Решение № 1381 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110201189 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на С. И. П., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0439-001877/09.01.2024 год. на Началника на 03 РУП при ОД на МВР Варна, с което за извършено нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят С. И. П. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като наказващият орган неправилно бил възприел и отразил действителната фактическа обстановка. Поради изложеното се иска отмяна на издаденото НП, като се твърди и че същото не е било връчено законосъобразно по реда на чл.58, ал.2 ЗДвП.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, и поддържа жалбата на заявените в нея основания, като посочва, че няма логика водачът да е пропуснал един пешеходец, а да не е сторил това за следващи такива, като очевидно същите са стъпили на пешеходната пътека в момент, в който жалбоподателят и управляваното от него МПС вече са я пресичали, като в този случай същият няма задължение по закон да спре и да пропусне. Поради това моли за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна Началника на 03 РУП при ОД на МВР Варна не се представлява от законен или процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото, представя единствено писмени бележки, в които се моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът намери за установено следното:

На 15.11.2023г. в гр. Варна жалбоподателят С. И. П. управлявал лек автомобил „Опел 1

Астра“ с ДК № СВ 3487 СН, собственост на св. Я. П.а.

Около 13.54 часа същият се намирал в гр. Варна на ул. „Младежка“ до бл.3 в посока бул. „Република“, като на улицата в близост се намирала автобусна спирка и пешеходна пътека.

П. пътувал заедно с майка си св. Я. П.а, която е втора група инвалид, трудно подвижна и този ден се връщали от социалните.

Наближавайки пешеходната пътека жалбоподателят спрял, за да пропусне пешеходците стъпили на пътеката, след което привел автомобила в движение, като в този момент пресичане предприел друг пешеходец, който не бил пропуснат от П..

Посоченото обстоятелство било наблюдавано от полицейските служители св. В.В. и М.М., които преценили, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си визирани в разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП и му съставили АУАН за допуснато нарушение на посочената разпоредба.

Впоследствие въз основа на издадения АУАН било издадено и процесното НП, което възприело изцяло установените фактически положения и жалбоподателят бил санкциониран за допуснато нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП, като бил санкциониран на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП с „глоба“ в размер на 100 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на всички налични по преписката и приети в съдебно заседание писмени доказателства, които по единен и безпротиворечив начин установяват описаните по-горе факти.

По отношение на гласните доказателства съдът се довери изцяло на тези дадени от актосъставителя и свидетеля –очевидец М., който макар да не си спомняше в детайли събитията потвърди пред съда, че жалбоподателят е пропуснал пешеходци, след което обаче не е сторил това за друг пешеходец стъпил на пешеходната пътека (като обаче не посочва в кой точно момент е сторил това). Що се отнася до показанията на св. П.а, съдът кредитира същите досежно обстоятелството,че е придружавала сина си в процесния ден, но не сподели твърденията й, че пешеходци на мястото изобщо не е имало, тъй като в тази им част показанията й не се подкрепят от останалите доказателствени материали.

При така описаното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима.

Доколкото по делото липсват данни жалбоподателят да е бил търсен по изискуемия в ЗАНН начин, то очевидно процесното НП не му е било валидно връчено и жалбата му се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.

Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган – от Началника на 03 РУП при ОД на МВР Варна, при спазване на предвидените в закона срокове за издаване на АУАН, респ. на НП.

2

Видно от показанията на свидетелят по акта полицейски служители (за които съдът не установи данни за заинтересованост), жалбоподателят е наближил процесната пешеходна пътека, предприел е спиране, за да пропусне минаващите по нея пешеходци, след което е привел автомобила в движение. Тогава служителят забелязал, че на пътеката имало стъпили още пешеходци, на които по думите му жалбоподателят отнел предимството.

При все това обаче свидетелят не можа да посочи в кой момент пешеходците са стъпили на пътеката преди или след като жалбоподателят е потеглил и се е озовал на пешеходната пътека, като въпреки положените процесуални усилия записи от камерите на мястото не се съхраняват и не бяха представени по делото.

Разпоредбата на чл.119,ал.1 ЗДвП е категорична, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В случая за да се прецени законосъобразността на издаденото НП е необходимо да се установи по категоричен и безспорен начин, че преди автомобилът на жалбоподателя да се е намирал върху пешеходната пътека пешеходците са били стъпили на същата, за да възникне именно задължението му да ги пропусне.

Такива категорични доказателства по делото обаче не се събраха. Нещо повече, настоящият съдебен състав намери за изцяло противоречащо на житейската логика същият да е решил да отнема предимство на пешеходец, след като няколко секунди по-рано сам е осигурил такова на други.

Наред с това, същият управлява МПС с възрастен и болен човек, което предполага, че същият не би предприел излишно рискови за здравето и спокойствието му действия, поради което и съдът прие, че в случая пешеходците са стъпили на пътеката в момент, в който автомобилът на жалбоподателя вече е бил в движение и се е намирал в или в непосредствена близост до пътеката, поради което и същият е бил в невъзможност да спре, а и не е следвало да го прави, доколкото задължението му съществува преди да е достигнал пешеходната пътека и при стъпил по това именно време пешеходец.

Поради изложеното, съдът не счита, че административното нарушение е безспорно доказано от наказващия орган, поради което и НП подлежи на отмяна.

Предвид изхода на спора и предвид обстоятелството, че жалбоподателят не заявява претенция за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намери,ч е не следва да присъжда такива за която и да е от страните.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0439-001877/09.01.2024 год. на Началника на 03 РУП при ОД на МВР Варна, с което за извършено нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП на С. И. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4