, както и да изплати на работодателя цялата сума, инвестирА. в неговото обучение, като същата става изискуема от момента на неговото напускане.

4

А.лизът на съдържанието на така цитираното Споразумение от 01.09.2020г. обосновава извода, че същият има характера на Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работника или служителя по смисъла на чл. 234 от КТ.

Съгласно трайната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 234 от КТ, този договор представлява съглашение за провеждане на обучение на работника/служителя в учебно заведение или организирано от министерства, общини, работодатели или организации на работодатели или на работници и служители, за определен период от време, след завършването на което се повишава съществуваща или се придобива нова професионална квалификация, като по време на обучението работникът/служителят се откъсва от работния процес. Договорът по чл. 234 от КТ е трудов такъв, допълнителен договор между страните по едно трудово правоотношение с конкретен предмет и съдържание – уреждане отношенията между страните по трудовото правоотношение във връзка с повишаването квалификацията на работника/служителя.