Решение № 260290 от 01.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№……/…… 2021г.

Година

2021 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет седми състав

На двадесет и трети февруари Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 377 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано след като с Решение по КАНД № 2772/2020г. Административен съд-Варна е отменил Решение № 260356/05.11.2020 г. по НАХД № 4105/2020 г. по описа на ВРС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС поради нарушено право на защита на жалбоподателя.

Първоначалното производство е образувано по жалба на М.Б.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез процесуалния представител адв. Д.Д., вписан в БлАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 3196888 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят нарушения на процесуалните правила. В процесния електронен фиш не бил конкретизиран вида на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението. При извършена справка в интернет на Автоматизираното техническо средство -ARH CAM SI, с което е установено и заснето нарушението бил констатирано, че същото е мобилно автоматизирано техническо средство. Излага се становище, че в случаите на заснемане на нарушение за скорост с мобилна камера длъжностните лица следва да съставят АУАН и въз основа на него да бъде издадено наказателно постановление, поради което се сочи, че санкциониращият орган е нарушил процесуалния закон като е издал електронен фиш, а е следвало да се премине през процедурата по ЗАНН. Излагат се твърдения, че техническото средство не е изправно и не е преминало метрологичен контрол и не отговаря на техническите изисквания за заснемане на нарушения съгласно ЗДвП. На следващо място се счита, че е налице настъпила погасителна давност, тъй като поцесният електронен фиш е издаден след срока по чл. 34 ЗАНН.

8. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която се моли за отмяна на ЕФ на основанията посочени в жалбата. Допълнително се сочи, че длъжностните лица не са изпълнили задълженията си по чл. 9 и чл. 10 от Наредбата. Длъжностните лица не са съставили задължителния протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Непредставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, води до неустановяване с надлежни писмени доказателства на описаните правнорелевантни за деянието обстоятелства, респ. за недоказаност на административното нарушение. Алтернативно се сочи, че в случай, че е съставен същият не отговарял на задължителния формуляр съгласно Приложение № 1 към чл. 10 , ал. 1 от Наредбата и протоколът не съдържа всички реквизити, посочени в Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се моли в полза на адв. Д.Д. -БлАК, , да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 300 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за настоящото производство, определен съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 3196888 е съставен от ОД на

МВР-Варна, против въззивника, затова че на 27.11.2019 г. в 10,14 часа, в населено място- гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“ в посока бул.“Цар Освободител“ , до спирка „Акациите“ е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег.№ СВ2920МР установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 80 км./ч., като превишението е 30км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На 27.11.2019г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, св.С.Д., работещ на длъжност мл.автоконтрольор, установил извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.М.С..

Порди това още на 27.11.2019г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника С., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 17.09.2020г., като на 01.10.2020г. той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят С.Д.. Същият внесе конкретика относно боравенето с АТСС, както и неговите функции.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност, както и от показанията на св.Д., ЕФ е издаден на 27.11.2019г. т.е. в деня на установяване и заснемане на нарушението.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 27.11.19г.- датата е посочена изрично в ЕФ.

ЕФ е бил издаден на същата дата-27.11.2019г. и връчен на дата 17.09.2020г.

Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 27.05.2024г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.

В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 27.11.2019г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –17.09.2020г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.