Решение № 260143 от 29.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260143 29.12.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на девети декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря …… като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№815 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6 предложение второ от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвано е постановление на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/

Деница Станчева, рег.№889, с район на действие Окръжен съд Пазарджик от 02.11.2020г. постановено по изпълнително дело /ИД/ №20168890401426 с което е отказано да прекрати производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК

В жалбата си с вх.№23797 от 10.11.2020г. подадена в двуседмичния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, длъжникът по изпълнението К.С.К., с ЕГН-********** *** поддържа, че с получено запорно съобщение „Юнайтед Брокер“ ООД е уведомен от ЧСИ Станчева по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.10.2020г. по ч.гр.д.№2521/2010г. по описа на РС-Пазарджик въз основа на издадена заповед за изпълнение от 05.07.2010г. по така образуваното изпълнително дело, за наложен запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника, което получава от „Юнайтед Брокер“ ООД като се забранява да бъдат изплащани запорираните до посочения размер суми на длъжника, като от деня на получаване на запорното съобщение дружеството има задълженията на пазач спрямо дължимите суми и се нарежда на пазача сумите по запора да бъдат преведени по сметка на съдебния изпълнител. Твърди длъжникът, че е уведомил ЧСИ с молба №22066 от 22.10.2020г., че до момента не е получавал никакви покани и съобщения по цитираното изпълнително дело. Поддържа още, че получавания от него брутен доход за длъжността “Застрахователен брокер“ за периода-01.04.2020г. до 30.09.2020г. е в размер на 1254лв, а нетното му възнаграждение е от 879.90лв или средномесечно по 146.65лв, което възнаграждение се явява несеквестируемо, съгласно чл.446 от ГПК и от него не следва да се правят удръжки, тъй като е до размера на една минимална месечна работна заплата, която за 2020г. е от 610лв. Твърди, че е поискал да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за да направи възраженията си, тъй като не дължал претендираните от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД суми по процесния изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Твърди още, че с получено уведомление №18382 от 26.10.2020г. от ЧСИ бил информиран, че размера на задължението му към взискателя по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№2521/2010г. на РС-Пазарджик било от 14452.81лв.. Поддържа, че е поискал от ЧСИ да бъде прекратено образуваното срещу него изпълнително дело и наложените запори и възбрани вдигнати поради факта, че процесния изпълнителен лист за вземането на взискателя е издаден на 07.10.2020г., а изпълнителното дело образувано през 2016г., поради което счита, че дългът е погасен по давност още при образуване на изпълнителното дело. И че той се позовава на тази давност поради висящ изпълнителен процес във връзка с отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. Поддържа, че давност върху вземането тече и в изпълнителния процес съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК, като снабдяването на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането, не поражда сила на присъдено нещо и не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Твърди още, че при вземания, за които е образувано заповедно производство, когато срещу заповедта по чл.410 от ГПК не е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и давността започва да тече от този момент или в случая от 30.07.2010г.; че процесното изпълнително дело е образувано през 2016г. или още през 2015г. вземането е било погасено по давност и въпреки това съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело. На второ място жалбоподателят длъжник поддържа, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността и че последната се прекъсва с налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ и други действия по принудително изпълнение, извън посочените; че такива изпълнителни действия ЧСИ е предприел на 09.10.2020г. или 4г. по-късно при което изпълнителното дело се прекратява по силата на закона защото взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2г.; че правните последици на прекратяването са свързани с невъзможността да се извършват следващи изпълнителни действия; че наложените запори и възбрани се вдигат автоматично по силата на закона и принудителното събиране на суми след прекратяването е незаконно. Навежда извод, че в случая изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено още през 2018г. и е недопустимо през 2020г. съдебният изпълнител да предприема действия по него. Посочва, че не му е връчвана /покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, но дори такава да му е била връчена, това не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.

Посочва, че при прекратено по силата на закон изпълнително дело, давността започва да тече от последното изпълнително действие, каквото в случая няма, тъй като същите са предприети едва през м.октомври 2020г. Моли да се отмени обжалваното постановление и да се спре изпълнението, като ЧСИ се въздържа от извършване на последващи действия докато бъде установена недължимост на вземането.

