Решение № 136 от 07.07.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. П., 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20213520100915 по описа за 2021 година

Ищецът Й. Е. Г. от гр. С., действащ чрез пълномощник: адв. Д. С. С. от ВАК, твърди в исковата молба, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива с площ 12,500 дка, находяща се в землището на с. Е., общ. П., местност „К.“ и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива с площ 12,499 дка, находяща се в землището на с. Е., общ. П., местност „К.“. Идеалните части от имотите били придобити по наследство от баща му Е. Й.ов Г., починал на 24.07.2015 г.

(видно от удостоверение за наследници изх. № *** г., издадено от район О., Община В.).

На 25.05.2000 г. с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот Х. Й.ов Г. и Е. Й.ов Г. си разделили съсобствените недвижими имоти, като за Е. Й.ов Г. останал в дял поземлен имот с идентификатор **.

На 25.10.2005 г. Х. Й.ов Г. дарил брат си Е. Й.ов Г. с поземлен имот идентификатор № **.

На 04.11.2016 г. бил сключен договор за аренда на земеделска земя между М. Е. Г., в качеството му на арендодател и „**“ ЕООД, в качеството му на арендатор. Предмет на договора били процесните недвижими имоти, като било уговорено арендно плащане в размер на 16,26 евро/дка и договорът бил сключен за срок от 15 години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2032 г.

На същия ден – 04.11.2016 г. М. Е. Г. дарил на „***“ ЕООД по 1/20 ид.ч. от правото на собственост върху процесните поземлени имоти – земеделски земи и продал на същото дружество по 9/20 ид.ч. от правото на собственост 1 върху имотите. Така „***” ЕООД станал съсобственик с ищеца на горепосочените две ниви, като притежавал по 1/2 ид.ч. от тях.

Договорът за аренда от 04.11.2016 г. бил сключен от М. Е. Г., притежаващ ½ ид.ч. от горепосочените две ниви, поради което с оглед правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС бил непротивопоставим на Й. Е. Г., който притежавал останалата ½ ид.ч. Ищецът не се бил съгласявал с така сключения аренден договор и не бил приел същия, нито бил получил арендните плащания. Дори и да били изплащани арендните задължения от „**” ЕООД към „***" ЕООД по арендния договор, то тези плащания били относими към изпълнението на задължението по договора за аренда, но не установявали приемане на договора за аренда от Й. Е. Г..

Счита, че ответното дружество нямало противопоставимо на ищеца право да ползва неговата ½ ид.ч. от процесните имоти, поради което по силата на чл.108 от ЗС собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това.

Макар и договорът за аренда да бил уреден в специален закон, това обстоятелство не давало основание да се приеме, че нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 от ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.

Договор за управление, какъвто бил и договорът за аренда, можел да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора, не притежавал повече от половината от вещта, този договор не бил противопоставим на всеки един от останалите съсобственици заедно или поотделно, освен ако са го приели. По приложението на чл.31, ал.1 ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда била налице практика на ВКС (решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 997/2017 г., II г.о.), с което било дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал.1 ЗС. В същия смисъл било и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 12/01.03.2018 г. по гр.д. № 1251/2017 г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение.

При това положение ищецът счита, че ответното дружество няма 2 противопоставимо на него право да ползва собствените му по ½ ид.ч. от процесните земеделски имоти, поради което и следвало да се приеме, че ги държало и ползвало без основание.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти и да го осъди да предаде на ищеца владението на имотите му. Претендира разноски.

В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез пълномощник.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответното дружество чрез пълномощник – юрисконсулт, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Счита, че за уважаването на иска било необходимо имотът да се намира във владение или държане на ответника, а тази предпоставка в случая липсвала, тъй като дружеството било преотдало имотите по силата на договор за пренаемане на „***“ ООД, което дружество в момента се явявало държател на имотите на годно правно основание.

Освен това договорът за аренда, сключен между арендатора „**“ ЕООД и арендодателя М. Е. Г., бил действителен и пораждал действие по отношение на всички съсобственици. От една страна това било така, защото същият бил сключен на основание на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, действаща до измененията от 07.02.2017г., съгласно която договорът за аренда можел да се сключи само от един от съсобствениците на земеделска земя, като отношенията между съсобствениците се уреждали съгласно чл.30, ал. 3 от ЗС.

