Решение № 1500 от 11.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Варна, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100501387 по описа за 2021 година

Производството е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 270289/10.02.2021г. от Я.. ИВ. ЯН. ЕГН **********,чрез пълномощник срещу Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. по описа на ВРС,33 св., в частта, с която въззивникът е ОСЪДЕН на основание чл.76 от ЗС, да предаде на ищеца П. Г. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, *************, отнето по скрит и по насилствен начин от ищеца владение върху площ от 140 кв.м от имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с идентификатор ***, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по делото на лист 113 комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/, като част от имот с идентификатор ***, щриховани с червен щрих и обозначени с условен № 0,1.

В жалбата са изложени аргументи за недопустимост на съдебното решение, доколкото нито в исковата молба, нито в уточняващите молби , нито в хода на производството пред ВРС,вкл. и след допуснатото изменение на иска по чл.214 от ГПК, ищеца не е конкретизирал реалната част от ПИ с идентификатор *** целия с площ от 2774 кв.м., за която претендира владението да му е отнето по скрит начин. Излага съображения , че заключението на вещото лице по допълнителната СТхЕ, само посочва как са променени границите на имотите съгласно КК.

1

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че ищецът е упражнявал фактическата власт при условията на търпими действия, установени още от праводателя на ответника – Община Варна. Претендира присъждане на сторените поделото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

2. Частна жалба вх. № 282414/08.04.2021г. против Определение № 262723/11.03.2021г. , с което е изменено Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. на ВРС,33 св. в частта за разноските, доколкото към дата на последното съдебно заседание по делото – 18.12.2020г. ищецът и процесуалния му представител не са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските.Излага се още, че възражението за прекомерност е винаги отговор на претенцията за разноски и доколкото такава не е направена от ищеца, то не може ответникът да носи отговорност за ненаправено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.276 от ГПК от ответната по жалбата страна не е депозиран отговор.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител въззивинка поддържа въззивната и частна жалби, петендира уважаването им с аргументи идентични с посочените в тях.Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител въззиваемия поддържа депозираните отговори на въззивната и частна жалби. Моли същите да бъдат отхвърлени и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от П.Г. Д. против Я.. ИВ. ЯН. обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно съединени чл.76 ЗС и чл.75 ЗС за осъждане на ответника да възстанови отнетото й по скрит и насилствен начин владение върху имот на ищеца – имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Варна, при съседи имоти с идентификатори № 1035.5418.4299, № ***, № ***, № ***, №

2

***, като площта на отнетото владение от 140 кв.м. е във форма на четириъгълник, отразено по действащата кадастрална скица, като част от имот с идентификатор ***.В условията на евентуалност да ,моли да бъде осъден да му възстанови отнетото върху процесната реална част владение на основание чл.75 от ЗС.

В исковата си молба ищеца излага,че с Удостоверение №122 от 07.05.1982г.

Общинският народен съвет му е предоставил право на безвъзмездно ползване на земя в размер на 800 кв.м. в местността „Ракитника", кв.„Галата", общ.Варна, представляваща имот №2894 (стар №2967). След Разрешение за строеж №311/26.08.198бг. построил в имота еднофамилна вилна сграда с площ от 35 кв.м. Първоначално, към момента на придобиване правото на ползване, имотът имал характер на земеделска земя, а впоследствие, след влизането на ЗСПЗЗ е бил включен в селищно образувание и попаднал в строителните граници със статут на урбанизирана територия. Твърди, че от придобиването на имота през 80-те години до подаване на исковата молба, ищецът и семейството му са вложили много средства и труд за облагородяване на имота , поставили са телени ограждения, посадили доста овощни дръвчета и лозя, монтирали метална лозова конструкция. На 28.03.2019г., ищецът бил уведомен от съседа си П.П. по телефона, че няколко лица, сред които и съседът му Я.Я., са навлезли в имота му и са разрушили около 56 метра от оградата му (в северната част на имота, която граничи с имота на Н.Г. - №2893), нанесли са щети по трайните му насаждения и укрепващите ги съоръжения и са поставили бетонни стълбове за ограждане.В хода на производството с молба от 05.10.2020г. ищеца е индивидуализирал процесната реална част съгласно приетата по дело СТхЕ, а именно с площ от 140 кв.м от имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с номер на имота ***, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по делото на лист 113 Комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/, като част от имот с идентификатор ***, щриховани с червен щрих и обозначени с условен № 0,1. При пристигането си, видял, че е разрушена оградата на съседния имот 2893, собственост на Н.Г. и е издигната нова ограда на около 10м. от старата й.Сигнализирал полицията , подал Жалба в Районна прокуратура - гр.Варна с вх.

