Решение № 12032 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12032 гр. *****, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110156355 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявени от „А.“ ЕООД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 577,43 лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимата сума за ремонт на л.а. „Хюндай i10“, с рег. № ********, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.05.2025 г. в гр. ***** по вина на водача на л.а. „Мазда 2“, с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на пътно-транспортното произшествие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 178,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2025 г. – 28.12.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2025 г., около 15:20 ч. в гр.

*****, на бул. „Ломско шосе“ е настъпило ПТП между л.а. „Хюндай i10“, с рег. № ********, чийто водач е изчаквал с подаден авариен сигнал движението, за да паркира, когато е ударен от движещия се зад него л.а.

„Мазда 2“, с рег. № ********. Вследствие на удара на л.а. „Хюндай i10“, с рег.

№ ******** са причинени щети върху задната броня, задния панел, капачката на резервоара, стопа, стопа за мъгла, водача за броня и основата за панела на задната броня. За ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л.а. „Мазда 2“, с рег. № ******** е признал вината си. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Мазда 2“, с рег. № ******** е застрахована от ответното дружество, поради което пред него е подадено заявление за обезщетение и е образувана щета № 0801003867/2025-01, по която са представени всички необходими документи.

1

Разходите за възстановяване на л.а. „Хюндай i10“, с рег. № ******** са в размер на 4 138,62 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № 1538/30.06.2025 г. Въпреки настъпилото застрахователно събитие, представените документи и направения оглед на автомобила от застрахователя, на 05.06.2025 г. ответното дружество е заплатило сумата от 973,52 лева, а на а на 18.06.2025 г. – сумата от 587,67 лева, или общо 1 561,19 лева, която сума не покрива разходите за ремонт на автомобила. Поддържа, че поради неплащане на пълния размер на обезщетението, считано от 06.06.2025 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху остатъка от обезщетението.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП e застраховал гражданската отговорност на водача на л.а.

„Мазда 2“, с рег. № ********. Оспорва по размер предявения главен иск.

Твърди, че щетите по задната броня на л.а. „Хюндай i10“, с рег. № ******** не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а щетите по калник/панел заден ляв не са били в степен, която да налага подмяна на този детайл с нов.

Поддържа, че поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и предявеният акцесорен иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 497, ал.

1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за тяхното репариране.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За да се стигне до извод, че предявения иск е основателен, в конкретния случай в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) настъпване на твърдяното събитие – ПТП от 22.05.2025 г.; 2) противоправно поведение на водача на л.а. „Мазда 2“, с рег.

2

№ ********; 3) настъпилите от ПТП имуществени вреди, описани в исковата молба и техният размер; 4) причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди; 5) за л.а. „Хюндай i10“, с рег. № ******** да е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на ПТП.

По делото да отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 22.05.2025 г., около 15:20 ч. в гр. *****, на бул. „Ломско шосе“, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Хюндай i10“, с рег. № ******** и лек автомобил „Мазда 2“, с рег. № ********, по вина на водача на лек автомобил „Мазда 2“, с рег. № ********.

Към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие за водача на лек автомобил „Мазда 2“, с рег. № ******** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД. За отстраняване на щетите по лек автомобил „Хюндай i10“, с рег. № ******** във връзка с процесното ПТП ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1561,19 лева.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП от 22.05.2025 г., попълнен и подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, от който е видно, че лекият автомобил марка „Хюндай“ е предприемал маневра по паркиране, като е бил в спряло състояние, и е бил ударен в задната част от лекия автомобил „Мазда“ с рег. № ********, който се е движел зад него.

Водачът на лекия автомобил „Мазда“ с рег. № ******** е попълнил лявата част от протокола, като е вписал, че се признава за виновен. Ответникът не е оспорил механизма на ПТП, поради което по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че вина за ПТПима водачът на лек автомобил „Мазда“, с рег. № ********. Като щети по лекия автомобил „Хюндай“ са посочени заден калник, заден стоп, задна броня, заден панел. Представени са 2 бр. опис-заключение по щета, подписани от представител на застрахователя.

По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил марка „Мазда“, ДК № ********, със срок на валидност 3.08.2024 г. до 2.08.2025 г.

Установява се, че процесният лек автомобил „Хюндай“, ДК № ********, е собственост на „А.“ ЕООД, видно от представеното свидетелство за регистрация.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача причинител на вредата, като спорният по делото въпрос е дали щетите по лек автомобил „Хюндай“, ДК № ******** са в причинна връзка с процесното ПТП, по-конкретно – ответникът оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и щетите по задна броня, както и обстоятелството, че се е налагала подмяна на детайл „калник/панел заден ляв“.

По делото е допуснато изслушване на заключение по съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че щетите по лек автомобил „Хюндай И10“ с ДК № ******** се намират в пряка причинно-следствена 3 връзка с настъпилото на 22.05.2025 г. ПТП в гр. *****. Описаните от вещото лице щети са били нанесени по следните детайли: задна броня, панел заден ляв, капачка резервоар, стоп ляв външен, стоп за мъгла ляв, основа панел заден ляв, водач задна броня, капак заден – в зоната на удара, като за възстановяването им се е наложило извършване на дейности по подмяна, боя, тониране.

Вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Хюндай И10“ с ДК № ********, възлиза на 4871,26 лв. или 2 490,63 евро. Вещото лице е уточнило, че е възможно щетите по задна броня да настъпят при установения механизъм на ПТП.

Посочило е още, че увреждането в задната част на панел заден ляв представлява скъсване и силно изразено прегъване на метала, поради което е необходимо детайлът да бъде подменен. Съдът кредитира тези изводи на вещото лице, поради което намира за неоснователни възраженията на ответника в писмения отговор на исковата молба, че не се установява причинна връзка между част от щетите и ПТП, както и че не било необходимо да бъде извършвана подмяна на панел заден ляв.

По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Съдът намира, че изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в размер на 4871,26 лв. или 2 490,63 евро представлява възстановителната стойност на увреденото имущество. В случая ищецът е посочил, че направените от него разходи за възстановяване на лекия автомобил са в по-малък размер – 4138,62 лв. Като по 4 делото е отделено като безспорно между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1561,19 лв., като ищецът претендира разликата между тази сума и заплатената от него сума в размер от 4138,62 лв., а именно сумата от 2577,43 лв. (1317,82 евро), която не е била заплатена от ответника. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен до пълния предявен размер.