Решение № 23832 от 30.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47008/2024
- Вид
- Решение № 23832
- Подписан
- 30.12.2025
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 23832 гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110147008 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на следните искове от С. Т. С., чрез адв. М., срещу „************“ ЕООД:
1/. иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № ******* г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради противоречие със закона; евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 – поради заобикаляне на закона, евентуално – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 – поради противоречие с добрите нрави, евентуално – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липса на основание.
2/. кумулативно съединен с иска по т. 1 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 170.64 лв., представляваща платена при начална липса на основание такса за обезпечение с поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 5.00 лева, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а върху остатъка от 165.64 лева – от 17.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. Т. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че н а 30.03.2023 г. сключил с „*********“ АД договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 500 лева, като сочи, че кредитът бил погасен за периода 30.03.2023 г. – 23.06.2023 г. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, банкова гаранция или дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на същата дата – 30.03.2023 г., сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция № *******, по силата на който „************“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред „*********“ АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество сума в размер на 170.64 лева, която била разсрочена на изплащане заедно с 1 месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на „*********“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „************“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като „*********“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Предвид това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор за заем, в това число и задължението по договора за поръчителство. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция № ******* е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че дължимото възнаграждение за предоставената от ответното дружество гаранция попадало в патримониума на заемодателя, което по своята същност представлявало допълнително възнаграждение по договора за паричен заем, уговорено по отделно правоотношение с цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че в ГПР не са посочени всички разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство № ******* от 30.03.2023 г. е нищожен на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 170.64 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата от 5.00 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а върху остатъка от 165.64 лева – от 17.11.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „************“ ЕООД, чрез юрк. М.****, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2025 г., ищецът е релевирал искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска чрез неговото увеличение до пълния претендиран размер от 170.64 лева, което е допуснато от съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ******* о т 30.03.2023г. се установява, че между ищеца С. Т. С., в качеството му на заемател, и „*********“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „*********“ АД предоставило на С. сумата в размер на 500 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 12 седмици на дванадесет седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 43.78 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40.00% и годишен процент на разходите от 47.84%.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 525.36 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 30.03.2023 г. между С. Т. С., в качеството му на потребител, и „************“ ЕООД, в качеството му на поръчител, е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с потребителя пред „*********“ АД за изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за 2 всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 170.64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 14.22 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, „*********“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
От представената от ответника справка за платени суми се установява, че: по процесния договор за предоставяне на поръчителство общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 170.64 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД :
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на заявеното правно основание.
Сключеният между ищеца и “*********“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в то в а число да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – както и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като 3 се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.84%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „************“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c90e1df7-519b-42d5-a170-bd708ad24812