Решение № 907 от 24.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1733/2026
- Вид
- Решение № 907
- Подписан
- 24.08.2026
- В сила
- 24.08.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ралица Светославова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 907 гр. Варна, 24.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501733 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 22029/15.06.2026 г. по регистъра на ЧСИ Людмил Станев, подадена от Н. А. В. и Ф. В., чрез адв. Н. Б., в качеството им на взискатели по изпълнително дело № 20268950400459 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие: Окръжен съд - Варна, срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие - въвод във владение.
В жалбата се поддържа, че въводът, обективиран в Протокол за въвод във владение от 08.06.2026 г., не е извършен в пълния обем, определен с влязлото в сила съдебно решение № 4229/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 6868/2025 г. по описа на ВРС, и издадения въз основа на него изпълнителен лист № 305/10.02.2026 г., с който длъжникът е осъден да предаде на взискателите владението върху стая с площ 11 кв. м. и общо ползване на кухня, тоалет и коридор, част от собственото жилище на ищците, находящо се гр. Варна, ул.
„Котел“ № 2, ет. 2, идентификатор ***, цялото с площ 89,90 кв. м., а е осъществен само по отношение на стаята с площ 11 кв. м. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило становище от длъжника Н. Б. Т..
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Изпълнително дело № 20268950400459 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, е образувано на 23.02.2026 г. въз основа на молба от Н. А. В. и Ф. В., към която са приложени изпълнителни листи № 305/10.02.2026 г. и № 307/11.02.2026 г., издадени въз основа на влязло в сила съдебно решение № 4229/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1
6868/2025 г. по описа на ВРС, с които длъжникът е осъден да предаде на взискателите владението върху стая с площ 11 кв. м. и общо ползване на кухня, тоалет и коридор, част от собственото жилище на ищците, находящо се гр. Варна, ***, ет. 2, идентификатор ***, цялото с площ 89,90 кв. м., както и да заплати на взискателите парични суми, представляващи заплатени от тях местни данъци и такса смет за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2025 г. и застрахователни премии на 17.11.2021 г. и 21.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми, на основание чл. 59 от ЗЗД, както и съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С разпореждане от 23.02.2026 г. ЧСИ Людмил Станев е разпоредил да бъде проучено имуществото на длъжника и да бъде наложен запор върху банковата му сметка в банка ДСК.
Насрочен е и въвод във владение за 06.04.2026 г. от 10:30 ч.
На 27.02.2026 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 5434 до длъжника Н. Б. Т., в която е посочен общия размер на задължението му и е уведомен за насрочения за 06.04.2026 г. въвод във владение на имота на ***, ет. 2. Поради нередовно уведомяване на длъжника, въводът е пренасрочен за 06.06.2026 г. от 13:00 ч., като е разпоредено поканата за доброволно изпълнение да бъде връчена на постоянния му адрес.
Същата е получена лично от Н. Т. на 20.04.2026 г.
За насрочения въвод са уведомени и взискателите със съобщение изх. № 9221/16.04.2026 г., връчено на 17.04.2026 г. на процесуалния им представител – адв. Н. Б..
С Протокол за въвод във владение от 08.06.2026 г. съдебният изпълнител е извършил въвод във владение само по отношение на стаята с площ 11 кв. м., без да бъде предадено владението съобразно пълния обем на изпълнителния титул, който включва и общото ползване на кухнята, тоалетната и коридора.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирани страни – взискатели по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, и е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Въводът във владение е изпълнителен способ със субективни и обективни предели, посочени в изпълнителния титул – изпълнителен лист, установяващ предмета на въвода и страните по правоотношението.
Съгласно издадения в полза на взискателите изпълнителен лист, длъжникът е осъден да им предаде владението върху стая с площ 11 кв. м. и общото ползване на кухня, тоалетна и коридор, представляващи част от собственото жилище на ищците. Следователно предметът на принудителното изпълнение включва не само конкретно обособеното помещение, но и предоставеното с изпълнителния титул право на ползване на общите помещения.
При извършване на въвод във владение съдебният изпълнител е длъжен да изпълни точно съдържанието на изпълнителния титул. Той не разполага с правомощие да изменя или ограничава обема на признатото с влязлото в сила съдебно решение право, нито да преценява, че част от присъденото не следва да бъде предмет на изпълнение.
Обстоятелството, че преди постановяване на съдебното решение длъжникът е ползвал стаята с площ 11 кв. м., а кухнята, тоалетната и коридорът са били предназначени за общо ползване съобразно предоставеното му от взискателите право на ползване, не води до различен извод. Именно с влизането в сила на решението и издаването на изпълнителния лист е определен обемът на дължимото изпълнение, който обхваща предаването на владението върху стаята и осигуряването на общото ползване на посочените помещения.
Неоснователно е възражението на съдебния изпълнител, че е необходимо предварително тълкуване на съдебното решение. При наличие на издаден изпълнителен лист съдебният изпълнител е длъжен да изпълни съдържащото се в него разпореждане. Само 2 при действителна неяснота или противоречие в съдебния акт страните могат да поискат тълкуването му по реда на чл. 251 от ГПК, но до постановяване на такъв акт съдебният изпълнител не може сам да ограничава предмета на изпълнението.
Ето защо извършеният въвод само по отношение на стаята с площ 11 кв. м. представлява непълно изпълнение на изпълнителния титул, поради което жалбата се явява основателна.
По отношение на искането за присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Отговорността за разноски по правило се разпределя съобразно изхода на спора, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по делото не носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни за разноските в настоящото производство.
Разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат и поради това, че в производството по чл. 435 и сл. от ГПК не се формира самостоятелен спор между страните, при който да се приложи правилото на чл. 81 от ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода на делото.
Отделно от горното и за пълнота следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства за сторени от жалбоподателите разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 22029/15.06.2026 г. на Н. А. В. и Ф. В. в качеството им на взискатели по изп. д. № 20268950400459 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, извършения на 08.06.2026 г. въвод във владение, обективиран в протокол от същата дата, в частта, с която е извършен само по отношение на стая с площ 11 кв. м., без изпълнение на останалата част от изпълнителния титул относно общото ползване на кухня, тоалетна и коридор в жилище, собственост на взискателите, с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ***, ет. 2.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, за извършване на изпълнителното действие по въвод във владение, съобразно пълния обем на изпълнителен лист № 305/10.02.2026 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 4229/26.11.2025 г. по гр. д. № 6868/2025 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Людмил Станев по изпълнително дело № 20268950400459.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3