Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 77 от 09.02.2026, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 1417/2025
Вид
Определение № 77
Подписан
09.02.2026
В сила
14.04.2026
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Тетевен, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх, чрез адв. Е. от САК, срещу М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ххххххххххххх, с предявен иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 200.00 лева и предявен иск по реда на чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 400.00 лева.

След размяна на съдебните книжа и след насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът М.

Г. Д., с изрична молба прави изявление за оттегляне на иска по настоящото дело, като сочи, че ответникът М. А. И. е удовлетворил претенцията на ищецът, във връзка с което същият, чрез процесуалният му представител е депозирал молба до съда за оттегляне на иска.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Т.е. в случая ищецът е този, който определя до кой момент и в каква степен се нуждае от съдебната защита, както и при липса на нужда да се откаже от нея. Оттеглянето от ищеца може да се направи до приключване на първото съдебно заседание по делото без съгласие на ответника, каквато е и настоящата хипотеза.

По същество е налице оттегляне на исковата молба, до приключване на първото по делото редовно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да прекрати производството по делото на основание чл. 232 от ГПК, поради направеното от ищеца оттегляне на искането си по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД и десезирането на съда.

В молбата за оттегляне се претендират разноски, сторени в исковото производство, за което са представени доказателства. При прекратяване на делото поради отказ от иска ищецът има право на разноски, само ако ответникът е дал повод за завеждане на иска /по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК/. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, ако е изпълнил претендираното задължение след предявяването на иска /в този смисъл Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., ВКС, ІV г. о. /. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес /включително поради плащане на сумата след завеждане на исковата молба/, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., ВКС, I г. о., Определение № 625/24.11.2015 г. по 1 ч. т. д. № 3056/2015 г., ВКС, I т. о., Определение № 767/05.09.12 г. по ч. т. д. № 251/2012 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2011 г., ВКС, ІІ т. о. /. В случая плащането на исковата сума е извършено от ответника след подаване на исковата молба, с оглед на което несъмнено с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе отговорност за разноски.

Така претендирания размер на възнаграждение кореспондира с минималния регламентиран от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР. Съгласно трайната съдебна практика, в т. ч. и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото по делото действително липсва фактическа и правна сложност, и по него не е проведено нито едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди сумата от 200.00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 51.13 евро за заплатена държавна такса, или разноски в общ размер на 251.13 евро.

Водим от горното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1412 по описа за 2025 г. на Районен съд Тетевен, IV граждански състав, на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на Исковата молба от М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх.

ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ххххххххххххх да заплати на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк.

„хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх, сумата от 251.13 евро съдебни разноски, сторени в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ловеч в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Тетевен, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх, чрез адв. Е. от САК, срещу М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ххххххххххххх, с предявен иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 200.00 лева и предявен иск по реда на чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 400.00 лева.

След размяна на съдебните книжа и след насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът М.

Г. Д., с изрична молба прави изявление за оттегляне на иска по настоящото дело, като сочи, че ответникът М. А. И. е удовлетворил претенцията на ищецът, във връзка с което същият, чрез процесуалният му представител е депозирал молба до съда за оттегляне на иска.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Т.е. в случая ищецът е този, който определя до кой момент и в каква степен се нуждае от съдебната защита, както и при липса на нужда да се откаже от нея. Оттеглянето от ищеца може да се направи до приключване на първото съдебно заседание по делото без съгласие на ответника, каквато е и настоящата хипотеза.

По същество е налице оттегляне на исковата молба, до приключване на първото по делото редовно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да прекрати производството по делото на основание чл. 232 от ГПК, поради направеното от ищеца оттегляне на искането си по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД и десезирането на съда.

В молбата за оттегляне се претендират разноски, сторени в исковото производство, за което са представени доказателства. При прекратяване на делото поради отказ от иска ищецът има право на разноски, само ако ответникът е дал повод за завеждане на иска /по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК/. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, ако е изпълнил претендираното задължение след предявяването на иска /в този смисъл Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., ВКС, ІV г. о. /. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес /включително поради плащане на сумата след завеждане на исковата молба/, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., ВКС, I г. о., Определение № 625/24.11.2015 г. по 1 ч. т. д. № 3056/2015 г., ВКС, I т. о., Определение № 767/05.09.12 г. по ч. т. д. № 251/2012 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2011 г., ВКС, ІІ т. о. /. В случая плащането на исковата сума е извършено от ответника след подаване на исковата молба, с оглед на което несъмнено с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе отговорност за разноски.

Така претендирания размер на възнаграждение кореспондира с минималния регламентиран от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР. Съгласно трайната съдебна практика, в т. ч. и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото по делото действително липсва фактическа и правна сложност, и по него не е проведено нито едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди сумата от 200.00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 51.13 евро за заплатена държавна такса, или разноски в общ размер на 251.13 евро.

Водим от горното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1412 по описа за 2025 г. на Районен съд Тетевен, IV граждански състав, на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на Исковата молба от М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх.

ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ххххххххххххх да заплати на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк.

„хххххххххххх” № 8, вход В, хххххххххххх, сумата от 251.13 евро съдебни разноски, сторени в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ловеч в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

2