Решение № 89 от 15.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Търговище, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Ж. И. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от И. В. М. с ЕГН ********** от гр.Т. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №41/25.03.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ – Търговище С. Т. С., на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят инвокира множество доводи, че заповедта е незаконосъобразна и иска отмяната й, ведно със законните последици. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника – адв.А. А. от АК - Варна. Прави искане за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.

Издателят на заповедта посредством пълномощник Д. М. гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, излага становище за неоснователност на жалбата. Намира, че оспорената заповед е законосъобразна и че задържането на лицето е извършено в съответствие с целта на закона. Пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна. Не отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна 1 страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е ДОПУСТИМА.

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, съдът намира от фактическа страна следното:

На 25.03.2026 г. по сигнал и нареждане на дежурния полицейските служители св.Ш. М. и св.А. А. отишли на адрес ул.П.Р.С. № .. където две жени подали сигнал, че са нападнати от сина на едната жена, който бил бивш съпруг на другата жена. Жените казали, че били удряни и блъскани от мъжа по повод на куче отглеждано от майка му. След това били отведени в РУ – Търговище където дали подробни обяснения. Установило се, че мъжът е жалбоподателят, който в момента се намирал в сградата на Дирекция „социално подпомагане“ – Търговище. Полицейските служители отишли до сградата на Дирекцията, намерили жалбоподателя и му казали, че го задържат и трябва да ги придружи до РУ – Търговище поради наличие на сигнал и данни за упражнено от него домашно насилие спрямо майка му и бившата му съпруга. След това жалбоподателят бил отведен в МБАЛ - Търговище, прегледан за което е издаден лист за преглед на пациент № 005004/25.03.2026 г. и задържан в помещение за задържане сградата на РУ – Търговище, за срок от 24 часа. За задържането му била съставена обжалваната заповед.

Било образувано ДП № 189/20 г. по описа на РУ- Търговище, като копие от същото е приложено по настоящото дело.

Копие от заповедта за задържане било връчено на жалбоподателя срещу подпис, след разясняване на правата му, за което е изготвена декларация по чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ и декларация за правата на задържаното лице. На основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя бил извършен и обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел. За последното бил съставен протокол за личен обиск на лице от 25.03.2026 г., екземпляр от който също бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. Жалбоподателят бил освободен в 11:15 ч., като не е посочено на коя дата. На 26.03.2026 г. с разписка му били върнати иззетите вещи и пари при задържането. Жалбоподателят отново бил прегледан в СО при МБАЛТърговище, видно от лист за преглед на пациент № 005057/26.03.2026 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените 2 доказателства и показанията на свидетелите.

По правната си същност задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Видно от приложеното удостоверение рег.№ 363000-8844/03.04.20265 г. от ОДМВР - Търговище към 25.03.2026 г. младши експерт С. С. е заемал длъжността младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище, което налага извода, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Съставен е по време и във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

Спазена е предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР: издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение. Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното лице. Същата съдържа задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактически и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН, местоживеене, датата и часът на задържането.

3

Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са и фактическите основания за задържането на жалбоподателя, а именно: ДП 189/2026 г. по описа на РУ – Търговище във връзка с чл.131, ал.1, т.5а, без да е посочено от кой нормативен акт е тази разпоредба. Съдът може само да предполага, че се касае за чл.131, ал.1, т.5а от НК - причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие.

Издадената заповед за задържане има множество пороци.

В самата заповед не е конкретизирано спрямо кого М. е упражнил домашно насилие и на кого е нанесена телесна повреда. Не е конкретизиран вида на телесната повреда – тежка, средна или лека. Липсва и конкретизация в какво се изразява тази телесна повреда.

Отделно от това като основание за задържането е посочено ДП 189/26 г. по опис на РУ – Търговище. Жалбоподателят обаче не е имало как да се запознае с материалите по това досъдебно производство, което също нарушава правото му да разбере на какво основание е задържан.

Гореизложеното нарушава изискуемия стандарт от гледна точка възможността за обоснована преценка - представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл. 2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл. 3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл. 5, § 1 изисква на първо място 4 задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Както бе посочено, фактическото задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ, задържането за срок до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като е необходимо същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на НПК. Т.е. за прилагане на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са налице данни, сочещи на вероятен извод в тази посока.

При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочва и точна квалификация на деянието. Последната се дава от разследващите органи и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.72, ал.1 във вр. с чл.57, ал.1 от ЗМВР.

Допустимо е мотивите да се съдържат в друг документ, съставен, с оглед предстоящо издаване на административния акт, но те трябва да предхождат заповедта за задържане, доколкото нормата е чл. 142, ал. 1 от АПК, като съответствието на същия с материалния закон се преценява към момента на издаването. В случая липсват такива мотиви.

В заповедта на практика не са изложени фактически основания за 5 издаването й, т.е., конкретните факти, които административния орган е приел, че са налице, за да може да упражни съответно предоставената му компетентност. Остават неясни съображенията на същия да постанови задържането. Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи установеното задържане по същество, представлява липса на мотиви. Това пък непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, което е изначално затруднено, а в случая препятства съдебната проверка, относно наличието на материално-правните предпоставки, предвидени в чл. 72 от ЗМВР, поради което, съставлява основание за отмяна на заповедта, на нормата на чл. 146, т.3 от АПК. Липсата на фактическо обосноваване, се явява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на ПАМ.

Неспазването на изискването за издаване на мотиви, когато органа е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт. Непосочването на мотиви и фактически основания за издаване на акта, каквито се изисква, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.

В оспорената заповед липсват каквито и да е факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи за лицето, спрямо което е постановено задържането. В процесната заповед е ограничено и правото на свобода и сигурност на жалбоподателя по чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България. Основанията за задържане, следва да му бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна защита е формулирала трайна практика на Европейския съд за правата на човека на чл.