Решение № 61 от 13.07.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Н. Младенов

Веселина Ставрева

Симона Углярова в присъствието на прокурора Антония Станкева Въчкова (СГП-София) като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно административно наказателно дело № 20211100602124 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.

С решение от 01.03.2021 г. , постановено по н.а.х.д. № 12949/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, обвиняемата ИВ. ИВ. К. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, а именно за това, че за периода от 24.01.2020г. до 03.02.2020г. в гр.Благоевград, при условията на продължавано престъпление, като извършила две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съставила неистински частни документи – молба до „Е.К.Б.“ и споразумение за прекратяване на договор за услуга с мениджър на екип с изх.№ 44405/28.01.2020г., на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на Н.В.В. и ги употребила пред В.К.А. – служител на „Е.К.Б.“, гр.София, за да докаже, че съществува правно отношение, както следва:

1.

На 24.01.2020г. в гр.Благоевград, е съставила неистински частен документ – молба до „Е.К.Б.“, на която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н.В.В. /положила подписа си вместо Н.В.В./ 1 и го употребила – представила я пред В.К.А. – служител на „Е.К.Б.“, гр.София, като я изпратила чрез електронна поща [email protected], за да докаже, че желае да му бъдат прекратени договорните отношения с „Е.К.Б.“, 2.

На 03.02.2020г. е съставила неистински частен документ – споразумение за прекратяване на договор за услуга с мениджър на екип, сключено между Н.В.В. и „Е.К.Б.“, на коeто е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н.В.В. в частта, относно подписа в графа „За мениджър на екип“ /като се подписала вместо Н.В.В./ и го употребила – представила я пред В.К.А. – служител на „Е.К.Б.“, гр.София, като я изпратила чрез електронна поща [email protected], за да докаже, че считано от 2020г. прекратяват договора по взаимно съгласие, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура, с доводи за неговата неправилност. Твърди се, че предвид събрания по делото доказателствен материал, не може да се релевира безспорен и несъмнен извод, че свидетелят В. е имал желание договорът му с „Е.К.Б.“ да бъде прекратен. В тази връзка се навежда, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите А., С. и Н. – М., които не са присъствали на разговори между В. и К., касаещи прекратяване на договорните отношение на последния с „Е.К.Б.“.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен акт, с който ИВ. ИВ. К. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като съдът я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание „глоба“ по реда на чл.78а от НК.

В протеста не се прави искане за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, на свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени и/или веществени доказателства по делото.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа, че деянието на обвиняемата К. засяга важни обществени отношения на защита, свързани с установения ред и начин на съставяне на документите, като действията на обвиняемата са довели до неблагоприятни последици за свидетеля В., тъй като по този начин са прекратени неговите отношения с „Е. козметикс“. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови решение, с което обвиняемата да бъде 2 призната за виновна по повдигнатото й обвинение, респективно да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемата ИВ. ИВ. К. в своя защита излага, че молбата е написана по желание и настояване на свидетеля В., който в нито един момент не е упражнявал търговска дейност в „Е. козметикс“, като споразумението за прекратяване на отношенията му с горепосочената фирма, макар подписано от обвиняемата, му е било предоставено лично още в деня на изпращането му в „Е. козметикс“, за което той не е възразил.

При последната си дума обвиняемата не се признава за виновна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови решението си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на гл. 28 от НПК, като е преценил на основание чл. 378, ал.

2 от НПК събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (подробно посочени в мотивите към решението), на база на които е извел фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд и тя е в следния смисъл:

Обвиняемата ИВ. ИВ. К. е родена на ****г. в гр.Шумен, българка, български гражданин, разведена, с висше образование, неосъждана, с адрес в гр.Шумен, ул.“*****, ЕГН **********.

През 2012г. обвиняемата ИВ. ИВ. К. (към посочения момент съпруга на свидетеля В.), заемала длъжност „координатор“ във фирма „Е. козметикс“, която козметична компания позволявала на лица на заеманата от обвиняемата длъжност, да създават структура от мениджър – екипи, всеки от които да работи с няколко представители на дружеството, в който случай координаторът да получава по – високи бонуси и комисионни. Предвид установената в горепосочената фирма практика, а именно – регистриране на близки на координатора лица в структурата на дружеството, без последните да бъдат ангажирани с дейността на компанията, обвиняемата решила да включи в структурата на дружеството своя съпруг – свидетеля Н.В.В., като последният да заеме длъжност „мениджър на екип“. Целта на включването на свидетеля В. в структурата на представители и мениджъри на „Е. козметикс“, била получаване на по – високо възнаграждение от страна на координатора К., което макар че следвало да се превежда по банковата сметка на свидетеля Н. В., трябвало да послужи за издръжка на семейството им. С оглед изпълнение на посоченото, между свидетеля Н.В.В. и „Е. козметикс“ бил сключен договор, по силата на който свидетелят В. заел длъжността „мениджър на екип“. Тъй като последният нямал каквото и да било намерение 3 да извършва дейност за фирмата, която дейност съгласно действащата практика и уговорка щяла да се извършва изцяло от страна на обвиняемата К., при сключване на договора за контакт със свидетеля В. били посочени телефонен номер +**** – ползван от обвиняемата, както и електронен адрес [email protected], също създаден и ползван лично от обвиняемата.

