Решение № 275 от 16.06.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Търговище , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20203530101675 по описа за 2020 година

Предявен е иск за сумата от 1500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. ХР. П. от гр.Търговище против ДЖ. Б. М. от гр.Търговище. Предявеният от ищеца иск е с правно осн. чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинени му от ответника неимуществени вреди в размер на 1500 лв., изразяващи се преживени притеснения, поради уронване на авторитета и доброто му име на лекар в гр.Търговище, градено повече от 30 години. Твърди, че преживените страдания са в следствие поведението на ответника, който след като е бил лекуван от ищеца в лечебното заведение, където той работи, при спазване на всички медицински стандарти е подал жалби до РЗИ Търговище и Агенция „Медицински надзор“ гр.София, против ищеца, в качеството му на лекар и лечебното заведение, в което работи. В молбата се твърди, че по повод на жалбите са били извършени проверки от компетентните органи, при които не са установени нарушения на утвърдените медицински стандарти и медицинската етика. С оглед на това и считайки, че ответника с поведението си, а именно с подаването на жалби, с които е поставил под съмнение професионалните му качества и е уронил доброто му име на ***** му е причинил неимуществени вреди, които не е обезщетил ищеца моли съда да постанови решение с което да го осъди да заплати сумата от 1500 лв., на осн. чл.45 от ЗЗД. В съдебно заседание поддържа иска си, чрез процесуален представител.

В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си на отговор. В отговора ответника оспорва изцяло предявения иск, като счита, че не е налице противоправно негово поведение в следствие на което ищеца да е търпял вреди. Ответника твърди, че подадените жалби, на които се позовава ищеца са съдържали сведения за неправилно оформяне на 1 медицинската документация, свързана с лечението му от лечебното заведение, което е попречило на ответника да ползва права по застраховка „Здравна грижа“, като нарушенията на документацията е установено и от проверките, извършени по жалбите, като в последните не се съдържали уронващи името на ищеца квалификации. Твърди, че с подаването на жалбите е упражнено гарантирано от закона право на всеки гражданин на Република България да подава жалби и сигнали до съответните компетентни органи, за защита на правата си и това не може да бъде определено като неправомерно поведение, за което ответника да носи отговорност за вреди. Ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, ведно със законните последици. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че през месец май 2020 год. ответницата е имала здравословни проблеми, поради което е посетила „Медицински център Солигена 2017“ ООД в гр.Търговище и е била прегледана от ищеца, като са били предприети и съответни медицински дейности по лечението й, като изследвания, насочване към хоспитализация и др. От приложените по делото Епикризи, издадени от „МБАЛ Попово“ ЕООД е видно, че ответницата на два пъти е била хоспитализирана в болничното заведение, като първия път е било в периода 21.05.2020 год. – 23.05.2020 год., с диагноза *****, с проведено консервативно лечение и втория път в периода 27.05.2020 год. – 29.05.2020 год., с диагноза *****, когато е било проведено оперативно лечение и е била извършена лапароскопска холецисектомия. И в двете епикризи има посочени полагащи се два контролни прегледа на съответни дни от изписването на пациента, и в двете епикризи като лекуващ лекар на ответницата е посочен ищеца. По делото са приложени две фактури № *****/21.05.2020 год. и № *****/27.05.2020 год., издадени от МЦ“Солигена 2017“ ООД, удостоверяващи извършени от ответницата разходи, свързани с лечението, първата за сумата от 100 лв. , втората за сумата от 400 лв., като и в двете е посочено, че ответницата е заплатила медицински консуматив на съответна стойност. По делото е приложена и фактура № *****/05.08.2020 год., издадена от „МБАЛ Попово“ ЕООД, за платени от ищцата обща анестезия 100 лв. и медицински консуматив 400 лв. От показанията на разпитаната по делото св.М., която е колежка на ответницата се установи, че още при прегледите ответницата е уведомила ищеца, че има застраховка, направена от работодателя, която покрива разходите по лечение и за това ще са и необходими фактури за направените разходи, както и се установи, че ответницата е получила фактури, представила ги е на застрахователя и едва след като е получен отказ от застрахователя да плати обезщетение тя е установила, че има нередности в издадените и от лечебното заведение фактури, както и разминаване между лечебното заведение, вписано във фактурите и в епикризите. От показанията на същата свидетелка се установи, че ответницата е направила няколко опита да разговаря с ищеца, в качеството му на лекуващ лекар във връзка с установените нередности в документите, с цел да бъдат отстранени, но не е успяла да се срещне с него, а служителя от регистратурата на лечебното заведение е предавал информация за това какво е казал лекаря.

