Решение № 1028 от 09.07.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2039/2023
- Вид
- Решение № 1028
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1028 гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110102039 по описа за 2023 година
Производството е по извършване на съдебната делба.
С влязло в сила решение от 15.11.2023г. между страните е допуснато извършване на съдебна делба при равни права на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, първият от които представлява жилище, а вторият – помещение за търговска дейност. В срока по чл.
349, ал. 4 от ГПК е направено искане от ответника за възлагане на жилищния имот поради наличие на предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК, а ищецът заема становище, че то е основателно.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно заключението на допуснатата съдебна техническа - оценъчна експертиза, процесните имоти са неподеляеми съобразно правата на съделителите като пазарната стойност на самостоятелния обект в сграда с идентификатор *е определена на 98800 лв., а тази на самостоятелния обект с идентификатор *– на 16900 лв. Вещото лице е установило, че по отношение на имота за търговска дейност е издадено разрешение за строеж, съгласно което е променено предназначението му от магазин на пералня. По делото не се оспорва, че ответникът е ползвал апартамента към момента на откриване на наследството на общите наследодатели и че е извършил подобрения в него, като липсват доказателства той да притежава друго жилище.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Допуснати са до делба недвижими имоти са неподеляеми, но от тях могат да се обособят 1 достатъчен брой дялове, за да може всеки от съделителите да получи реален дял. Имотите са обособени и имат самостоятелен характер, поради което не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект по смисъл на чл. 202 и чл. 203 от ЗУТ.
Искането на Й. Й. самостоятелният обект в сграда с идентификатор *да бъде поставен в негов дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Имотът е неподеляем като между страните няма спор, че има жилищен характер, че ответникът не притежава друго жилище и че го е ползвал към момента на откриване на наследството на общите наследодатели.
Съсобствеността по отношение на него, обаче има смесен характер тъй като е възникнала както от наследяване, така и от договори за дарение, сключени приживе между наследодателите и съделителите, поради което последните имат двойно качество - на наследници и на приобретатели по разпоредителните сделки. Това води до неприложимост на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК при извършване на делба на имота като в същия смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че независимо от равните дялове на съделителите, тегленето на жребий е невъзможно предвид съществената разлика в стойността на имотите. Тегленето на жребий е и неудобно, защото ще доведе до нецелесъобразното им разпределение и до усложняване на отношенията между страните предвид извършените значителни подобрения от ответника в жилищния имот. Поради изложеното делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК като в дял на ищеца се постави самостоятелният обект с идентификатор *, на стойност 16900 лв., а в дял на ответника - самостоятелният обект в сграда с идентификатор *, на стойност 98800 лв. В същия смисъл е и волята на страните.
Неравенството в дяловете на съделителите подлежи на изравняване с пари съгласно правата им в съсобствеността, за което Й. Й. следва да заплати на Т. Й. сумата от 40950 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2314 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Поставя в дял, на основание чл. 353 от ГПК, на Т. Н. Й. с ЕГН: ********** *, следния недвижим имот: ********************.
Поставя в дял, на основание чл. 353 от ГПК, на Й. Н. Й. с ЕГН: ********** *, следния недвижим имот: *******************.
Осъжда Й. Н. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати на Т. Н. Й. с ЕГН: ********** *, сумата от 40950 лв. /четиридесет хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща парично уравнение на дела му.
Осъжда Т. Н. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 2314 лв. /две хиляди триста и четиринадесет лева/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на 2 изпълнителен лист.
Осъжда Й. Н. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 2314 лв. /две хиляди триста и четиринадесет лева/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3