Определение № 459 от 04.08.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Разград, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по подадени частни жалби от Н. А. Н. /самостоятелно/ и от адв. Р. Д. – назначена за процесуален представител за оказване на безплатна правна помощ на ищеца срещу Определение № 525/27.05.2026 г., допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 620/26.06.2026 г., постановени по гр.д. № 462/2026 г. по описа на РС-Разград, с което съдът е върнал подадената от жалбоподателя искова молба, поради недопустимост на предявените с нея искове против С. В. В. и И. С. А. за осъждането им при условията на разделност всеки от тях да му заплати обезщетение в съответен размер за претърпени неимуществени вреди, причинени от неистини и неправилни изводи по изготвени съдебни експертизи и неправомерно предоставяне на медицинска информация на трети лица.

Подадена е и частна жалба от Н. Н. срещу Определение № 620/26.06.2026 г., постановено по гр.д. № 462/2026 г. по описа на РС – Разград, с което съдът е допълнил определение № 525/27.05.2026 г. в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати на адв. Г. К. В. от АК – Варна сума в общ размер на 3315,08 евро, от които 2333,40 евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника С. В. и сумата 981,68 евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника И. А..

В частната жалба срещу определението за връщане на подадената от Н. Н. искова молба се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В същата са изложени подробни съображения за допустимост на предявените от ищеца искове, както и аргументи по съществото на главния спор. Моли за отмяна на атакуваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба подадена от адв. Р. Д. – назначена за процесуален представител за оказване на безплатна правна помощ на жалбоподателя срещу същото определение на РС –Разград, се излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Изтъква, че с предявената искова претенция се търси обезщетяване от деликт, а не от престъпно деяние, поради 1 което същата следва да се приеме за допустима. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба подадена от Н. Н. против определението, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено в частта му за разноските определението за връщане на подадената от него искова молба, се излагат твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че срокът за предявяване на сторени в производството разноски е преклудиран с подаване на писмения отговор и неправилно съдът е присъдил такива. В условията на евентуалност счита присъдените разноски за твърде завишени. Моли за отмяна на атакуваното определение, в условията на евентуалност за редуциране на присъдените разноски.

В законоустановения срок насрещната по жалбата страна – проф. д-р И. А. и доц. д-р С.

В. са подали общ отговор на частните жалби, чрез пълномощник, в който се застъпва становище за тяхната неоснователност. Счита, че правилно първият съд е преценил производството като недопустимо. Изложени са подробни съображения. Изтъква се в допълнение, че изложените за първи път в частната жалба нови обстоятелства относно устно нанесени клевети не следва да са предмет на настоящото производство, тъй като не са били включени в обстоятелствената част на исковата молба. Навежда подробни аргументи за недопустимост на подадената от процесуалния представител на жалбоподателя самостоятелна частна жалба – подадена след срока. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение. За неоснователна се намира и частната жалба против определението постановено в производство по чл. 248 от ГПК. Твърди се, че не е преклудирано правото им на разноски. Счита, че присъдените адвокатски възнаграждения за оказаната безплатна адвокатска помощ са определени под минималните такива. Излагат се подробни съображения. Моли се определението, с което ищецът в първото производство е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в съответен размер на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ на ответниците да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение.

На първо място съдът намира, че следва да разгледа жалбите против определение № 525/27.05.2026 г., постановено по гр.д. № 462/2026 г. на РС – Разград, с което подадената от настоящия жалбоподател искова молба против ответниците за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е върната и производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

За да се произнесе по така подадените жалби, съдът съобрази следното:

Същите са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Възражението на насрещната страна за недопустимост на жалбата, подадена от адв. Р. Д. – процесуален представител по ЗПрП на ищеца Н. Н., поради подаването й извън срока е неоснователно. Съобщение с препис от обжалваемия акт е връчен на процесуалния представител на ищеца на 10.06.2026 година. Частната жалба против акта на съда за връщане на исковата молба, поради недопустимост на производството е подадена от адв. Д. чрез лицензиран пощенски оператор – Български пощи АД, с пощенско клеймо – 17.06.2026 година. Предвид изложеното и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че частната жалба с вх. № 7532/19.06.2026 г. е подадената от адв. Д. в срок, поради което е допустима. В закона липсва забрана за подаване на няколко въззивни или частни жалби срещу един и същи съдебен акт, която 2 от своя страна до води до автоматична недопустимост на последно подадената жалба, стига всички те да са подадени в срока за обжалване, какъвто е настоящият случай.

Разгледани по същество, частните жалби против прекратяването на производството са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 462/2026 г. по описа на РС – Разград е образувано по искова молба, постъпила първоначално в РС – Варна с вх. № 44923/21.05.2025 г., като след отводи на всички съдии от районните съдилища на Окръжен съд – Варна и отводи на съдиите от РС – Кубрат е изпратена за разглеждане от РС – Разград.

Същата е подадена от Н. А. Н. срещу С. В. В. и И. С. А., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. В. В. да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неистини и неправилни изводи в изготвена и представена пред съд съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, сумата от 22 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клевети, сумата от 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно предоставяне на медицинска информация на трети лица, както и осъждане на ответника И. С. А. да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неистини и неправилни изводи в изготвена и представена пред съд съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза.

С Определение № 525/27.05.2026 г., постановено по гр.д. № 462/2026 г. по описа на РС – Разград, след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, съдът е върнал на основание чл.

130 от ГПК, подадената от Н. Н. искова молба срещу С. В. и И. А., по която е образувано делото и е прекратил производството по същото. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е преценил, че съществуването на претендираното от ищеца право е обусловено от установяването на фактическия състав на рпестъплението по чл. 291 от НК, без да е налице някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданско-правен ред. Съдът е констатирал, че по делото не се намират данни, а и не са били наведени твърдения в исковата молба, че срещу вещите лица – ответници в настоящото производство, е образувано наказателно производство за извършено от тях престъпление по чл. 291 от НК. На следващо място се сочи от съда, че по отношение на престъплението клевета по чл. 147 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, за предявяването на която процесуалният закон е предвидил преклузивен 6-месечен срок, също не се съдържали данни в исковата молба между страните по делото да е провеждано наказателно дело от частен характер, което да е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, чиито последици да бъдат зачетени от гражданския съд в настоящото производство.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.

278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Видно от формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на иска е, че неговото разглеждане изрично предпоставя установяването в производството и на обстоятелството, че двамата ответници съзнателно са дали невярно заключение /изградено върху неистини и неправилни изводи/ като вещи лица, изготвили комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изслушана и приета по ЧНД №1332/2020 г. по описа на РС – Варна, както и единият от ответниците В. разгласил пред трети лица неверни позорни обстоятелства за него. Даването на 3 невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл.291, ал.1 и ал.2 от НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. Разпространението на позорно клеветническо обстоятелство за другиго, когато е извършено съзнателно също е въздигнато в престъпление, само че от частен характер – чл. 147 от НК. За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т.е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл.291 от НК или от частен характер по чл. 147 от НК.Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение или помирение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 от ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно наказателно преследване против дееца, или по подадена тъжба, с което се обвинява в извършване на конкретно престъпно деяние, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит.В случая не се твърди, нито установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от хипотезите, предвидени в чл.124, ал.5 от ГПК. Не може да се приеме, че с предявения иск не се цели установяване на престъпно деяние на вещо лице, а само това, че заключението е било невярно, доколкото претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на депозиране на това заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към доказателствения материал по делото, съответно и поставено в основата за правилното решаване на делото. Същото се касае и за установяване факта на разгласяване на позорни клеветнически обстоятелства за ищеца пред трети лица. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявеният иск е недопустим, до какъвто извод е достигнал и проверявания съд.