Решение № 96 от 25.07.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. К., 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100572 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.К.,ул.** ** *,вх.*,ет.*,ап.**,чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.",вписано в регистър

БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г. по описа на 24св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване па дейността: гр.С.,бул.** ** ***,представлявано от Д. М. М.– Управител е предявила против „Ф. Б."ЕООД,с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н„Младост", ж.к.** *, бул.“** ***** **,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. установителен иск: неоценяем.

Ищцата твърди,че между нея и ответното дружество е сключен договор за предоставяне па потребителски кредит- №1213644 съгласно който договор е приложим ЗПФУР като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 400лв. като съгласно договора,ищцата е следвало да погаси заема в срок от 2 месеца,като е следвало да върне сумата.

Ищцата сочи,че посоченият годишен процент- на разходите е в размер на 49,66% като в чл.5 от Договора е уговорено,че кредитът се обезпечава с Поръчителство,предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник,но при сключването па договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне па гаранция от свързано с кредитора дружество.Ищцата описва ,че след като е усвоила сумата от 400лв. установила,че освен заемната сума от 400лв.,са й начислили такса за обезпечение с поръчителство-услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б." ЕООД, в размер на 200лв.

Ищцовата страна счита процесния договор за недействителен поради това,че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит,нито пък е посочено в ОУ,че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.Според ищцата в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрена за кредит, а не като задължително условие за кандидатстравето,каквото се явява всъщност. Ищцата твърди,че договорът не е подписан нито с квалифициран,нито обикновен електронен подпис, поради 1 което липсва съгласие. Тя твърди,че не е подписвала договор за поръчителство,както и че такъв не й е бил предоставян.

Според ищцовата страна процесният договор е нищожен на основание чл.10,ал.1 вр. чл.22 от ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закопа форма,както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Ищцата твърди,че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК,тъй като противоречи на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,понеже не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,респ.общо дължимата сума по него. Тя изтъква ,че е посечено само ГПР в %,но не е посочен начина на изчисляването му,поради което счита договорът за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Ищцата счита ,че на следващо място е посочен грешен ГПР,като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това следва да бъде направено,защото ответната страна не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да й бъде предоставен поръчител,за което събира допълнително възнаграждение и с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,съгласно чл.19,ал.1 ЗПК,при което същият би надхвърлил законовото ограничение,вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Според ищцовата страна посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Тя изтъква,че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д,ал.1 ЗЗП. Тази информация,според ищцата подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /в който смисъл са: Решение №260123 от 25.09.2020г.на ОС-Пловдив по в. гр.д.

№1214/2020г.;Решение №682 от 7.07.2020г.на ОС-Пловдив по в.гр.д. №880/2020г.;Решение №1375 от 22.11.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№ 1983/2019г.,Решение №220 от 18.02.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№2957/2019г.;Решение №1411 от

29.11.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№1207/2019г.;Решение №1510 от

13.12.2019г. на ОС-Пловдив но в.гр.д.№

2373/2019г.и Решение №33 от 8.01.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№ 2344/2019г./.

Ищцата счита,че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство,несъмнено следва да бъде включена в ГПР,тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК.Тя счита,че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство,което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,е заобиколена императивната разпоредба па чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходете по кредита.Според ищцовата страна действителният размер на ГПР по процесния договор,с включени разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство,е в размер над 70%.

Предвид това ищцата счита,че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,не съответстват на действително уговорените такива,налице е неяснота при определяне на ГПР,което води до недействителност на договора съгл.чл.22 ЗПК.

Ищцата описва,че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв,а в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорете за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията па разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в което те процедират по този начин" .

2

Ищцовата страна счита,че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга -гарант,чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза,с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;договорът е във вреда на потребителя,като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя,налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Според ищцовата страна клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №1213644 е нищожна,като неравноправна но смисъла на чл.143,т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10,ал.2,чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.

Въз основа на изложеното,ищцовата страна иска от съда да приеме,че са налице пороци,обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №1213644 сключен между нея и „ФИРАТУМ Б."ЕООД,с ЕИК:200599406,със седалище и адрес па управление:гр.С.,р-н„Младост"ж.к.** *,бул.“** ***** **,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.,евентуално на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, вр.чл.22,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК,чиято недействителност да бъде прогласена.

Освен това ищцата иска от съда в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1213644 ,сключен между нея и,,Ф. Б."ЕООД,с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление гр.С.,р-н „Младост",ж.к.** *,бул.“** ***** **,бл.№,вх.*,ет.*, ап.офис **,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Blink" в полза на ответника.

Ищцовата страна иска от съда да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,включително и адвокатско възнаграждение.

Ищцовата страна е направила доказателствени искания:

Съдът на основание чл.190 от ГПК да задължи ответното дружество да представи предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга,погасителен план и СЕФ,от където да се установят всички компоненти,които следва да се включат в ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит №1213644;

Да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лицесчетоводител,след представяне на изисканите от ответнотото дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори :

1.Какво е начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора,и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК,какъв е действителният размер па ГПР?

Да й бъде издадено съдебно удостоверение,което да й послужи пред Българска народна банка с код по Булстат 000694037 със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н „***",пл.

„***"№*,на базата на което да се снабдя с информация относно сключените сделки между „Ф. Б."ЕООД,с ЕИК200599406 и А. И. Л.,с ЕГН:**********,както и движението по тях.

Ищцовата страна е направила особено искане:

Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба,не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,на основание чл.238,ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.

Ако е редовно призована за първото заседание на делото,но не се яви, на основание чл.238,ал.2 от ГПК делото да се гледа в нейно отсъствие.

С оглед становището на ответната страна, да й бъде дадено възможност да ангажира други 3 доказателства и да направи и други доказателствени искания.

По делото се събраха следните писмени доказателства на страните :

1.Заверено копие от пълномощно на ищцовия представител;

2.Внесена д.т. в размер на 30лв.;

3.Заверено копие от Договор за предоставяне потребителски кредит №1213644 от 17.11.2022г.;

4.Заверено копие от Преддоговорна информация /стандартен европейски формат/;

5.Договор за гаранция/поръчителство/ от 18.11.2022г.;

6. Договор за правна защита и съдействие ;

7.Заверено копие от Фактура №0100001354/04.12.2024г.за заплатено адвокатско възнаграждение от общо 1800лв. с включено ДДС;

8.Писмо с Изх. №БНБ-00297/02.01.2025г. ,с което е предоставена информация на съда за предоставените кредити от ответното дружество за периода 31.01.2020г.-30.11.2024г. с приложена справка за същите.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в законния срок по ГПК,от чиито съдържания е видно ,че оспорват исковата претенция и развиват доводи и аргументи за отхвърлянето на исковете като неоснователени и недоказани.

Ответната страна описва,че с депозираната искова молба,ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с който цели прогласяване нищожността на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1213644/17.11.2022г.,сключен между ищцата и ответника.Тя описва,че с посочената клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта) като иска от съда да приеме иска за неоснователен.