Определение № 602 от 14.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Благоевград, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500400 по описа за 2026 година съобрази следното:

В. М. У., ЕГН **********, адрес гр. ***, обжалва решение № 403 от 16.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 479 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Нарушен бил материалният закон. Не били спазени съдопроизводствените правила. Актът бил необоснован. Районният съд допуснал съществено нарушение, като отказал да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, уреденото в чл. 33, ал. 2 от ЗС право на изкупуване принадлежало на съсобственика, който не се е разпоредил, нито е обещал да се разпореди със своята идеална част от съсобствения недвижим имот и комуто не е предложено закупуване на разпоредената чрез договор за покупко-продажба идеална част от съсобствения недвижим имот на трето, чуждо за съсобствеността лице. Само този съсобственик имал правото с едностранно волеизявление, заявено до съда, да поиска промяна в правната сфера на купувача-преобретател на тази идеална част, като замести последния в договорната връзка по силата на съдебното решение, постановяващо принудителното изкупуване от съсобственика-ищец на разпоредената идеална част от недвижимия имот срещу даденото от преобретателя по сделката имуществено благо. При успешното провеждане на съдебното производство пред Районен съд Благоевград по образуваното гражданско дело № 472 от 2025 г. по чл. 19 от ЗЗДог, В. У. щял да придобие притежаваните от ищцата 411,25/3290 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, което щяло да 1 отнеме активната легитимация на ищцата да претендира правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като вече няма да бъде съсобственик на съответните идеални части от имота, предмет на настоящото производство. Установявало се наличието на спор, който бил обуславящ за настоящото производство. Предметът на делото за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба за окончателен, какъвто бил настоящият, бил преюдициален и предпоставял спиране на производството по настоящото дело. Мотивите на първоинстанционни съд били непълни и едностранни. Те не дали отговор на основното възражение на ответника В. У., че ищцата няма право да иска изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като вече е обещала да се разпореди със своите идеални части по силата на сключения предварителен договор от 21.02.2020 г. Първоинстанционният съд приел, че не е налице обещание от страна на ищцата да продаде съответните идеални части от поземления имот, тъй като сключеният предварителен договор не бил подписан лично от ищцата, а чрез неин пълномощник, което не почивало на никакви правни аргументи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Иска се, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, настоящото производство да бъде спряно до приключване на съдебното производство по гражданско дело № 472 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, тъй като решението по посоченото дело щяло да има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Моли се и за присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции.

Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от Д. К. Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***, и настоящ адрес в ***. В него се изтъква, че решението на районния съд е правилно. Нямало нарушаване на процесуалните правила. Предмет на настоящото производство бил предявен иск за изкупуване на части от съсобствен имот, които били прехвърлени в полза на ответника В. У. чрез сделка при неспазване на разпоредбата на чл. 33 от ЗС. В предмета на спора единствено се включвало установяване на собственическите права на Н. към момента на сделката, липсата на предлагане и предявяване на иска в преклузивните срокове.

Решението по гражданско дело № 472 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, във връзка с обявяване на предварителен договор за окончателен, нямало да има обратно действие. То щяло да действа занапред. Ето защо ищцата и към момента на предявяване на иска, и към момента на спорната сделка, по повод на която предлагане за изкупуване не й било направено, категорично се явявала съсобственик на недвижимия имот, а това правело искът допустим. Изискването да бъде предложено изкупуването на съсобственик следвало да се преценява към 2 момента, в който се правела сделката за прехвърляне на съсобствени части. В случая това било през 2020 г. Към онзи момент трябвало да се преценява има ли съсобственост, или не. В случая тя безспорно била налице и продължавала и към момента, което означавало, че няма как решението по новообразуваното дело да бъде преюдициално за настоящото. Решенията нямало да са противоположни, тъй като щели да имат различен правен ефект и последици. В единия случай било правото да се иска изкупуване, тъй като продаваните части от имот не са били предложени на ищцата от съсобствениците към момента на прехвърлянето им на трето лице, а в другия случай - само наследствената им квота, за която се твърдяло, че е сключен предварителният договор, щяла да бъде обявена като предмет на окончателна сделка, и то със съдебен акт, но той щял да действа занапред, а не назад във времето и нямало да промени момента, който бил релевантен, а това била сделката от 2020 г. Дори да се стигнело до хипотеза, в която искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗДог да бъде уважен, то той щял да има действие занапред и това щяло да даде възможност занапред ответникът У. евентуално да придобие наследствените на ищцата части от спорния недвижим имот. Това обаче не препятствало правото й да изкупи частите на останалите, тъй като към 2020 г., когато била изповядана спорната сделка, както и към настоящия момент, тя безспорно била съсобственик в процесния недвижим имот. Решението по новообразуваното дело нямало как да бъде правно значимо за настоящия спор и последиците от него. Ето защо липсвала твърдяната преюдициалност, а и оттам и възраженията по спазване на процесуалните правила се явявали неоснователни. Неоснователно било и искането за спиране на настоящото дело до приключване на спора по чл. 19 ал. 3 от ЗЗДог, което правилно било отхвърлено от районния съд. Спор по наличието на образувано дело с иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗДог между страните не съществувал.

