Решение № 3961 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3961 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110130982 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена А. Х. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД искова молба.

Ищецът твърди, че на 29.03.2024г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №1045655, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 400 лева, при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР в размер на 62,59%.

Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено същият да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на описаните в договора условия, като съгласно чл.11 ако кредитополучателят не предоставил посоченото в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаряло на условията, то кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 1 465,56 лева. Поддържа, че сключеният договор е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК. Твърди, че в договора не са посочени изчерпателно всички разходи, които потребителят ще понесе, като същите не са отчетени и при формиране на годишния процент на разходите /“ГПР“/. Счита, че в посочения ГПР неправилно не е включена като разход начислената съобразно чл.11, ал.1 от договора за кредит неустойка, с което е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК по отношение на изискването за представяне на информация за условията за издължаване на кредита и предоставянето на погасителен план, както и на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК 1 договорът за кредит да е написан с размер на шрифта не по-малък от 12. Поддържа, че посоченият лихвен процент е неправомерно завишен, като липсва посочване и на методиката за неговото начисляване. Счита, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 ЗПК, тъй като в договора не се съдържа информация относно наличието на право на отказ на потребителя от него, както и условията, при които то може да бъде упражнено. В случай че съдът не приеме, че процесният договор е изцяло недействителен, поддържа нищожност на определени негови клаузи. Сочи, че уговорката на страните, с която е фиксиран годишен размер на възнаградителната лихва от 50% противоречи на добрите нрави, тъй като е повече от три пъти законната лихва. Намира за нищожна и клаузата, в която е уговорено предоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя и неустойка, ако такова не бъде предоставено. Твърди, че чрез нея кредиторът му е вменил задължение, което е практически неизпълнимо, поради което счита, че предвидената неустойка по своето естество представлява възнаграждение. Заявява, че е платил на кредитора сума, която е по-голяма от задължението за главница по договора за кредит, поради което и с оглед недействителността на целия договор, респективно на отделни негови клаузи, същата се явява платена без основание. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявените от него искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва редовността и основателността на предявените искове. Поддържа се, че с клаузата за неустойка не се заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Излагат се съображения относно липсата на основание уговорената клауза за неустойка да бъде включена в ГПР, като се подчертава, че същата би била дължима след сключване на договора, съответно към момента на неговото подписване няма как да бъде предвидена като разход по кредита. Отбелязва се, че съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Поддържа се, че потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, в това число и дължимата от него неустойка при неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение, като същият е имал възможност да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Твърди се, че за ищеца е съществувала възможност да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Застъпва се становище, че в случая същият не се е възползвал от нито едно от договорно и законоустановените си права, с оглед на което може да бъде направено заключение, че същият не е имал 2 намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а със сключване на договора е целял да се обогати неоснователно от кредитора, като впоследствие заведе множество дела срещу него. В допълнение се излагат съображения, че между страните са били сключени общо два договора с клауза за неустойка като процесната, което говорело за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се бил задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях. Поддържа се, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На 29.01.2026г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез увеличаването му до размера от 289,39 евро /566 лева/, представляваща част от общо платена сума в размер на 1 005,20 евро /1 966 лева/.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните предявени от А. Х. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД искове, а именно: 1. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №1045655 от 29.03.2024г. е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че следните негови клаузи са недействителни- клаузата, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент, посочен в договора- чл.3, ал.1, т.7, клаузата регламентираща годишния процент на разходите по кредита- чл.3, ал.1, т.5 и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при непредоставяне на някое от посочените от кредитора обезпечениячл.11, ал.1 вр. чл.5, както и 2. кумулативно съединен с горепосочените искове осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 289,39 евро /566 лева/, представляваща недължимо платена сума по сключения между страните нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 30.05.2025г. до окончателно й изплащане

По предявения установителен иск за нищожност на Договор за потребителски 3 кредит №1045655 с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №1045655 от 29.03.2024г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно, че чрез него се нарушават изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.11 ал.1, т.10, 11, 20, 23 и 24 ЗПК, чл.10, ал.1 ЗПК. Съответно по предявените в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на чл.3, ал.1, т.7, чл.3, ал.1, т.5, както и чл.5 във вр. с чл.11, ал.1 от договора клаузи същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване тяхното уговаряне със соченото в исковата молба съдържание, както и твърдените от него основания за тяхната недействителност.

По кумулативно съединения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума от 289,39 евро /566 лева/.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно- валидно обвързващи страните договорни клаузи.

По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за потребителски кредит №1045655/29.03.2024г. е видно, че между ищеца А. Х. Т., в качеството му на заемател, и „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за заем, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата от 1 400 лева срещу задължението на ищеца да я върне на 10 месечни вноски /4 х 58,33 лева и 6 х 268,52 /, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 62,59%, съответно общо дължима от заемателя сума при предоставено обезпечение в размер на 1 844,44 лева, респективно без- 3 310 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите, като с 4 оглед наведените от ищеца доводи за недействителност следва да бъде извършена проверка дали посоченото императивно изискване е спазено в сключения между страните Договор за потребителски кредит №1045655/29.03.2024г.

В тази връзка следва да бъде взето предвид, че в чл.5 страните са предвидили изпълнението на задълженията по договора да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на подробно разписани в договора условия, а именно: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: при един поръчител- имат осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители- размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; да не са заематели по договори за заем, сключени с кредитора, по което е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Същевременно в чл.11, ал.1 страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение или представяне на такова, което не отговаря на уговорените изисквания, кредитополучателят ще дължи на кредитодателя неустойка в размер на 1 465,56 лева, като е предвидено същата да бъде заплащана разсрочено съгласно приложения към договора погасителен план.