За периода от 2012г. до месец януари 2020г. свидетелят В., заемал формално длъжността „мениджър на екип“ в структурата на „Е. козметикс“, не осъществявал задължения и дейности, произтичащи от заеманата длъжност, каквито изпълнявала единствено съпругата му – обвиняемата К..

Предвид последното се случвало обвиняемата да изготвя и подписва документи, на които бил придаден вид, че са подписани от съпруга й.

В началото на 2020г. отношенията между съпрузите се влошили и двамата взели решение да прекратят брачната си връзка. С оглед прекратяване на семейните им отношения, свидетелят В. поискал от обвиняемата К. да бъдат прекратени и отношенията му с „Е. козметикс“, тъй като не желаел да е част от структурата на козметичната компания и обвиняемата да извършва дейност и от негово име. В изпълнение на изрично заявеното му желание, обвиняемата К. написала ръкописна молба до „Е. козметикс“ от името на свидетеля Н. В., в която било обективирано желанието на последния да бъдат прекратени отношенията му с фирмата, считано от месец февруари 2020г.

Обвиняемата собственоръчно положила подпис в графата "с уважение" в молбата и изписала имената "Н. В.". На 24.01.2020г. обвиняемата сканирала молбата и я изпратила чрез електронната си поща, която била посочена и като контакт със свидетеля В., а именно - [email protected] на електронен адрес *******@avon.bg, ползван от служител на „Е. козметикс“. След постъпване на молбата било изготвено споразумение за прекратяване на договор за услуга с мениджър на екип изх. № 44405/28.01.2020г. между „Е. козметикс“ и свидетеля Н.В.В., съгласно което считано от 2020г. се прекратявал договора между страните по споразумението по взаимно съгласие. Споразумението било подписано в частта за „Е. козметикс“ от свидетелката В.А. – пълномощник, и било изпратено по пощата с номер на пратка EB***BG чрез "Български пощи" - Bulpost на 28.01.2020г. с получател обвиняемата К. до адреса й в гр.София. Доставката на този адрес била неуспешна, като междувременно обвиняемата К. се информирала на кой адрес е изпратено споразумението и поискала то да бъде изпратено до служебния й адрес в гр.Благоевград, където била получена лично от последната на 30.01.2020г. След получаването му, обвиняемата положила подпис в графата „за Мениджър на екип“, на който бил придаден вид, че е положен от свидетеля Н. В., сканирала споразумението и го изпратила чрез електронната поща

*******@abv.bg на електронен адрес**********@avon.bg. Непосредствено след това обвиняемата К. се прибрала в семейното им жилище в гр.Кресна, където уведомила свидетеля В., че желанието му да преустанови отношения с фирмата е удовлетворено, 4 като му представила и споразумението за прекратяване на отношенията му с „Е. козметикс“. Впоследствие за случилото се били сигнализирани органите на реда.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства, съответно не бяха установени и нови обстоятелства по делото. Както е посочил и първостепенният съд в мотивите си, събраният по делото доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и взаимно допълващ се, поради което и излишен се явява подробният анализ на същия. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно – свидетелските показания от досъдебната фаза на свидетелите Н. В., В.К.А., справка за съдимост на обвиняемата, протоколи за доброволно предаване, извлечения от електронна кореспонденция, справка от „Български пощи“ АД – Bulpost, заключение на графическа експертиза, молба от Н.В.В. и споразумение за прекратяване на услуга с мениджър на екип изх. № 44405/28.01.2020г., както и събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционното производство гласни доказателствени средства - обясненията на обвиняемата К., показанията на свидетелите Ц. С. и А.Н. – М., както и справка от „Е. козметикс“ изх. № 10919/06.11.2020г. и отговор от „Е. козметикс“.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, се установява по безспорен начин авторството, времето и мястото на инкриминираното деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционното решение. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в контролирания съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Настоящият съдебен състав се съгласява с направеното обобщение, че доказателствата по делото в тяхната съвкупност са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред.