Определение № 19161 от 08.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19161 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частни жалби на ищците в производството: Т.Ц.Б., ЕГН ********** и на правоприемника в процесуалните права на починалия ищец К.И.Б. - Столична община, БУЛСТАТ 000696327, срещу протоколно определение № 11511/30.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 21351/2022 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което по същество предявената от жалбоподателите искова молба, е върната, поради извод за недопустимост на предявените искове и срещу определение за неговото допълване в частта за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответниците.

Жалбоподателят Т.Ц.Б., ЕГН **********, твърди да е съсобственик при равни дялове със Столична община (като наследник по закон на К.И.Б.) на изградени в поземлен имот самостоятелна сграда, пристроена към основната вилна сграда на два етажа, със застроена площ от 28 кв. м. и идентификатор № ***, лятна кухня с барбекю, който обект се твърди да е бил разрушен от ответниците в хода на производството и гараж с площ от 29.25 кв.м., с идентификатор № ***, който също се твърди да е разрушен от ответниците в хода на производството и предвид това разрушаване на обектите на правото на собственост, при условията на евентуалност са предявени искове за заплащане на пазарната равностойност на тези вещи. Тези искове районният съд отделил за разглеждане в самостоятелно производство. Така предявените искове били процесуално допустими и затова определението за прекратяване на производството се претендира да бъде отменено. В този смисъл е и частната жалба на Столична община.

По искане на ответниците, определението за прекратяване е допълнено по реда на чл.

248 ГПК и с присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в тяхна полза, което допълване ищците в производството, оспорват с частни жалби като прекомерно, какъвто довод са изразили и при разглеждане на самото искане.

Ответниците в производството Д.Х.Н., ЕГН**********, А.Д.Н., ЕГН ********** и Д.Д.Н., ЕГН **********, считат частните жалби срещу прекратителното определение за неоснователни, а по отношение присъдените разноски – за недопустими, евентуално неоснователни.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите, изложени в частните жалби и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. д. 21351/2022 г. на СРС, 30 състав, първоначално е образувано пред СГС, но изпратено поради родова неподсъдност на СРС, има за предмет ревандикационна претенция на Т.Ц.Б., ЕГН ********** и К.И.Б., починал в хода на процеса и заместен от Столична община, за предаване от страна на ответниците на фактическата власт върху обект пристройка към вилна сграда, с площ около 140 кв.м., заедно с лятна кухня и барбекю с площ от 16 кв.м.. Исковата молба е вписана и препис от същата е връчен на ответниците за отговор.

В депозиран отговор на исковата молба ответниците излагат доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като пристройка към вилната сграда не съществувала. Дори да се приемело, че такава съществува, същата не би била самостоятелен обект на вещни права, тъй като би представлявала приращение към вилната сграда.

В уточнителна молба от 21.03.2025 г. ищцата Т.Ц.Б., ЕГН ********** сочи, че предмет на спора е правото на собственост с обект сграда с идентификатор № ***, състояща се от работилница и два гаража, а лятната кухня и барбекюто, както и външния гараж, разположен до имотната граница, били разрушени и поради това прави изменение на иска по отношение на тези премахнати обекти, като претендира заплащане на пазарната им равностойност. Това изменение на предявените искове не е допуснато.

В съдебно заседание, проведено на 27.03.2025 г. съдът изменя изготвения доклад по делото, в който приема, че предмет на спора е иск за признаване на всеки от ищците за собственик на ½ идеална част от пристройка към вилна сграда, включваща лятна кухня с барбекю и външен гараж, изградени в имот с идентификатор № *** и за предаване владението върху тях. Докладът не е обявен за окончателен, тъй като е предоставена възможност на ищеца Столична община да изрази становище, която възможност не съответства на действащите процесуални правила. Становище не е депозирано.

В следващото съдебно заседание, проведено на 29.04.2025 г., съдът, след излагане на мотиви по представените доказателства, приема, че пристройка към вилната сграда не съществува и не е съществувала, поради което и не било възможно да бъда предмет на иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и затова предявените искове били недопустими, което обуславяло прекратяване на производството. По искане на ответниците определението е допълнено с присъждане в тяхна полза на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предмет на частните жалби са, съответно, съдебен акт, който има преграждащ понататъшното развитие на делото характер и съдебен акт за допълването му в частта за разноските, като правото на обжалване е упражнено в седмичен срок от постановяване на определенията, което обуславя процесуалната допустимост на частните жалби.