2

От показанията на св.М. се установи се установи също, че едва след като не е успяла да разбере защо фактурите са издадени така, след като и е било отказано същите да бъдат издадени в съответствие с действителните разходи ответницата е предприела стъпки към подаване на жалби към институциите, които имат законови възможности да извършат проверки. По делото са приложени копия от жалби, изходящи от ответницата до РЗОК Търговище, входирана на 06.07.2020 год. и до ИА „Медицински надзор“ гр.София, входирана на 09.07.2020 год., в които същата е изложила в хронологичен ред известните й факти и обстоятелства, свързани с лечението й, проведено от ищеца в МЦ „Солигена“, подробно е описала разговорите си с ищеца, че в последствие е разбрала, че е била оперирана не от ищеца, а от друг лекар и т.н., и е поискала да бъде извършена проверка на издадената й медицинска документация и фактури за направени разходи по лечението, считайки, че в същите има неточности и разминавания, които не са и били обяснени, което не позволявало тя да ползва същите, за да удостовери, че именно това са разходите, които е направила за лечението си. Със Заповед на ИА „Медицински надзор“ (на лист 6) по повод подадената от ответницата жалба е била назначена проверка и видно от приложения Констативен протокол (лист 7) при извършената от комисия проверка във МЦ „Солигена 2017“ ООД е установено, че ответницата е заплатила на центъра суми, за които са и издадени фактури ( посочените от съда по-горе), за обща сума от 500 лв., които се явяват получени неоснователно, тъй като получавайки сумите лечебното заведение е нарушило икономическите права на пациента. Посочено е също, че МЦ не отговаря на изискванията на чл.8, ал.2 от ЗЛЗ в частта операционен блок, а в ценоразписа на ЛЗ са формирани цени за дейности и цени за медицински консуматива за тези дейности, които не могат да се извършват в ЛЗ за извънболнична помощ и са дадени задължителни предписания на управителя на МЦ „Солигена 2017“ ООД. След извършване на проверката на ответницата е изпратен отговор от Изпълнителния Директор на ИА „Медицински надзор“ ( лист 43), с която същата е уведомена, че МЦ „Солигена 2017“ е издало фактурите и е получило суми за дейности, които лечебното заведение не е извършвало, с което е нарушен чл.86, ал.1 от ЗЗ, за което нарушение ще бъде търсена административна отговорност, както и, че след проверката МЦ „Солигена 2017“ ООД е превело на „МБАЛ Попово“, което лечебно заведение е извършило дейностите внесените от ответницата суми общо 500 лв. и е издадена фактура, която тя може да получи от „МБАЛ Попово“ ЕООД.

При така установеното съдът прави следните изводи : За да се реализира отговорност от деликт по чл.45 от ЗЗД следва да са налице няколко законово определени предпоставки настъпили вреди, в следствие на виновно и противоправно поведение от страна на лицето, чиято отговорност се търси, както и причинно-следствена връзка между виновното му поведение и причинените вреди. От събраните по делото доказателства - писмени и гласни не се установи нито една от предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Действително ответницата е депозирала жалби в РЗОК Търговище и ИА „Медицински надзор“, с искане за проверка на издадените от МЦ “Солигена 2017“ ООД фактури, както и медицинска документация, свързана с лечението й, но видно от съдържанието на жалбите те не са насочени против 3 ищеца, същия е споменат, в качеството му на лекар, който е преглеждал ответницата, предложил е лечение, обяснил е в какво се състои същото и как ще бъде извършено, като никъде в жалбите ответницата не е заявила твърдения, поставящи под съмнение професионалните качества на ищеца, нито е използвала обиждащи личността му, уронващи престижа му на ***** квалификации. Нещо повече, в жалбата, депозирана в РЗОК Търговище ответницата е изразила разочарование, че операцията, на която е била подложена не е извършена от ищеца, на чийто професионализъм тя е разчитала, а от друг лекар.

Установи се от гласните доказателства, че ответницата е подала жалбите едва след като не е успяла да получи обяснение от ищеца за грешките в документацията и то след като застрахователя и е обърнал внимание, че има такива нередности, които не позволяват да и бъде изплатено застрахователно обезщетение. Ищеца твърди, че именно от тези действия на ответницата - подаване на жалби в РЗОК гр.Търговище и ИА „Медицински надзор“ гр.София и предизвиканите от жалбите проверки в МЦ „Солигена 2017“ ООД, той е претърпял неимуществени вреди - уронване на авторитета и доброто му име на лекар в гр.Търговище, градено повече от 30 години, които са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните действия на ответницата. С оглед установена по-горе фактическа обстановка съдът счита, че не е на лице виновно и противоправно поведение на ответницата, което да ангажира деликтната й отговорност. Подавайки жалбите ответницата е упражнила прогласените и защитени от чл.45 и чл.56 от Конституцията на Република България право на жалба и право на защита, като е сезирала компетентните органи – РЗОК Търговище и ИА „Медицински надзор“ гр.София, считайки, че са нарушени нейни права и интереси, във връзка с издадени документи, удостоверяващи разходи по лечението й. Установи се от показанията на св.М., че ответницата е предприел тези си действия с цел да защити своя интерес, а не с цел да навреди на ищеца по делото. Сезирайки съответните компетентни органи ответницата е поискала от тях, проверявайки изложените от нея факти и обстоятелства да предприемат съответните предвидени в закона мерки, съобразно правомощията им. На лице е трайно установена съдебна практика на ВКС съгласно която искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Гражданинът, подал жалбата е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на жалбоподалеля следва да е на лице злоупотреба с право, а тя е на лице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато жалбоподателя знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. В тежест на пострадалия е да установи че е била на лице недобросъвестност при упражняване на законови права от страна на причинителя на вредите. В този смисъл са Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д.