Решение № 264179 от 24.06.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е

№……………… гр. София, 24.06.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-

Б въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №2027 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 544596 от 25.11.2018 г., СРС, 57-ми състав, постановено по гр.дело №9983/2017 г. е признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N 23Б, срещу Д.А.Ф., ЕГН **********, искове, че Д.А.Ф. дължи на „Т.С.” ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.07.2016г. по гр.д. №33968/2016г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:

- на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 3503,82 лв. /три хиляди петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент №103, находящ се в [населено място], общ. В.,

[жк], [жилищен адрес] за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 3503,82 лв., считано от 23.06.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 3503,82 лв. до пълния предявен размер от 3613,82 лв.;

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 463,76 лв.

/четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 3503,82 лв. за периода 30.06.2013г. – 08.06.2016г., като е отхвърлен иска за разликата над 463,49 лв. до пълния предявен размер от 489,57 лв.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Б.Б. ООД.

Решението е обжалвано в частта, с която са уважени предявените искове от ответника с въззивна жалба, с основни доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно.

Оспорва да е потребил ТЕ в имота за посочения период, чието количество да е съответно да посочената стойност, предмет на предявените претенции. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Моли, да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са правни и фактически доводи, че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно с постановеното решение в частта, с която исковете са уважени. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Б.Б.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на една от насрещните страни, приема за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на процесния ап.103, надходящ се в гр.София, ж.к.Зона Б-5, бл.18, вх.В, ет.8 с абонатен № 096173 /договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 17.10.2011 г./, поради което същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано е също така, че ответникът е дал съгласие за въвеждане на услугата дялово разпределение, която да бъде извършвана от „Б.Б.“ ЕООД доколкото в производството не са ангажирани доказателства за оспорване на взетото решение от ОС на ЕС по надлежния ред – ПУРНЕС /отм./ и съответно – за отмяната му. Установява се, че на 05.09.2001 год. между етажните собственици на процесната сграда и „Б.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – документи за главен отчет, индивидуални справки за отопление и топла вода, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба- пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата; била е определяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по показанията на два водомера за гореща вода, а отчетената и начислена ТЕ за отопление за топлоснабдения имот е съобразена с правилата указани в Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и с обстоятелството, че има монтирани четири топлинни разпределители. При постановяване на първоинстанционното решение са съобразени правилно констатациите на СТЕ, че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи и че топломерът в абонатната станция на процесната сграда е преминавал последващи метрологични проверки /т.е., че е изправен/. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество.

Въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология, тъй като разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването са спазени. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя-ответник относно приложението на установената в разпоредбата на чл. 62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, поради следните съображения:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2016 год., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл.62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП.

Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението ДВ, бр.

30/2006 год./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед така дадените разрешения, въззивният съд приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл.

153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответникът дължи нейната стойност.

По отношение на дължимия размер на претендираните вземания въззивният съд приема следното:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 год./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.