Решение № 2676 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110113353 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1, ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 076,79 лева, представляваща дължима сума по нотариална покана от 01.12.2021 г за връщане на лекарствени продукти, предназначени за отпускане по лекарско предписание, връчена на 06.04.2022 г. чрез нотариус Д. Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 914,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума, начислено за периода от 01.12.2021 г. до 22.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 4938 от 01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10048/2022 г. по описа на ВРС, 53-ти състав.

В исковата молба се излага, че при получаване на владението и собствеността върху преместваем обект, в който се помещава аптека „В.“ - гр. Д., от страна на ответното дружество, праводателят - ищцовото дружество „В.“ ООД, действащо по това време чрез бившия си управител П. М., неправомерно е оставило в обекта лекарствени продукти, които могат да бъдат продавани само по лекарско предписание. Твърди се, че лекарствените 1 продукти са фактически оставени при предаването на помещението на ответника. Заявява още, че продажбата на преместваемото помещение е осъществена на 15.09.2021 г. и към тази дата ответното дружество не притежава лиценз за продажба на лекарствени продукти по лекарско предписание. На 08.11.2021 г., след депозирано уведомление от П. М., същата е заличена като управител на „В.“ ООД.

На 01.12.2021 г. на ответното дружество била връчена покана за връщане на лекарствените продукти, собственост на „В.“ ООД.

На 06.04.2022 г. била връчена нотариална покана за връщане на лекарствените продукти. На 18.04.2022 г. екземпляр от горната покана бил връчен лично на П. М..

Твърди се изначална липса на основание за задържане на лекарствата от страна на ответника.

Заявява, че въпреки получените покани, ответното дружество не е заплатило стойността на неоснователно задържаните лекарства в размер на 14 076,79 лева, поради което същото дължи и мораторна лихва в размер на 914,99 лева за периода от 01.12.2021 г. до 22.07.2022 г.

Настоява за уважаване на предявената претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „А.“ ЕООД депозира писмен отговор.

Оспорва, че ответното дружество е получило владението и собствеността върху преместваем обект, където се е помещавала Аптека „В.“ в гр. Д., че ищцовото дружество е собственик на преместваемия обект и е стопанисвало същия, че е имало лиценз да извършва дейност като аптека. Оспорва още, че ищцовото дружество е собственик на лекарствените продукти, че същите са се намирали в преместваемия обект. Оспорва „А.“ ЕООД да е получавало фактическата власт върху последните. Оспорва претенцията по размер. Оспорва Приложение № 1. Не оспорва единствено получаването на посочените от ищцовото дружество покани.

Настоява за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът „В.“ ООД се представлява се от адв. К. Т. от АК - Варна.

Поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „А.“ ЕООД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал определено имуществено благо на ответника - респективно, какво е получил ответникът (Решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г., ВКС, IV ГО; Решение № 89 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1184/2012 г., ВКС, III ГО, Решение № 227 от 22.03. 2019 г. по гр. д. № 896/2018 г., ВКС, III ГО, и др.), а в тежест на ответника е да докаже на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. В мотивната част на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. е посочено, че само когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му.

В настоящия казус, доколкото в исковата молба се твърди полученото от ответника без основание благо да са лекарствени продукти, които могат да бъдат отпускани само по 2 лекарско предписание, при разглеждане на делото следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).

Съгласно чл. 218 ЗЛПХМ, търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал. 2 какъвто настоящият случай не е. Според чл. 219, ал. 1 на същия закон, аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди. Дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт, съгласно поставеното с чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ изискване. С чл. 222, ал. 1 е предвидено, че право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт; ал. 2 на същия законов член урежда, че магистър-фармацевтът по ал. 1 е ръководител на аптеката.

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗЛПХМ, ръководителят на аптеката носи отговорност за дейностите, посочени в чл. 219, ал. 1.

Обобщено, според цитираната законова уредба, съхраняването на лекарствени продукти от търговеца на дребно може да се извършва единствено в аптеки, като самата дейност се извършва задължително от магистър-фармацевт и отговорността за нея е изцяло на ръководителя на аптеката. С чл. 23 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти е прието, че всеки фармацевт е независим при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи съответната отговорност (ал. 1), като работодателят и ръководителят на аптеката са длъжни да зачитат правата на фармацевта по ал. 1 (ал. 2).

