Решение № 124 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100101245 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на П. А. С. с ЕГН **********, против С. П. С. с ЕГН **********, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес: ***, на две нива, ведно с 16,76 % ид. части от общите части на сграда и съответните ид.части от правото на строеж, е лично имущество на ищеца вследствие на пълна трансформация на лично имущество.

Ищецът твърди, че с ответницата С. П. С. сключили граждански брак на 7/01/2012 година в град Бургас, прекратен с развод през 2024 година. Твърди, че по време на брака, с нотариален акт №190, том 31, рег.№11423, дело №5926/27.08.2018 год. двамата съпрузи придобили недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.

Ищецът поддържа, че продажната цена от 85 000лв. е платена с банков превод от негова лична банкова сметка, като средствата по нея, с които е извършено плащането, представляват дарение в размер на 60 000лв. от баща му, 15 000лв. – дарение от майка му, както 10 000лв. - други негови лични средства.

Твърди се, че придобитият имот е лична собственост на ищеца вследствие на пълна трансформация на лично имущество.

1

Ответницата е депозирала отговор, с който оспорва претенцията.

Поддържа, че по отношение на страните, като съпрузи, се е прилагал законовия режим на съпружеска имуществена общност.

Заявява се, че бракът действително е бил прекратен с решение по брачно дело №1580/24 год. по описа на Районен съд Бургас и е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение.

Признава се, че с посочения от ищеца нотариален акт и по време на брака, страните са придобили недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.

Заявява се, че ищцата е участник в сделката, както в лично качество, така и като пълномощник на ищеца, като двамата са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност при равни квоти.

Твърди се, че участието на ответницата в сделката представлява признание от другата страна за нейния принос в придобиването на имуществото.

Заявява се, че съпружеската имуществена общност е възникнала по силата на договора за покупко-продажба в деня на сделката, към който момент всяка от страните за платила своята част от цената на вещта с лични средства.

Поддържа се, че личните средства са се преобразували в равностойност на 1/2 идеална част за всеки от съпрузите от собствеността на закупения недвижим имот. Оспорва се твърдението на ищеца, че е заплатил продажната цена в размер на 85 000лв. с изцяло лични средства, представляващи дарения от родителите му. Ответницата твърди, че те двамата имали спестявания от съвместни доходи, реализирани на територията на Канада, където семейството живяло в периода от месец март 2013 година до месец март 2018 година, като тези средства вложили в закупуването на жилището. Оспорва се твърдението на ищеца, че е заплатил продажната цена от негова лична банкова сметка като наредител, тъй като той не е присъствал в деня на сделката и няма как да е заплатил цената. Оспорват се представените банкови документи и се заявява, че от тях не се установява по безспорен начин осъществяване на паричен трансфер. Оспорват се също и даренията, получени от родителите на ищеца, с твърдения, че липсват договори за дарение, от които да се установи действителната воля на страните. Оспорва се твърдението, че ищецът вложил още 10 000лв. други негови лични средства, като неверни и недоказани.

Оспорва се твърдението, че в декларацията си ответницата е признала произхода на средствата за покупка на имота, като такива на нейния съпруг.

Моли се да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск изцяло или частично, като се приеме, че е налице частична трансформация на 2 лично имущество.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се доказателства.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 07.01.2012 год. в гр.Бургас, прекратен с развод, видно от решение №731/12.04.2024 год. по гр.д.№1580/24 год. по описа на БРС, за което между тях няма спор, че е влязло в сила.

Няма спор, че по отношение на имуществените им отношения по време на брака се е прилагал законовия режим на общност по чл.18 ал.1 т.1 от СК и чл.21 от СК.

С нотариален акт №190, том 31, рег.№11423, дело №5926/27.08.2018 год. двамата съпрузи придобили възмездно недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, срещу заплатена цена от 85 000 лв. по сметката на продавача „Бис хоум“ ООД. От съдържанието на акта се установява, че съгласието за покупка на имота е изразено от съпругатаответница лично и като пълномощник на съпруга-ищец, който не е взел лично участие в сделката.

От представеното преводно нареждане на л.44 от делото се установява, че продажната цена е заплатена с банков превод от сметка на съпруга по сметка на купувача на датата на изповядване на сделката – 27.08.2018 год., като в долната част на документа е изписано ръкописно „Съгл.пълном.

2270/09.08.2018“, а на гърба на документа има копие от декларация по чл.4 ал.7 и по чл.6, ал.5 т.3 от ЗМИП за произхода на паричните средства, попълнена от С. С. като пълномощник на П. С. съгласно пълномощно 2270/09.08.2018 год., според която средствата са дарение от родители.

Представен е отчет по сметка, изготвен на 04.02.2025 год. от служител на „ПИБ“ АД за разплащателна сметка на ищеца за периода от 01.08.2018 – 31.08.2018 год. От същия се установява, че към 31.07.2018 год. началното салдо по сметката е било 0. На 14.08.2018 год. е получен паричен превод на сумата от 15 000 лв. от Т. П. С. с основание „дарение“, на 15.08.2018 год. е получен паричен превод на сумата от 60 000 лв. от А. И. С. с основание „дарение“, а на 23.08.2018 год. е получен паричен превод на сумата от 15 000 лв. от С. П. С. с основание „захранване“.