В писмените си възражения против жалбата взискателят по изпълнението „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поддържа, че жалбата на длъжника К. е частично недопустима по отношение възражението му за погасителна давност на вземането на кредитора ,тъй като такова възражение не може да бъде предявено и обсъждано в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, а само в инициирано състезателно искова производство с участието и на двете страни по чл.439 от ГПК. По същество се поддържа, че жалбата е неоснователна тъй като не са налице основанията за перемиране на изпълнението поради бездействие на взискателя повече от 2г. да поиска извършване и да не са извършени изпълнителни действия с които да е спряла давността. По отношение на наложени запори върху несеквестируемото трудово възнаграждение на длъжника, се поддържа, че такива суми от запора не са постъпвали по изпълнителното дело и че само по себе си несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника не води до незаконосъобразност на наложения запор, доколкото няма допуснато нарушение от ЧСИ при налагането на запора както и поради липса на удържани и постъпили суми от несеквестируем характер. Моли да се потвърди обжалваното постановление. Претендира разноски.

В мотивите си/становище/ към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ

Станчева поддържа, че жалбата е неоснователна; че преди да е било образувано изпълнителното производство пред ЧСИ, същото е било висящо пред Държавен съдебен изпълнител от 2010г./ИД №2331/2010г., при връчена ПДИ на длъжника на дата 27.12.2010г. и перемирано производство на 26.11.2015г., след което е образувано пред ЧСИ през 2016г. под номер ИД

№1426/2016г. по което е наложен запор на

МПС на 02.11.2016г., възбрана на 1/6 ид.ч. от лозе с площ от 1.125дка на 25.11.2016г. и запор върху банкова сметка ***.11.2016г., отказано да бъде получено запорно съобщение върху трудовото възнаграждение от фирмата работодател на длъжника, който в същност е и управителя на фирмата на 16.12.2016г.; че е поискано от взискателя с молба от 24.04. 2018г. налагане на запори върху сметки на длъжника, че са наложени запори на банкова сметка *** „Банка Пиреос България“ АД на 30.05.2018г. и 31.05.2018г.;че е насрочен опис на движими вещи на 21.08.2019г., който не е извършен поради неживеенето на длъжника на адреса на който е адресно регистриран; че на 05.10.2020г. е постъпил ново искане от взискателя за действия по налагане на запори върху сметки след съответните справки за трудов договор, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при нов работодател от 09.10. 2020г. с изх.№17007, получено на 14.10.2020г.Посочва се още, че след връчено на длъжника уведомление №18382 от 26.10.2020г. с посочен актуален размер на дълга му, от последния е постъпила и молбата за прекратяване на изпълнението по давност. Твърди се, че ЧСИ не е орган, компетентен да се произнася по настъпила давност и че по делото не е налице настъпила перемция поради активността на взискателя и извършените множество изпълнителни действия с цел обезпечаване и събиране на вземането. Моли да се потвърди обжалваното постановление.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следно:

Жалбата на длъжника по изпълнението К.С.К. против постановлението на ЧСИ Станчева за отказ да се прекрати производство по изпълнителното дело, е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщаването му на длъжника /на 04.11.2020г.-по чл.436 ал.1 от ГПК/,поради което е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес-длъжника по изпълнението, против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ/чл.435 ал.2 т.6, предложение второ от ГПК/ и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна.

Разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК лимитирано изброява хипотезите при което изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора. Предвидена е хипотеза на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл.439 от ГПК по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което е основание на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила погасителна давност за вземането на кредитора не може да бъде предмет на преценка както от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл.435 и следващите от ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК.

Установява се, че изпълнителното производство пред ЧСИ Станчева е образувано на 17.10.2016г. с разпореждане от същата дата под №20168890401426 по искане на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и против длъжника К.С.К. *** за принудително събиране на парично вземане за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2521/ 2010г. по описа на РС-Пазарджик, за следните суми-главница от 1200лв по договор за потребителски кредит и 181.08лв -договорна лихва; 560.52лв законна лихва за забава и законна лихва от 29.06.2010г. до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83лв. В молбата си до ЧСИ за образуване на производството взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи и извърши опис на движимите вещи на длъжника в дома му. Отделно от това взискателят е възложил по реда на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да извърши всички необходими изпълнителни действия по събирането на вземането, тоест с така подадената молба от взискателя /кредитора по вземането/ е налице първо прекъсване на давността по отношение настъпването на перемция на вземането по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК във връзка с т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013. на ОСГТК, предвиждащо, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК / чл.330, ал.1, буква “д“ от ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител последното валидно изпълнително действие.