Видно от представеното по делото Разрешение № АП-1265/11.05.2016 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата, със същото на „В.“ ООД е разрешено да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека в гр. Д., бул. ....., до бл. 5, с ръководител маг.-фарм. П. С. М.. От това следва, че доколкото по делото не се твърди „В.“ ООД да е имало издадено разрешение и за друга аптека - до 8.11.2021 г., когато М., според изложеното в исковата молба, е заличена като управител на дружеството, последното е можело да съхранява лекарствените продукти, с които е търгувало, единствено в аптеката, помещаваща се в преместваемия обект, прехвърлен на 15.09.2021 г. на ответника, като отговорността за съхраняването на тези продукти е била лично на М., в качеството й на фармацевт и ръководител на аптеката. Дори обаче „В.“ ООД и да е имало разрешение за друга аптека, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЛПХМ, съгласно която търговците на едро с лекарствени продукти могат да снабдяват с лекарствени продукти: 1) други търговци на едро с лекарствени продукти; 2) аптеки и дрогерии; 3) Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"; 4) Министерството на здравеопазването; 5) лечебни заведения за извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК. Списъкът е лимитивен, като от нормата следва, че търговците на едро доставят лекарствени продукти не изобщо на търговеца на дребно, а на конкретната аптека, за чийто ръководител възниква отговорността за тяхното съхраняване. През същия период - от разпоредителната сделка на 15.09.2021 г. до 8.11.2021 г., е нямало законови пречки в аптеката от името на ищцовото дружество да се извършват и всички останали посочени в чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ дейности, включително отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание. Прехвърлителната сделка за преместваемия обект, в който се е намирала аптеката, в случая е без значение за правомерното 3 функциониране на самата аптека въз основа на издаденото на „В.“ ООД Разрешение № АП1265/11.05.2016 г., тъй като законът не поставя изискване дейността да се извършва в собствено помещение на лицето, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. С оглед на изложеното, съдът не споделя довода на ищеца, че с прехвърлянето на собствеността върху преместваемия обект ответникът е получил и фактическата власт върху намиращите се в аптеката лекарствени продукти, предназначени за отпускане по лекарско предписание. За установяване на горното твърдение по делото не са налични каквито и да е доказателства.

От показанията на свидетелката Е. А. - счетоводител на ищцовото дружество, се установява единствено: че към датата на прехвърлителната сделка в аптеката са се намирали и лекарствени продукти, предназначени за отпускане по лекарско предписание; че от търговеца на едро, който е доставил на ищцовото дружество тези продукти, не е издадено кредитно известие за тяхното връщане; както и че същите не са предадени на управителя на „В.“ ООД Н. М.. Относно самата перхвърлителна сделка, Асенова твърди, че със същата П.

М., в качеството си на управител и на двете дружестава, е прехвърлила от „В.“ ООД на „А.“ ЕООД движими вещи - „аптеката, вендинг автомати за лекарства и други“, както и лекарствени продукти на свободна продажба. В аптеката „във владение на П. М.“ останала „другата част от лекарствата“. В двете уточняващи молби по делото процесуалният представител на ищеца заявява, че ищцовото дружество няма информация дали за останалите в аптеката лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, е постигната някаква уговорка между „В.“ ООД и „А.“ ЕООД. В съдебно заседание на 15.11.2023 г. адв. Т. допуска, че останалите в помещението на аптеката лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, са „реализирани“, тъй като аптеката не е преставала да функционира - „вече под трето дружество, към момента с управител М.“, след извършени междувременно прехвърлителни сделки към две физически лица.

При това положение, неустановено по делото остава: какви конкретно лекарствени продукти, предназначени за отпускане по лекарско предписание, са били налични в процесната аптека към датата на прехвърлителната сделка към „А.“ ЕООД; колко от тях са отпуснати по лекарско предписание (реализирани) в периода от 15.09.2021 г. до 8.11.2021 г., докато аптеката е функционирала на основание Разрешение № АП-1265/11.05.2016 г.; какви сделки или други действия, кога - преди заличаването на М. като управител на ищцовото дружество или след това, и от чие име са извършени с неотпуснатите (нереализирани) лекарствени продукти. Предвид това, няма как да бъде формиран извод дали останалите в аптеката лекарствени продукти, предназначени за отпускане по лекарско предписание, са преминали в някакъв момент, и то неправомерно, във владение именно на ответното дружество, при което за последното да е възникнало задължение за тяхното връщане.