Решение № 204 от 01.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т. МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от Т. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500350 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1967/ 2021 г., Ловешкият районен съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, да заплати на Т. Н. К., сумата от 8000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – негативни психични изживявания, изразяващи се в стрес и притеснения, както и от накърняване на доброто й име в обществото, произтекли от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201, във вр. чл.26, ал.1 от НК по Досъдебно производство № 274/ 2017 година по описа на РУ-Ловеч з а периода от 02.08.2018 година до 18.11.2020 година, както и сумата от 7 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорари в хода същото досъдебно производство, както и в съдебната фаза на наказателния процес по НОХД № 536/ 2019 година по описа на Районен съд – Ловеч и ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на Окръжен съд – Ловеч, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 18.11.2020 година до окончателното изплащане, като за разликата 1 до претендираният размер от 15 000 лева неимуществени вреди, както и за разликата до пълния претендиран размер от 7 800 лева имуществени вреди, като неоснователни и недоказани са отхвърлен. Присъдени са и съответните разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 4077/ 12.05.2022 година от Б.В. – прокурор в Районна прокуратура - Ловеч, против Решение № 161/ 29.04.2021 г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 1967/ 2021 г. по описа на същия съд. Посочва, че с обжарваното решение съдът е осъдил прокуратурата на Република България да заплати на Т. Н. К. от гр.Ловеч сумата от 8000 лева-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Сочи, че със същото решение, Прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 7600 лева имуществени вреди, произтичащи от заплатени адвокатски възнаграждения. Счита решението на съда за неправилно. Изтъква, че съдът не е обсъдил всички възнаграждение на прокуратурата, направени с отговора на исковата молба и поддържани в съдебно заседание. Излага, че не са обсъдени аргументите, изложени в депозираната по делото писмена защита. Твърди, че като не е обсъдил възражението за основателност на исковата претенция по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съдът практически го е оставил без уважение, с което е постановил решение в нарушение на материалния закон. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото, като е постановил решението си в противоречие с установена по аналогични случаи съдебна практика и на т.II от ППВС № 4/1968г., вследствие на което размерът на обезщетението е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е съобразил редица обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението. Твърди, че разследването е било свързано със събиране, приобщаване и експертно изследване на голям брой счетоводна документация - общо пет тома, като на вещото лице са били необходими четири месеца за изготвяне на назначената счетоводна експертиза. Посочва, че ищцата е направила искане за отвод на наблюдаващия прокурор и е обжалвала неговите постановления, което е свързано с изпращане на делото на горестоящата прокуратура за произнасяне.

Твърди, че тези обстоятелства са повлияли на продължителността на досъдебната фаза и се дължат изцяло на процесуалното поведение на ищцата. Сочи, че ищцата е била с наложена най-лека мярка за неотклонение “Подписка“, което не е ограничило нормалното й ежедневие и възможността да работи или да си търси работа. Излага, че съдът не е обсъдил и аргументи изложени в депозираната писмена защита досежно показанията на свидетелите Ц. И. и В.Г.. Изтъква ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК и твърди, че в обжалваното решение не са изложени аргументи относно изложените от Прокуратурата възражения, че ищцата не представя доказателства за реално осъществена адвокатска защита по всички представени по делото договори за правна помощ. Твърди, че не са обсъдени и възраженията досежно прекомерност на възнагражденията по договори № 29686 и № 45676, както и възражението, че по договор № 50/26.01.2021г., уговореният размер на възнаграждението не само е прекомерен, но и реално правна помощ не е осъществена, поради връщане на депозирания протест.

Моли да бъде отменено изцяло решението на съда, а алтернативно размерите на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат намалени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на възивната жалба, в която ищцата, чрез адв. К. счита жалбата за неоснователна. Излага, че по дело са разпитани 2 двама свидетели, чиито показания са достатъчни за извеждане на извод за основателност на предявения иск. Счита, че липсва основание да се приеме, че присъденият размер на обезщетението е завишен. Изтъква, че в тази връзка съображения е посочила в депозирана въззивна жалба. По отношение обезщетението за неимуществени вреди, счита същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Излага, че напълно неоснователно се твърди, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Изтъква, че твърденията, че представените договори за правна помощ са частни документи и доказвали изгодни за сключените ги страни факти са неправилни, като счита, че договорите за правна помощ са двустранни, съставени на конкретна дата, като не може да се приеме, че удостоверяват изгодни факти, още повече, че същите са били сключени с оглед защита на ищцата по наказателно производство.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 4460/ 23.05.2022 година от Т. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. В. И.-К.- АК-Ловеч, против Решение № 161/ 29.04.2022 г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 1967/ 2021 г. по описа на същия съд, в отхвърлителната част. Посочва, че съдът при определяне размера на обезщетенията не е съобразил допълнителния стрес от предявения и уважен на първа инстанция иск в размер на 20 405,00 лева. Излага, че съдът не е посочил в мотивите си дали приема това обстоятелство като фактор при преценка на справедливото дължимо обезщетение, но с оглед присъдения размер и липсата на мотиви, очевидно не е взето предвид от съда. Счита, че съдът е разгледал като фактор единствено продължителността на наказателното преследване, но не и особеностите му. Сочи, че по подобни дела се присъждат по-високи по размер обезщетения, като сочи съдебна практика. В заключение, твърди, че съобразявайки критериите на чл. 52 от ЗЗД, следва да се приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в претендирания размер.

Моли да бъде отменено решението в атакуваната част, като им бъдат присъдени обезщетения в пълния претендиран размер, както и разноските по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание въззивника Т. К. не се явява, представлява се от адв. И.К. от АК - Ловеч, поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната част, като им бъдат присъдени разноските.

Покуратурата на РБългария се представлява от Ц. П., който моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и отхвърлени предявените претенции. Алтернативно – да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

От събраните по делото писмени доказателства, приложени към, гр.д.№ 1967/ 2022 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

По повод жалба до РП – Ловеч вх. № 2690/ 05.12.2017 година е било образувано досъдебно производство № 274/ 2017 година по описа на ОДМВР град Ловеч за престъпление по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Като 3 обвиняема по делото с постановление от 02.08.2018 година е привлечена Т. Н. К.. В досъдебното производство ищцата е представлявана от адв. П.Н. от АК – Разград, като в пълномощното е отразено – безплатно.

В хода на производството обвинението е изменено и на К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. При повдигането на 30.10.2018 година и разпита на 16.11.2018 година е представлявана от адв.Р.А., като от приложения договор за правна помощ е видно, че е уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, от които са внесени 250 лева. Останалата сума от 550 лева е заплатена с разписка на 04.01.2019 година. На 25.02.2019 г. и на 19.03.2019 година на Т. К., в присъствието на защитника адв. А. е предявено разследването.

По внесен срещу Т. К. на 27.05.2019 година, обвинителен акт било образувано НОХД № 536/ 2019 година на РС – Ловеч. В съдебното производство ищцата е била представлявана от адвокат А., с договорено възнаграждение в размер на 2 000 лева, като от тях платени в брой били 700 лева. С разписка от 17.09.2019 година била доплатена сумата от 1 300 лева.

След проведени пет съдебни заседания на 28.01.2020 година по отношение на Т.

К. е постановена осъдителна присъда № 6/ 28.01.2020 година, с която е призната за виновна по повдигнатото й обвинение и е осъдена по предявения срещу нея граждански иск, да заплати сумата от 20 405 лева имуществени вреди на „Феникс ЛВ“ ЕООД.

По повод въззивна жалба е образувано ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на ОС – Ловеч. Във въззивната инстанция ищцата е представлявана от адв. В. К., срещу възнаграждение от 2 400 лева.

С присъда № 260007/ 18.11.2020 година по ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на ОС – Ловеч осъдителната присъда на първоинстанционния съд е отменена и Т. К. е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения, отхвърлен е и предявеният граждански иск.

Против оправдателната присъда е подаден протест, който с определение № 260021/ 22.01.2021 година е върнат, като просрочен. Определението е потвърдено с определение № 34/ 10.03.2021 година по ч.н.д. № 142/ 2021 година на ВКС.

В хода на първоинстанционното производство са депозиране доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц. К. И. (дъщеря на Т. К.) и В.Б.Г.. гласни

В показанията си свидетелката Ц. И., посочва, че всичко започнало накъде около 2018 година, когато управителят на дружеството „Феникс ЛВ“ ЕООД, в което работела майка й, като счетоводител, се обадил една вечер по телефона и извикал майка й в офиса. Двете отишли до офиса на дружеството, а управителят започнал да хвърля папки, обвинявайки К., че в офиса нищо не се намирало, че от нея нищо не ставало, ще я съсипят и тя повече няма да работи като счетоводител. Впоследствие била подадена 4 жалба срещу нея, че е откраднала пари на дружеството и унищожила документи, като по-късно било й повдигнато обвинение от Прокуратурата. Започнали дела, които продължили до 2021 г. Твърди, че вследствие на това майка й започнала да изпада в нервни кризи, сринала се, тъй като била обвинена в нещо, което не е извършила, останала без работа, а бившият й работодател разказвал навсякъде, че е осъдил счетоводителката си. Влошило се здравословното й състояние, страняла от хората, тъй като се чудела дали знаят за осъждането й, не можела да води нормален разговор, плачела. Провела консултация с психолог по интернет, приемала успокоителни.

След като била оправдана, дори не могла да се зарадва на оправдателната присъда, тъй като това не било разгласено. Трудно си намерила и нова работа , поради това, че се знаело, че е осъдена.