Разгледани по същество същите са основателни.

В първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което е довело до неблагоприятно ограничаване правото на защита на ищците и същите са санкционирани с прекратяване на производството, при извършена от сезирания съд преждевременна преценка на представените по делото доказателства, без провеждане на състезателно производство с фаза по доказване.

Ищците имат процесуалното задължение да индивидуализират спорното материално 2 право, чиято защита търсят в производството, чрез правопораждащ го факт, носител и обект (материално благо). В случая носителя на правото на собственост е ясно означен - Т.Ц.Б. и Столична община като наследник по закон на починалия в хода на процеса К.И.Б.. Налице са и фактически твърдения за правопораждащия това право факт – извършен строеж в собствен поземлен имот по време на брака на първоначалните ищци. Обектът на правото на собственост също е достатъчно индивидуализиран: сграда с идентификатор № *** и премахнати в хода на процеса гараж, който по дефиниция е самостоятелен обект на вещни права, и лятна кухня с барбекю, която принципно представлява подобрение и не би могла да е обект на вещни права, отделно от правата върху главната вещ – поземления имот. Това обаче не означава, че върху лятната кухня изобщо не възникват вещни права, тъй като тя е подобрение и следва главната вещ.

В допълнителна молба ищецът Б., след настъпване на нов факт – премахване на две от постройките, обективира искане за изменение на претенцията в такава за присъждане на пазарна стойност, ако бъде констатирано несъществуването на гаража и лятната кухня. Това изменение е напълно допустимо в светлината на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, но съдът в неправилно приложение на закона, го е отделил в самостоятелно производство, което следва да съедини по реда на чл. 213 ГПК.

За допустимостта на иска е достатъчно да са изложени фактически твърдения за притежавано право на собственост върху достатъчно конкретизирана вещ и упражнявана фактическа власт върху тази вещ от процесуално легитимираните ответници. Каквито именно са твърдения на ищците. Дали обектът на абсолютното право на собственост – съответната вещ съществува в обективната действителност и налице ли са доказателства за това, е въпрос по същество на спора, не и въпрос на процесуална допустимост. След като вещта е посочена със съответния идентификатор, съдът е длъжен да изследва притежават ли ищците правото на собственост върху тази вещ на заявеното придобивно основание и упражняват ли ответниците фактическа власт върху тази вещ. Тези въпроси съдът може да разреши след проведена състезателна процедура по доказване. Абсолютно недопустимо е съдът въз основа на твърденията на ответната страна да формира извод за несъществуване на вещта и това да е основание за заключението за недопустимост на осъдителния иск по отношение на сграда с идентификатор № ***. По отношение на другите две вещи, искът също не е недопустим. Разрушаването на вещите в хода на процеса, ако върху тях правото на собственост е принадлежало на ищците, е основание за престиране на пазарната им стойност и това винаги е въпрос по същество и изисква да бъде проведена фаза по събиране на доказателствата.

Следователно съдът преждевременно е формирал извод за несъществуване на обектите на вещни права и за недопустимост на предявените искове, без да бъде проведено доказване.

Това налага определението за прекратяване на производството да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, което обуславя и отмяната на определението, с което съдът се е произнесъл по отношение на съдебните разноски именно във връзка с прекратяването.

На първо място, частните жалби срещу определението, с което е допълнено определението за прекратяване на производството, с присъждане на разноски, не представляват по същността си молби по чл. 248 ГПК, както неоснователно считат ответниците. Такава молба по чл. 248 ГПК е релевирана от последните в съдебното заседание на 29.04.2025 г. и в резултат на произнасянето по същата, прекратителното определение е допълнено в частта за разноските, включително като е уважено частично 3 възражението на ищците за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Срещу това допълване по реда на чл. 248 ГПК защитата на насрещната страна е по пътя на обжалването с частна жалба и именно такива частни жалби са депозирани от ищците.

Отговорността за разноските се определя от изхода на спора, а спорът все още не е разрешен, затова произнасянето по отношение на разноските следва съдбата на определението за прекратяване на производство и трябва да бъде отменено, като така жалбоподателите получават пълната търсена чрез частните жалби защита.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частните жалби на Т.Ц.Б., ЕГН ********** и на Столична община, БУЛСТАТ

000696327, протоколно определение № 11511/30.04.2025 г., с което производството по гражданско дело № 21351/2022 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, е прекратено и протоколно определение, с което определението за прекратяване е допълнено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Връща делото на СРС, 30 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4