Решение № 7812 от 17.10.2024, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7812

Бургас, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20247040700624 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. К. В. срещу Заповед № РД-01-189/06.03.2024г. на Кмета на Община Царево, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж – „Пристройка-входно антре към втори жилищен етаж на масивна двуетажна сграда с идентификатор № ***,“, находящ се в [ПИ] по КК на град Царево с административен адрес град Царево, [улица]. Разпоредено е премахването да се извърши от жалбоподател като извършител и възложител на строежа.

В жалбата се твърди нарушение на процесуалните правила :

Един от съставителите на констативния акт бил главният архитект на Община Царево – лице, което не отговаря на изискванията на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Обектът, чието премахване било разпоредено, не представлявал пристройка, а преустройство на съществуващата стълбищна площадка. Заповедта разпореждала невъзможно да изпълнение премахване, тъй като щели да бъдат засегнати съществуващи заварени части на сградата и така се нарушавал принципът на съразмерност. Прави се искане за отмяна на заповедта.

С протоколно определение от 16.09.2024г. съдът конституира по реда на чл.227 от ГПК като жалбоподатели П. К. Г.-В., К. Т. В. и С. Т. В. на мястото на подателя на жалбата Т. К. В., починал на 31.08.2024г.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адвокат Д. С. от АК Бургас, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът оспорването – Кметът на Община Царево, не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище. С молба от 27.09.2024г. е заявена претенция за разноски.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № РД-01-189 / 06.03.2024г. на Кмета на Община Царево, с която е наредено на Т. К. В. да премахне незаконен строеж, наименован „Пристройка – входно антре към втори жилищен етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с [идентификатор]“ по КК на град Царево с административен адрес град Царево, [улица]. Адресатът на заповедта е определен като възложител на строежа, тъй като е собственик на жилището. Определен е едномесечен срок за доброволно изпълнение на заповедта и на жалбоподателя са разяснени процедурите в случай на неизпълнение.

В мотивите към заповедта е посочено, че служители на РДНСК Бургас извършили на 30.08.2023г. оглед на място и съставили констативен протокол, който препратили на Кмета на Община Царево с указания за предприемане на действия с оглед компетентността му. Починалият жалбоподател Т. В. бил уведомен за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Строежът, разпореден за премахване, е описан по следния начин : За втори жилищен етаж на сграда с с [идентификатор] достъпът се осъществява от южната фасада чрез външна стълба със стълбищна площадка, която е затворена и оформена като пристройка-входно антре с приблизителни размери 1.50м./2м. с приблизителна площ 3.00 кв.м., с плосък покрив. За пристройката не са представени строителни книжа и документи. Строежът е завършен и се ползва за входно антре от собственика на втория жилищен етаж. Изграден е без съгласие на собствениците на първия етаж. Прието е, че е изграден незаконен обект по смисъла на чл.222, ал.2, т.2 от ЗУТ в нарушение на изискванията на чл.183 от ЗУТ. Заповедта съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок от съобщаването .

Заповедта е съобщена на адресата на 11.03.2024г. (лист 9). Жалбата срещу нея е подадена на 25.03.2024г., т.е. в срока по чл.215, ал.4, изр.1 от ЗУТ.

Вторият жилищен етаж на сграда с [идентификатор] е собственост на настоящите жалбоподатели, а първият етаж – на други лица. Между собствениците на първия етаж и починалият Т. В. са съществували конфликти от много години. Писани са жалби и сигнали до Община Царево и до ДНСК, съдържащи взаимни обвинения и данни за незаконно строителство в имота.

По повод жалбите, Началникът на РДНСК Бургас и Главен инспектор, също от РДНСК, извършили проверка в присъствието на главния архитект и на служител от Община Царево, както и на починалия В.. Съставен бил Констативен протокол, в който описали в три пункта извършено в имота незаконно строителство. В протокола е инкорпориран и снимков материал. В пункт ІІІ-ти е описана „Пристройка-входно антре“ по начин, преповторен в обжалваната заповед. Предвид обстоятелството, че жилищната сграда, както и пристройките са от V-та категория, е указано, че Кметът на Община Царево е компетентен да предприеме дължимите за тази категория строежи действия. Протоколът е изпратен на Кмета на Община Царево с писмо изх. № 00-431/05.09.2023г. и получен на 11.09.2023г.

С писмо изх. № 94-01-1433-002-002-001/19.09.2023г., изпратено до жалбоподателя, получено на 25.09.2023г. (лист 26), последният е уведомен за образуваното в Община Царево производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на два незаконни строежа, един от които процесния. Указана му е възможността да представи в 7-дневен срок документи, имащи значение за случая.