3

От ищеца се твърди и не се оспорва от ответницата, а и от представената с превод на български език справка от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Албърта, Канада, се установява, че П. С. е регистрирал търговското дружество „Албърта инк.“. Представят се електронни извлечения от сметката на дружеството за м.юли и август 2018 год., от които се установява, че са преведени общо 17 200 канадски долара лично на П. С., като последните три превода са на 27.08.2018 год.

От ответната страна също се представя извлечение от сметка, по която титуляри са били двамата съпрузи, от което е видно, че в периода 31.07. – 31.08.2018 год. са били изтеглени в брой от банкомат общо 28 579,92 канадски долара. Според ответната страна, тези средства са били вложени в закупуването на имота.

От разпита на св.С. – баща на ищеца, се установява, че той и съпругата му дарили парични суми по банков път на П. С., за да си закупи жилище в България, тъй като дотогава бил на квартира. От свидетелските показания става ясно, че към датата на продажбата на жилището семейството е било устроено в Канада, както и че няколко дни преди сделката ищецът се върнал там. Преди това обаче бил в България, започнал да тегли суми от сметката си и в продължение на 15 – 20 дни ги поставял в касата на свидетеля за съхранение. Няколко дни преди сделката ищецът се обадил на баща си и го предупредил, че на другия ден ще дойде ответницата, за да вземе парите – 15 000 лв., които свидетелят да предаде. На сутринта преди да предаде парите свидетелят ги преброил, били 15 000 лв., които той предал на ответницата.

Уговорката била сумата да бъде внесена в сметката на ищеца за закупуването на жилището. Свидетелят присъствал по време на сделката. Всички пари били преведени предварително по сметката на сина му, а ответницата имала пълномощно от ищеца да води сделката и да борави с парите за закупуване на жилището. При нотариуса попитали за произхода на парите, била предоставена декларация от П., че парите са от майка му и баща му, а ответницата попълнила в своята декларация, че парите са на мъжа й и се подписала. Свидетелят помолил за копие от двете декларации за произхода на средствата и ги получил.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че по време на брака си страните са придобили възмездно недвижим имот, като пълната покупна цена на жилището е била изплатена по банков път със средства изцяло от банкова сметка на съпруга-ищец.

С ТР №2/20.01.2025 год. по т.д.№2/22 год. ОСГК ВКС се прие, че макар и според действащия СК паричните влогове да са лични – на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиване на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извод на доказана трансформация по 4 чл.23 от СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат на осребряване на имущество, за което законът допуска преобразуване. При спор за собственост съпругът-титуляр носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл.22 ал.1 от СК. При това, според т.4 от ТР № № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 год. ОСГТК ВКС, пълна или частична трансформация е допустимо да бъде установявана дори и в случаите, когато недвижимия имот е придобит през време на брака с договор за покупкопродажба на името на двамата съпрузи.

От събраните доказателства се установява, че родителите на ищеца са му дарили съответно 60 000 лв. и 15 000 лв. Договорът за дарение на парични средства е неформален и консенсуален, ето защо е неоснователно възражението на ответницата, че не са представени договори за дарение, от които да се установи действителната воля на страните. Волята на страните средствата да бъдат дарени се установява от основанията, посочени в банковите преводи, както и от показанията на св.С., като тук трябва да се посочи, че няма ограничение за свидетелски показания за договори, сключени между роднини по права линия, без значение от тяхната стойност – чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и това е житейски оправдано и разбираемо, тъй като отношенията родител-дете се ползват с възможно най-голямото доверие на двете страни.

Освен това, писмено пред банката ответницата е декларирала от името на представлявания, че средствата са дарени от родителите му, което показва нейното знание за отношенията, развили се между родителите на ищеца и последния и в предходен момент не е оспорвала, че средствата са предоставени безвъзмездно – по дарение. Дарените парични средства са лични на съпруга (арг.от чл.22 ал.1 изр.първо от СК), доколкото надареният не е предоставил насрещна престация и е изключено другият съпруг да има принос в придобиването.

Отделно от тях, от банковата сметка на ищеца по сметката на продавача е била преведена и сумата от 10 000 лв., за която от събраните доказателства се установи, че е генерирана от търговската дейност на съпруга в Канада.

Произходът на средствата в сметката на търговското дружество в Канада не се оспорва - от дейността на същото, както и техния размер, но се заявява от ответницата в писмените бележки, че те не са достигнали до личната банкова сметка на ищеца и не са послужили за заплащане на продажната цена. Поддържа се, страните са имали общи средства в сметка в банка в Канада, които са изтеглили в кратки срокове около датата на процесната сделка и именно същите са вложени при придобиването на жилището, а не са послужили за покривате на режийни разходи.