Решение № 7 от 06.03.2026, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Административно наказателно дело 157/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- РУМЕНА ФОТИ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Павликени, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20254140200157 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по депозирана от Т. И. Б. чрез адв. Й. Й. жалба против предупреждение № 000138396/***2025 г., издадено от Директора на РДГ – В. Т. В жалбата са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не се оспорва, че на посочената в предупреждението дата – 07.12.2024 г. жалбоподателят е бил на лов, но поддържа, че не е извършено вмененото нарушение, а Б. отишъл да прибира ловните кучета и бил с прибрано в калъф ловно оръжие.
Към съда е отправил искане за отмяна на предупреждението.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и моли предупреждението да бъде отменено.
Представителят на АНО оспорва жалбата и отправя искане към съда за потвърждаване на предупреждението.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
На 07.12.2024 г. се провеждал групов лов на дива свиня от ловна дружина в с. М., в ловностопанския район на с.М., място на ловуване – ловище 4-З., разрешен с Разрешително серия СЦ – П № ***. Ръководител на лова бил Д. Т. В. В ловната дружинка членувал и жалбоподателят Т. Б., който също ловувал на посочената дата. По указания на ръководителя 1 на лова Б. е следвало да се позиционира в местност „Т.“, представляващи необработваема земя.
На 07.12.2025 г. свид. И. Г. пътувал с автомобила си към гр. В. Т. от с. В. Заедно с него били съпругата му – свид. М. Г. и свид. Г. Г.. Пътят, по който се движели преминавал покрай обработваемите от *** ЕООД земеделски земи, собствени на свид. И. Г. Преминавайки покрай масивите, намиращи се на обработваем терен в местността „З.“ в землището на с. В., забелязали паркиран в една от нивите, засети с пшеница лек автомобил. Тъй като тази нива била стопанисвана от Г., той спрял автомобила и отишъл до паркирания в нивата лек автомобил, който бил с рег. № ***. МПС-то било с работещ двигател, на предно шофьорско място бил жалбоподателя Т. Б., а на предна дясна седалка били поставени изправени два боя ловни пушки, едната от които с оптика и GPS “Garmin“. Свид. Г. заснел с мобилния си апарат намиращите се оръжия, потърсил сметка от жалбоподателя защо е в нивата, на което последният отговорил, че бил на лов и това било землище на с. М., а не на с. В. Г. сигнализирал ЕЕН 112, а Б. напуснал мястото. След пристигане на полицейски екип, свидетелите Г., Г. и Г. отишли в с. В., където им били снети обяснения. За подадения сигнал били уведомени и свид. Й. Ч. и свид. Х. П. – главни специалисти, горски инспектори при РДГ – В. Т. Последните посетили с. В., където се срещнали със свид. И. Г., който ги завел на мястото, където установил автомобила, управляван от жалбоподателя. Показал им следите от гуми, съставен бил констативен протокол серия ***, № *** В протокола свидетелите П. и Ч. отразили установените в обработваема земеделска земя – нива, намираща се в местността „З.“ в землището на с. В. следи от автомобил.
Във връзка с подадения сигнал била разпоредена предварителна проверка, като с Постановление от 28.02.2025 г. прокурор от ВТРП, ТО – П. отказал да образува ДП.
Формиран е извод за изпращане на материалите по преписката, ведно с постановлението за отказа на компетентния административен орган за преценка за евентуално наличие на административно нарушение.
На 12.06.2025 г. било съставено Предупреждение № ***, с което на Т. И. Б. било наложено предупреждение при преценка за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН за нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, за това че на 07.12.2024 г. Т. И. Б. ловувал, извършвайки престой извън населено място с извадена от калъф и сглобена ловна пушка с оптика и заглушител извън посоченото в разрешително за групов лов серия СЦ – П № *** Горната фактология, съдът установи на база събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Г., Г. Г., М. Г., Й. Ч., Х. П., Д. В. и П. П., приобщените писмени доказателства – докладна записка и обяснения, констативен протокол серия ***, № ***, копия на разрешително за групов лов серия СЦ-П № *** г., постановление от 28.02.2025 г. на прокурор от ВТРП, ТО – П. за отказ за образуване на ДП, приложения снимков материал, в това число и два броя разпечатани на хартиен носител работна карта на масиви за ползване в землище с. В., карта на ПЛР В., ПЛР Е.
Не е спорно, а и от приложеното разрешително за групов лов серия СЦ-П № *** категорично се установява, че жалбоподателят Т. Б. е членувал в ловна дружинка в с. М., 2 разполагала с разрешение за групов лов на дива свиня за дата 07.12.2024 г. Няма спор и че това мероприятие е осъществено, като Б. е взел участие в лова.
