Решение № 2992 от 01.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2992 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100500463 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.10.2021г., постановено по гр. дело № 27111/2020г. по описа на СРС, ГО, 166 състав е уважен предявеният от ЗАД “Б.В.И.Г.” АД срещу И. Н. Р. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ за установяване съществуването на вземане в размер сумата от 2 000 лева, представляваща регресно вземане по щета № 471017171703682 за изплатено З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.Р.М. от З. събитие, настъпило на 19.05.2017г. в гр. София, бул. “Иван Гешов” от виновно противоправно поведение на ответницата, която е управлявала застрахованото при ищеца по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” МПС “Пежо Партнер”, рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 13.12.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 72729/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И. Н. Р., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Конкретно се поддържа, че по делото не е установена една от кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията, а именно – наличието на вреда за пострадалото лице, която да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Излага, че приетото по делото заключение на неоспорената съдебно-медицинска експертиза е категорично относно релевантния факт, че твърдените от пострадалото лице увреждания не са в причинно-следствена връзка с инцидента. За да достигне до различни от тези изводи, съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел – пострадалият Р. М.. Неговите показания, които следва да се преценяват съобразно критериите по чл. 172 от ГПК, противоречат на заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и на останалите доказателства по делото. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Ответникът по жалбата ЗАД “Б.В.И.Г.” АД изразява становище за неоснователност на същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на правилата за доказателствена тежест. Счита, че заключението на съдебно-медицинската експертиза не следва да се кредитира, тъй като не може да се направи обоснован извод, че не съществува причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претърпяната от Р. М. травма, само поради факта, че същият не се е подлежил на преглед в по-кратък период от 60 дни. Сочи, че ответницата не е доказала релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това навежда, че по никакъв начин не са установени и предходни травматични увреждания на свидетеля М., които да са допринесли за настъпването на претърпяната от него травма. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ.

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че не е спорно между страните, че на 19.05.2017г. в гр. София е настъпило ПТП в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника Ирена Р., управляваща застрахования при ищеца автомобил "Пежо Партнер”, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0, 8 промила, както и че по заведената при ищеца щета е сключено споразумение между застрахователя и Р. М. и на увреденото лице са изплатени 2 000 лева на 24.07.2019г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. По отношение на въпросът дали Р. М. е претърпял неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с процесното ПТП е формиран извод, че този елемент от фактическия състав на съдебно предявеното вземане е установен въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на пострадалото лице, както и от приетите писмени доказателства - амбулаторен лист №/21.07.2017г. и медицинско направление от 21.07.2017г. В мотивите на решението е посочено, че показанията на свид. М. установяват преживения от него стрес и психическо напрежение, както и претърпените болки и страдания в период от около 2-3 месеца след инцидента. По отношение на приетото заключение на съдебномедицинска експертиза e обоснован извод, че същото не следва да се кредитира в частта, в която вещото лице е посочило, че не е налице причинно-следствена връзка между процесния инцидент и оплакванията на свидетеля М. заявени при прегледа на 21.07.2017г., предвид появата на тези оплаквания дълъг период след процесния инцидент. За да аргументира това становище първоинстанционният съд е изложил, че не се установява в периода от два месеца след инцидента до извършения преглед да са претърпени каквито и да е други травматични увреждания от страна на свид.

М., нито че констатираните на 21.07.2017г. увреждания са в следствие на болестни изменения. Показанията на свид. М. са кредитирани в цялост, включително че появилите се месец след инцидента болки в кръста и схващания в долните крайници на свидетеля, макар и извън сочения от вещото лице възстановителен период, са в следствие на получена от процесното ПТП травма. Посочено е, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че пострадалият е потърсил квалифицирана медицинска помощ чак два месеца след инцидента, доколкото в този период той е 3 приемал обезболяващи. Първоинстанционният съд е приел, че свид. М. е претърпял контузия с навяхване и разтягане на ставите и други неуточнени части на лубоскаралната област на гръбначния стълб, което увреждане е в причинна връзка с настъпилия на 19.05.2017г. инцидент, както и че същото е причинило временно разстройство на здравето, без опасност за живота.

Релевираното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, е прието за неоснователно. При съобразяване на характера на причинените телесни увреждания; възрастта на пострадалия и продължителността на възстановителния период от около 2-3 месеца след ПТП и факта, че не са налице необратими увреждания или опасност за живота, не е търпяна оперативна интервенция и свързаните с нея допълнителни болки и страдания, нито пък има данни за период на нетрудоспособност , е прието, че справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от ЗАД "Б.В.И.Г." АД срещу И. Н. Р. за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 000 лева, представляваща регресна претенция за изплатено З. обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.05.2017г. при управление на моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, ведно със законна лихва за забава. В исковата молба се твърди, че на 19.05.2017г. ответникът е управлявал лек автомобил "Пежо Партнер" с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 8 промила, като същата движейки се и с несъобразена скорост, е загубила контрол върху лекия автомобил и е реализирала ПТП със спрелите пред нея автомобил “Ауди”, с рег. № ******* и МПС с марка “Нисан”, с рег. № *******. Вследствие на удара спрелите две МПС се удрят едно в друго и в оградна бетонна стена. В резултат на реализираното ПТП водачът на МПС “Ауди” – Р. М., е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания от увреждане, представляващо 4 вертебрален синдром в поясен гръбнак с ограничена латерофлексия и ляв лумбо-радикулерен синдром с предимно възбудна симптоматика, лечението на който е обусловило и имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за увреждащия автомобил е имало валидно сключена с ищцовото дружество застраховка "Гражданска отговорност" и на пострадалия Р. М. било изплатено З. обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от получените от процесното ПТП телесни уреждания в об щ размер на 2 000 лева на 24 .07.2019г. Платеното обезщетение се претендира от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата мола до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на същото и по наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Съгласно чл. 550, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на моторно превозно средство; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, като водач на застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП.

Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право срещу застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от закона умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е 5 задължен отново по силата на закона да плати З. обезщетение на увреденото трето лице. При настъпването на З.то събитие по застраховката "Гражданска отговорност” възниква законовото задължение на застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето, което е било под застрахователната му закрила, на платено от него З. обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност” (ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП застрахован и я т е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.

1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност.

Т.е., на основанията, изрично предвидени в закона /посочени по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско З. право, подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, съответно – по чл. 4 3 2 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено З. правоотношение поради причиняване на З.то събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради употреба на алкохол или упойващо средство, или управление на МПС без свидетелство за правоуправление.