Такова изявление било направено и пред районния съд. Предварителният договор вече бил представен по делото. Същият обаче не бил сключен лично от Н., за да може изобщо да се коментира как тя вече е поела ангажимент лично да прехвърли имота в полза на ответника У., макар и до размера на наследствените си части. Към момента нямало нито едно доказателство по спора, а жалбоподателят не твърдял такова да съществува, което да установява, че Н. е предоставила пълномощия на трето лице от нейно име да се разпорежда с имоти. От представените по настоящото дело доказателства било видно, че още през 2024 г. и незабавно след узнаване на спорната сделка и предварителния договор, ищцата оспорила действието му и не го потвърдила. Ето защо този договор не я обвързвал по никакъв начин, а оттам и новообразуваното дело нямало да има отношение към 3 правилното решаване на настоящия спор. Като достигнал до същите изводи, Районен съд Благоевград постановил правилен съдебен акт, който следвало да бъде потвърден. Моли се за отхвърляне на искането за спиране на делото. Претендират се разноски за въззивното производство.

И. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. ***, обжалва постановеното по делото определение по чл. 248 от ГПК и моли за неговата отмяна, като твърди, че не дължи разноски за адвоката на ищцата.

Д. К. Н. е подала отговор на частната жалба и сочи, че тя е неоснователна.

Решението по съществото на спора било в нейна полза. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските се възлагали върху ответниците.

Отговорността за разноски се определяла единствено от изхода на делото. Не били налице причини за намаляване на хонорара на нейния адвокат. Казусът се характеризирал с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовата страна били защитени в четири открити заседания. Всички действия преди и по време на съдебния процес били извършени от упълномощения адвокат. Представен бил ДПЗС, удостоверяващ реално заплатено възнаграждение в размер на 1500 лева.

Жалбоподателката не сочела нито един конкретен аргумент за прекомерност.

Жалбата била бланкетна. Първоинстанционният съд приложил правилно както националното право, така и правото на ЕС. Атакуваното определение било правилно, законосъобразно и мотивирано. Не се установявало нито нарушение на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон.

Частната жалба следвало да бъде оставена без уважение, защото разноските били действително направени и същите не били в завишен размер.

Жалбите са редовни и допустими. Отговорите им също съответстват на изискванията на процесуалния закон. Делото обаче все още не следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание на въззивната инстанция. Искането за спиране, направено с въззивната жалба, е основателно и трябва да бъде уважено.

В Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, докладчик съдията *** Г., се разяснява, че при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд, въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване, като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело - висящ преюдициален спор, 4 имащ значение за правилното решаване на обусловения спор. Ако нарушението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е допуснато от първата инстанция, въззивната инстанция, съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса /чл. 269, ал. 1 от ГПК/, ще е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението по преюдициалния спор, и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между страните.

Според Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията *** Т., основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията ***, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице тогава, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Окръжен съд Благоевград преценява, че висящият процес по гражданско дело № 472 от 2025 г. на Районен съд Благоевград се явява преюдициален спрямо настоящия такъв, намиращ се във въззивната си фаза. Подобен казус вече е стоял на вниманието на ВКС и е коментиран в Определение № 540 от 10.09.2009 г. по ч. гр. д. № 271/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, като там изрично е прието, че предметът на делото за обявяване на предварителния договор за покупкопродажба за окончателен е преюдициален и предпоставя спиране на производството по предявения конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС.

В Определение № 445 от 28.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 331/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, се сочи, че искът по чл. 108 от ЗС е преюдициален по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като само съсобственик може да претендира изкупуване на съсобствена идеална част. В Определение № 562 от 15.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2677/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, е обяснено, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗДог, за обявяване за окончателен на 5 предварителен договор за прехвърляне на ателие, е с обуславящо значение по отношение на делото за делба на същото ателие, тъй като в случай на уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗДог, правото на собственост върху процесното ателие ще премине върху купувача по предварителния договор и искът за делба на ателието следва да се отхвърли поради липса на съсобственост. Според Определение № 238 от 13.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2811/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ***, спорът за обявяване за окончателен на сключения между страните по иска за собственост предварителен договор по отношение на недвижимите имоти, предмет на ревандикационната претенция, има преюдициално значение за иска по чл. 108 от ЗС, тъй като ще бъде установена активната материалноправна легитимация на страната като собственик на процесните имоти, което налага спиране на производството по чл. 108 от ЗС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Окръжен съд Благоевград смята, че цитираната практика на ВКС е приложима по аналогия в настоящия казус, защото ако искът на В. М. У. срещу Д. К. Н., с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗДог, бъде уважен, то това несъмнено пряко ще рефлектира върху изхода на делото по иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС и основателността на претенцията, понеже Н. ще загуби активната си материалноправна легитимация, тъй като само съсобственик може да претендира изкупуване на съсобствена идеална част, а тя вече няма да бъде такъв.