На 05.01.2024г. С. М. – Главен специалист „Контрол по строителството“ при Община Царево, и арх. С. Л. – Главен архитект на Община Царево, съставили Констативен акт № 1, в който е описано, че [ПИ] е собственост на починалия Т. В. на основание протокол за съдебна делба от 22.10.2014г. и на наследниците на Р. М.. Строежът, описан като „Пристройка-входно антре към втори жилищен етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с [идентификатор]“, е собственост на починалия жалбоподател В.. Посочено е, че Констативният акт е съставен на база проверката, извършена на 30.08.2023г. и съставения Констативен протокол. Починалият жалбоподател, като собственик на втория етаж на жилищната сграда, е определен и като възложител, и като строител на строежа. В раздел ІІ е посочено, че не е представена строителна документация, в т.ч. одобрен проект, разрешение за строеж и пр. Пресъздадено е описанието на строежа такова каквото е описано в Констативния протокол, като е добавено, че антрето е масивно с ограждащи стени от зидария и остъкляване, положена е външна мазилка, а по данни на съсобственика е изградено в периода 2014-2017г. Обособеното антре е квалифицирано като строеж по §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е V категория – чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Изчертана е окомерна скица, на която са нанесени контурите на незаконния строеж. За нарушени за посочени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с придружително писмо изх. № 94-01-49/10.01.2024г., получен на 16.01.2024г. (лист 17).

Със Заповед № УР-06-2/01.09.2022г. на Кмета на Община Царево арх. С. Л. е назначена на длъжността Директор на Дирекция „Устройство на територията“ и Главен архитект в Общинската администрация.

Със Заповед № ЧР-11.282/29.03.2023г. на Кмета на О. Ц. С. М. е назначена на длъжността Главен специалист „Контрол по строителството“.

Представени са длъжностните характеристики и за двете длъжности.

В приетата по делото съдебнотехническа експертиза се поддържа следното : При извършена в Община Царево проверка вещото лице е установило, че по ПУП-ПРЗ от 1986г. на град Царево имотът е отреден за жилищно застрояване. Жилищната сграда е нанесена на регулационния план от 1960г. и в последващите планове във вида, в който съществува и към момента на място. По устни данни сградата е изградена през 40-те години на ХХ век. Не са открити проекти – нито в Община Царево, нито у собствениците, от които да може да се види как е била проектирана стълбищната площадка.

Вещото лице е установило, че в [ПИ] е изградена двуетажна жилищна сграда, състояща се от два самостоятелни обекта, разположени на всеки етаж по един. Достъпът до втория жилищен етаж се осъществява от външно стълбище, изградено по южната фасада на сградата, като в горния си край завършва със стълбищна площадка на нивото на „под втори жилищен етаж“. Стълбището ведно със стълбищната площадка е било обезопасено с парапет, изграден от тухлена зидария, а към момента на огледа е извършено преустройство на стълбищната площадка, като са изпълнени зидове от тухлена зидария с височината на етажа, монтирана е входна врата и прозорци с ПВЦ дограма по другите външни стени. Изпълнен е едноскатен покрив от дървена конструкция. В обхвата на стъпалата тухленият парапет е заменен с метален.

Според вещото лице, обектът представлява затворена стълбищна площадка с три ограждащи стени от зидария с ПВЦ дограма с размери 2.50м/1.80м, разположен в югозападния край на жилищната сграда с едноскатен покрив от дървена конструкция. Установеното на място застрояване съответства на описаното в оспорената заповед. Предвид липсата на строителни книжа и документи, вещото лице приема, че процесното застрояване не е включено в режима на застрояване.

Според вещото лице, използването на думата „пристройка“ предполага изграждане на допълнително помещение към вече съществуваща сграда с всички строителни компоненти (под, стени, покрив), в който случай би следвало да се премахне и пода на пристройката, която се явява стълбищната площадка, чрез която се осъществява достъпът до втория жилищен етаж.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Кмета на Община Царево, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и защо е приел, че строежът е незаконен, като е посочил правното основание за премахването му. Описани са вида и характеристиките на обекта, времето на извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен строеж и подлежащ на премахване, данните за субекта, задължен за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочени са реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен е с чл.59, ал.2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност.

Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Спазена е специфичната, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ, процедура по констатиране на незаконно строителство. Съставен е по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ констативен акт, който е послужил като основание за издаване на заповедта. Според чл.225а, ал.2 от ЗУТ, констативният акт се съставя от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ – за контрол по строителството в администрацията на общината. Съдът споделя доводите в жалбата, че главният архитект не е сред служителите по контрол на строителството, тъй като такива правомощия не произтичат за него нито от закона, нито от длъжностната му характеристика – така решение № 6182/25.05.2021г., постановено по административно дело № 873/2021г. на ВАС, ІІ отд. Другият съставител на Констативният акт обаче е служител по контрол на строителството, което е достатъчно за валидността на акта. Използването на множествено число в разпоредбата на 225а, ал.2 от ЗУТ има предвид не някаква численост на служители, които трябва да участват в съставянето на констативния акт, а се има предвид, че констативният акт може да е съставен от служители, притежаващи правомощия по контрол на строителството – така решение № 7339 от 13.06.2024 г., постановено по административно дело № 3465/2024 г. на ВАС, II о.