Редът за защита на интересите на неучастващите в облигационното правоотношение съсобственици, какъвто бил ищецът по настоящата искова молба, бил уреден изрично и при претенции на някои от тях, отношенията следвало да се уредят между съсобствениците съобразно квотното съотношение във съсобствеността.

В § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ изрично било посочено, че „когато договор за аренда е сключен по Закона за арендата в земеделието до влизането в сила на този закон само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията между тях се уреждали съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Този договор не можел да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан порано в службата по вписванията.

Действително част от съдебната практика приемала, че сключеният договор за наем със съсобственик не може да се противопостави на друг съсобственик, но само ако последният притежава повече от половината от 3 общата вещ, за което обаче в случая не само не се представяли доказателства, но и се твърдяло от самия ищец, че той притежава точно ½ ид.ч. от имотите.

На следващо място договорът бил действителен и пораждал действие по отношение на всички съсобственици, т.е. и по отношение на ищеца, тъй като същият не бил предприел каквито и да е действия, показващи желанието му да се противопостави на договора и на правото на ответника като арендатор да ползва двата поземлени имота, включително не бил претендирал от ответното дружество връщане на владението върху тях, осъществявано на основание договор, който според ищеца му бил непротивопоставим, т.е. с бездействието си, търпейки действието на договора повече от пет години - от датата на сключването му на 04.11.2016г. до датата на завеждане на исковата претенция, счита, че същият го е приел мълчаливо, съгласявайки се не само със сключването му, но с и изпълнението му, поради което не можело да се приеме, че договорът му е непротивопоставим.

По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител, но с писмена молба поддържа подадения отговор, пледира за отхвърляне на иска и претендира разноски. Прави и възражение по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от Община В. е видно, че лицето Е. Й.ов Г., ЕГН **********, е починало на 24.07.2015 г. в гр. В. и след смъртта си е оставило за свои законни наследници двама синове: М. Е. Г. и Й. Е. Г.

(последният ищец в настоящия процес).

Няма спор, а и от приложените по делото заверено копие на Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан под № 200, т. I, рег.

№ ** г. на Служба по вписванията – гр. П. и заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с акт № 53, т. XI, д. № *** г., вх. рег. № *** г. на Служба по вписванията – гр. П., е видно, че наследодателят на ищеца е придобил правото на собственост върху недвижими имоти – земеделски земи, представляващи понастоящем съгласно приложените скици, издадени от СГКК – гр. Т., както следва:

1. Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. Е., общ. П., обл. Т., одобрени със заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“,с площ 12499 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, с номер по 4 предходен план: 015040, при съседи: ***;

2. Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. Е., общ. П., обл. Т., одобрени със заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“,с площ 12499 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, с номер по предходен план: 015041, при съседи: **, ***.

След смъртта на Е. Г., на 04.11.2016 г. синът му М. Е. Г. – като арендодател, е сключил с ответника по настоящото дело – „**“ ЕООД – като арендатор, Договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – П. под № *** г. Договорът е сключен за срок от 15 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2032 г. и предмет на същия са горепосочените и подробно описани поземлени имоти.

Няма спор още, а и е видно от приложените по делото заверени копия на скици на процесните имоти, че на същия ден – 04.11.2016 г., М. Е. Г. е дарил на „***“ ЕООД по 1/20 ид.ч. от правото на собственост върху имотите (дарението е обективирано в нотариален акт за дарение на зем. земя, вписан с акт 52, т. XI, рег. № 4391, д. *** г. на Служба по вписванията – П.), а непосредствено след това е продал на същото дружество собствените си 9/20 ид.ч. от правото на собственост върху имотите (продажбата е обективирана в нотариален акт за продажба на зем. земя, вписан с акт № 53, т. XI, рег. № 4392, д. 2042/04.11.2016 г. на Служба по вписванията – П.). Така „***” ЕООД е придобило ½ ид.ч. от процесните имоти и е станало съсобственик с ищеца.

Впоследствие арендаторът – „**“ ЕООД е преотдал под наем процесните имоти първоначално на „***“ ООД, а впоследствие и понастоящем – на „**“ ЕООД (видно от приложените по делото заверени копия на договори за наем на зем. земя и от отговора на ОСЗ-П. по повод направено от ответната страна искане).

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл. 108 от ЗС.

Тъй като е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването му, съдът приема иска за допустим, а разгледан по същество, настоящият състав на съда го приема и за изцяло основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”, т.е. ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на един имот.