Спорът е концентриран до това ловувал ли е жалбоподателят извън пределите на разрешения ареал за лов – ловище 04-З. в ловностопанския район на с. М. За установяване на това обстоятелство съдът се позова на показанията на свид. И. Г., свид. Г. Г. и свид. М. Г., които независимо един от друг дават сведения за времето и мястото, където са видели паркирания от Б. автомобил. Конкретно показанията на свид. И. Г. съдържат подробна информация за местонахождението на автомобила на Б., в какво състояние е заварил автомобила – с работещ двигател, но в спряно положение, позициониран на сред нива, обработвана и стопанисвана от Г., за индивидуализиращите превозното средство белези – регистрационен номер, цвят, марка, както и намиращия се в автомобила водач, проведената с него комуникация и наличните ловни оръжия два броя пушки, държани в изправено положение на предна дясна седалка в готовност да бъдат използвани. Настоящият състав на съда кредитира заявеното от този свидетел, доколкото то намира опора в останалите гласни доказателствени средства – показанията на свид. Г. Г. и М. Г., тъй като те са пътували заедно с Г. и са възприели също местонахождението на автомобил в обработваема площ. За наличието на ловни оръжия в автомобила и състоянието им – че не са били прибрани в калъф, а сглобени с оптика и заглушител в автомобила на Б. съобщава и свид. Г. Г., който също е възприел този факт. Останалите разпитани по делото свидетели и по-конкретно тези, ангажирани от жалбоподателя не опровергават по никакъв начин заявената и възприета от Г. и Г. фактология, за да поставят по съмнение достоверността на показанията им. Напротив, в показанията си свид. В., например посочва, че след като е прекратил лова, гоначът е трябвало да прибере кучетата. Такъв бил Б.. Съдът не поставя под съмнение отредената на Б. роля в лова, факта, че същият е прекратен и причината за това – напускането на ловното поле на кучетата. Това естествено предполага напускане на ловното поле, но излизането извън предела му е обусловено от необходимостта да се намерят и приберат ловните кучета и това се случва при прекратен лов. Това не изключва, а дори потвърждава местонахождението на Б. извън отреденото за лов поле. Съдът не цени като достоверни изявленията на В., че Б. отишъл в местността „Т.“, която е необработваема. Дадените от ръководителя лова, какъвто несъмнено е В., указния няма данни да са изпълнени, а и да са, това не изключва мобилността на ловеца. Предвид факта, че същият е установен в рамките на обработваема земеделска площ, то няма как през цялото време на лова да е бил на отредената позиция. А и ръководителят на лова не е имал пряк контакт с Б., за да може да установи местонахождението му и дали спазва правилата на лова.
За конкретното местонахождение на автомобила, управляван от Б. съдът черпи данни и от отразеното в констативен протокол серия ***, № ***, в който са обективирани констатациите на служителите при РДГ, посетили мястото, на което се намирал автомобила, управляван от Б. относно местонахождението на нивата, в кое землище попада тя, а именно местността „З.“ в землището на с. В. Тези констатации напълно съответстват с приложената по делото работа карта на масиви за ползване, землище с. В., с отразени координати.
3
Всъщност факта на напускане на ловното поле не се отрича от жалбоподателя и индиция за това е заявеното от самия Б. в обясненията, снети в преписката, където, същият е посочил, че е отишъл да прибира кучета, тъй като поели към асфалтов път.
По – натам липсват доказателства, които да поставят под съмнение заявеното от Г. и Г. и възприето от тях наличие на огнестрелни оръжия, техния вид, местонахождение – в автомобила на Б. и състоянието, в което са били, изправени на предна дясна седалка – едното със заглушител и оптика, извадени извън калъф. Същото се подкрепя от приложения снимков материал.
Следователно се установява по категоричен начин, че на 07.12.2024 г. Т. И. Б. ловувал извършвайки престой извън населено място с извадена от калъф и сглобена пушка с оптика и заглушител извън посоченото място в разрешително за групов лов серия СЦ – П № *** като Б. е ловувал в местността „З.“, в землището на с. В. вместо в позволеното ловно поле в местността „04-З.“, в землището на с. М.
Доказателства опровергаващи горното по делото не се събраха.
Въз основа на анализа на цитираните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало по надлежен ред. Същото е образувано в хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, въз основа на постановление на ВТРП, ТО – П. за отказ за образуване на досъдебно производство, като преписката е изпратена на РДГ за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В отказа са отразени факти, намерили отражение в издаденото в последствие предупреждение, а именно, че на 07.12.2024 г. И. Б. се намирал на обработваем терен в местността „З.“ в землището на с. В., в автомобил, на предната седалка на който се намирали огнестрелни ловни оръжия. В този смисъл, постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, замества АУАН. Налице е идентичност между изпълнителното деяние, за което е отказано образуване на ДП и изпълнителното деяние на административното обвинение, както и наличието на идентичност между субектите на двете производства и предмета им. Ето защо е налице надлежно започване на административнонаказателното производство по отношение на така описаното неправомерно поведение - за ловуване извършвайки престой извън населено място с извадена от калъф и сглобена пушка с оптика и заглушител извън посоченото място в разрешително за групов лов.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл.
96 ЗЛОД. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на 4 издаденото предупреждение. Вмененото на жалбоподателя нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и в какво се състои самото протИ.правно поведение на жалбоподателя.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 предл. 3-то, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД. Съгласно чл. чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Законодателят е дефинирал действието ловуване в нормата на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, според която ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. С оглед установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото се установява от обективна и субективна страна осъществен от жалбоподателя състав на процесното нарушение по ЗЛОД. От събраните доказателства, обсъдени по-горе категорично се установява, че жалбоподателят на 07.12.2024 г. е ловувал осъществил престой с оръжие, извадено от калъф в землище на с. В., извън отреденото за лов поле. От показанията на свидетелите Г. и Г. се установява местоположението на жалбоподателя, държаните оръжия на предна дясна седалка, положението в което са били поставени. Поведението на Б. следва да се подведе под нормата на чл. 84, ал. 1 предл. 3-то, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД.