Присъда № 136 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 12.06.2023 г. към Присъда № 136 от 12.06.2023 г., постановена по НОХД № 1892/2023 г. ПРС, 25 н.с.

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.В.Д. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че: в периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително, в гр. С., обл. Пловдив, след като е осъден с влязла в сила съдебен акт – решение № 339/30.01.2012 г. по гр. д. № 20745/2011 г. по описа на РС-Пловдив, II брачен състав, в сила от 22.02.2012 г., да издържа свои низходящи – непълнолетните си деца А.Н.Д. с ЕГН ********** и Н.Н.Д. с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 80 лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 80 лева за А.Н.Д. с ЕГН ********** и 35 месечни вноски по 80 лева за Н.Н.Д. с ЕГН ********** или общо 70 месечни вноски за двете деца, всички на обща стойност 5600 лева.

По делото като частни обвинители, със съгласието на своята майка, са конституирА. непълнолетните пострадали - А.Н.Д. и Н.Н.Д..

В съдебно заседА.е прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказА.е пробация за срок от една година при първите две пробационни мерки.

От своя страна подс. Д., заявява, че би искал да изплати издръжката на своите деца, но заявява, че в момента не работи и няма финансова възможност да стори това.

От своя страна защитникът, адв. К., не оспорва обвинението, като единствено акцентира на наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства и пледира за налагане на по-леко наказА.е.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият Н.В.Д. е роден **

Свид. Б. Д. и подс. Н. Д. били съпрузи, като по време на брака им се родили децата им А.Н.Д. с ЕГН ********** и Н.Н.Д. с ЕГН **********.

Отношенията между съпрузите се влошили и те се разделили през 2011 г., а с решение № 339/30.01.2012 г. по гр. д. № 20745/2011 г. по описа на РСПловдив, II брачен състав, в сила от 22.02.2012 г., бил прекратен гражданският им брак. Съгласно съдебния акт родителските права по отношение на децата А. и Н. се предоставяли на майката Б. Д., определял се режим на лични контакти между бащата Н. Д. и децата, а подс. Д. се 1 задължавал да заплаща на децата си чрез тяхната майка и законен представител Б. Д.а ежемесечна издръжка в размер на 80 лева за всяко дете, считано от 17.11.2011 г. След развода свид. Б. Д. и децата А. и Н. заживяли на адрес гр. С., обл. Пловдив ул. „**, като подс. Д. бил запознат с въпросния факт и с това, че е осъден да заплаща издръжка за всяко от децата си. Подс.

Н. Д. започнал да изпълнява задълженията и макар с известни закъснения плащал дължимите суми за издръжка до месец януари 2020 г. включително, след което (от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително) изцяло спрял да изпълнява задълженията си по заплащане на издръжката и не заплатил никакви други суми по дължимата от него ежемесечна издръжка за децата си А.Н.Д. с и Н.Н.Д.. Свид. Б. Д. многократно приканвала подс. Н. Д. да започне да заплаща дължимите от него суми за издръжка, но той ѝ отговарял, че не разполага с парични средства.

Предвид горното свид. Д. подала жалба в РП-Пловдив, в следствие на което било инициирано настоящето наказателно производство.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрА.те по делото доказателства – писмени (докладни, съдебно решение, справки и обяснения) и гласни (показА.ята на свид. Б. Д., свид. А.Н.Д. и свид. Н.Н.Д.), които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергА. от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от обясненията на подсъдимия. По същество същият не оспорва доказателства по делото, установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и повдигнатото му обвинение въз основа на тях. В този смисъл следва да се приеме, че по делото липсва спор както по фактите, така и по правото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

СъбрА.ят по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основА.е да се приеме, че подсъдимият Н.В.Д. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: в периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително, в гр. С., обл. Пловдив, след като е осъден с влязла в сила съдебен акт – решение № 339/30.01.2012 г. по гр. д. № 20745/2011 г. по описа на РС-Пловдив, II брачен състав, в сила от 22.02.2012 г., да издържа свои низходящи – непълнолетните си деца А.Н.Д. с ЕГН ********** и Н.Н.Д. с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 80 лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 80 лева за А.Н.Д. с ЕГН ********** и 35 месечни вноски по 80 лева за Н.Н.Д. с ЕГН ********** или общо 70 месечни вноски за двете деца, всички на обща стойност 5600 лева.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да 2 дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показА.я на свид. Б. Д., свид. А.Н.Д. и свид. Н.Н.Д. и от приложеното по делото съдебно решение, че за инкриминирА.я период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на което е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка, както следва: от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително месечна издръжка в размер на 80 лв. за всяко дете, а именно 35 месечни вноски или общо 70 месечни вноски за двете деца, всички на обща стойност 5600 лева. По този начин подсъдимият е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно, че по силата на постановения и влязъл в сила съдебен акт е осъден да изплаща издръжка на своите деца чрез тяхната майка, както и че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановения съдебен акт, но въпреки това съзнателно се е отклонил от това си задължение.

По изложените съображения съдът прие, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основА.е чл. 303 НПК го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за вида и размера на наказА.ето:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се 3 наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Н.В.Д. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказА.ето по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказА.е „ПРОБАЦИЯ” за срок ЕДНА ГОДИНА, при следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ.

При определяне на вида и размера на наказА.ето, което да се наложи на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство факта на изначалното признА.е на вината, с което подсъдимият е допринесъл за срочното приключване на наказателното производство, поради което и при определяне на вида на наказА.ето, което да се наложи на подсъдимия, съдът избра по-леката от предвидените в закона алтернативи, като наложи именно наказА.е пробация. От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете дългия период на неплащане на дължимата издръжка – 70 месечни вноски в общ размер на 5600 лева, в който период грижи за двете деца е полагала единствено тяхната майка. В тази връзка като отегчаващо се отчете и обстоятелството, че неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка касае две деца, което допълнително завишава степента на обществена опасност на деянието и внася допълнителна укоримост в поведението на подсъдимия.

По изложените по-горе съображения при определяне вида на наказА.ето съдът предпочете по-леката от предвидените в закона алтернативи, а именно пробация, но съобразявайки наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства определи срокът на същата да е над минималния такъв, а именно една година. Съдът не наложи допълнителна пробационна мярка, извън двете задължителни такива, като счете, че същото би затруднило и без това трудното намиране на работа от страна на подсъдимия, което не би било в интерес и на пострадалите деца. Съдът намери, че така определеното по вид и размер наказА.е се явява справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и дееца и годно да изпълни целите на чл. 36 НК.

По въпроса за разноските:

По делото са направени разноски от страна на частните обвинители, а именно 1000 лева за адвокатско възнаграждение за ангажирА.я повереник, които на основА.е чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия.

По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 136 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова и прокурора Н. М. М. като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Наказателно дело от общ характер № 20235330201892 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. Д. – ** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително, в гр.С., обл.Пловдив,след като е осъден с влязла в сила съдебен акт – решение № 339/30.01.2012 г. по гр. д. № 20745/20 11 г. по описа на РС-Пловдив, II брачен състав, в сила от 22.02.2012 г., да издържа свои низходящи – непълнолетните си деца А. Н. Д. с ЕГН ********** и Н. Н. Д. с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 80 лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 80 лева за А. Н. Д. с ЕГН ********** и 35 месечни вноски по 80 лева за Н. Н. Д. с ЕГН ********** или общо 70 месечни вноски за двете деца, всички на обща стойност 5600 лева, престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основА.е чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.5 от НК, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказА.е ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки:

1. На основА.е чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 НК 1 ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС : с. **, с периодичност два пъти седмично.