№4109/03.04.2019г.Твърди, че в края на м.април ответника опънал оградна мрежа върху предходно поставените бетонни стълбове.

На 20.06.2019г. Я.Я., изцяло разрушил оградата на имота на ищеца, в горната част (западната), с багер премахнал тръбната лозова конструкция (около 20 метални тръби) и изкоренил 2 череши, един орех, малини, касис, лозови насаждения заедно с укрепващите Тобразни метални съоръжения, разрушил пътеката му от плочи с ширина 60см. На 25.06.2019г. всичко останало е било изкоренено и заравнено с багер, като окончателно ответника е ограничил достъпа на ищеца.

Поради изложеното твърди , че действията на ответникът от м.март до м.юни са осъществени в негово отсъствие по скрит начин /по време , когато не е бил в имота си и е нямало как пряко да възприеме/ му е отнето владението. Освен по скрит, владението му 3 било отнето и по насилствен начин, тъй като за да достигне до неговите владения, отв.Я.Я. е разбил и премахнал оградата на имота му, т.е. употребил е физическа сила и специална техника.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни и претендира отхвърлянето им. Ответника оспорва качеството на ищеца на владелец или държател на процесния имот, който представлява идеална част от ПИ *** по КККР на СО. „Боровец-юг", при граници на целия имот: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ

***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ

***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***, както и , че същия е владял имота шест месеца преди завеждане на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца , че на 28.03.2019г. е налице отнемане или нарушаване владението на ищеца по скрит или насилствен начин. Твърди, че с Приемо-предавателен протокол от 01.06.2018г., съгласно Договор за продажба на имот-частна общинска собственост Peг. № Д1800890ВН/ 30.05.2018г., вписан в СВ-Варна под № 131, том XXXIII, дело №1637/2018г., му е предадено владението на закупения от него на търг от община Варна недвижим имот, представляващ ПИ *** по КККР на СО. „Боровец-юг", при посочените в протокола граници.До 01.06.2018г., владението на имота се упражнявало от предходния му собственик, Община Варна, а след тази дата от него , поради което ищеца не е имал качеството на владелец на процесната реална част от имот ПИ ***, а само качеството на ползвател. Излага твърдения , че като собственик на имота е демонстрирал, правата си , като на 08.06.2018г., нает от него правоспособен геодезист, е трасирал имота на терена, след което още същия ден в трасираните граници ответника изорал имота с нает от него трактор. Самият той е собственик на съседния ПИ ***, в който им вилна сграда и живее там повече от двадесет години със съпругата си, а ищецът е собственик на ПИ ***, който имот последните няколко години се посещавал изключително рядко. След закупуване на имоти вследствие трансформацията правото на ползване в такова на собственост, имотите са били урегулирани от по 600 кв.м. и трасирани н граници до 600 кв.м., като разликата е престанала да се обработва. По този начин, всички ползватели на имоти в района,какъвто е и ищеца, чието право е било трансформирано в право на собственост, след като е била издадена заповед от кмета на общината, са били въведени във владение на закупените площи, а разликата над платените 600 кв.м. е била обособена като един общ имот, ПИ ***, собствен на Община Варна. Твърди се от ответникът, че не е отнемал владението на процесния имот от ищеца чрез насилие и/или по скрит начин, т.к. владението му е предадено по надлежния ред от трето лице, Община Варна, далеч преди времето, за което ищецът твърди, че е го отнел от него. Към 28.03.2019г., на която дата ищецът твърди, че е извикал полиция, ответникът излага, че е владеел процесния имот повече от девет месеца на правно основание, годно да го направи собственик.

4

В открито съдебно заседание поддържат съображенията си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът П. Г. Д. е придобил правото на ползване върху хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местност „Мемишона“ съгласно Удостоверение №122 от 07.05.1982г., ОбНС – гр. Варна, в изпълнение на Постановление 11 от 02.03.1982г. на МС. С Разрешение за строеж №311 от 26.08.1986г., издадено от РНС „Аспарухово“ – Варна, отдел „Архитектура и благоустройство“, на същия е разрешено да построи сезонна постройка със застроена квадратура 35кв.м., в парцел по плана на м-ст „Ракитника“ в гр.

Варна.

С договор за продажба на имот -частна общинска собственост по реда на чл. 35 ЗОС на 30.05.2018г. Община Варна е продала на Я.. ИВ. ЯН. следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец - юг", ПИ с номер ***, с площ от 2774 кв.м., граничещ с имоти с номер ***, ***,