Решение № 4904 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4904 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512384 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 168534/23.05.2024год. от Н. Б. А. ,ответник по делото ,чрез адв.Г. К. ,особен представител против Решение № 7308/21.04.2024год. постановено по гр.дело № 16915/2022год. по описа на СРС,124 състав ,поправено с Решение № 16821/15.09.2025год. ,в частта ,в която е признато за установено , по предявените от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД/, ЕИК 130460283, искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. вр. чл. 345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД, че ответникът дължи сумата от 1088,75 лева, представляваща непогасени вноски по договори за лизинг, ведно със законната лихва от 07.04.2021 г.до заплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19379/2021г. на СРС, 124 състав.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата 423.17 лв. - разноски в заповедното производство, както и 1124.37 лева – разноски в исковото производство

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение,поради нарушение на материалния закон.Излага се ,че съдът е допуснал процесуални нарушения ,тъй като не се произнесъл по въведените от ответника възражения относно действителността на лизинговия договор ,свързани с несъответствието на погасителния план с изискванията на Закона за защита на потребителите.Навеждат се и доводи ,че от посочения погасителен план не ставали ясни периодичността и стойността на разплащателните вноски.Не било ясно фактическото основание на което ищеца претендира плащания на определени дати ,без да е подписан погасителен план с падежни дати на плащане. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна „“Йеттел България“ЕАД. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК 1 депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Пред СРС са предявени от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД/, ЕИК 130460283 срещу Н. Б. А. с ЕГН: ********** положителни установителни искове ,с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми – неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, както и искове с правна квалификация чл.422, вр.чл. 345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД – за установяване задължения – лизингови вноски и неустойки по договор за лизинг, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В исковата молба ищецът е претендирал ,че по силата на договор за далекосъобщителни услуги е доставил на ответника същите, който не изпълнил задълженията си за плащане. Поради това дължал суми за ползвани услуги, ведно с предвидените неустойки по договора. Твърди освен това, че между страните са сключени договори за лизинг, по силата на които ищецът предоставил на ответника мобилни устройства, като оставащите вноски по договора за лизинг не били платени.

Излага ,че на 28.09.2017г., и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, като лизингодател, сключва с Н. Б. А. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI P10 Lite Black с обща лизингова цена в размер на 395,85 лева, дължима чрез заплащане на първоначална вноска в размер на 85,12 лева и на 23 месечни лизингови вноски в размер на 13,51 лева. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 121,59 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.12.2018г. - 17.05.2019г., а именно:

13,51 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2018г. 17.01.2019г., начислена във фактура № 7283493466/18.01.2019г.; 13,51 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.01.2019г. 17.02.2019г., начислена във фактура № 7284825085/18.02.2019г.; 13,51 лв. - лизингова вноска в пълен размер за 17.03.2019г., начислена във фактура № 7286165780/18.03.2019г.; отчетен период 18.02.2019г. 13,51 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.03.2019г. 17.04.2019г., начислена във фактура № 7287538612/18.04.2019г.; 67,55 лв. - сбор от 4 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 18.04.2019г. - 17.05.2019г., начислени във фактура № 7288860770/18.05.2019г.

На 11.09.2018г., и по повод Допълнително споразумение към Договор с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Н. Б. А. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI P20 Pro Dual Black с обща лизингова цена в размер на 1080,77 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер 2 на 46,99 лева. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 908,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.12.2018г. – 17.05.2019г., а именно: - 46,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2018г. 17.01.2019г., начислена във фактура № 7283493466/18.01.2019г.; 46,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.01.2019г. 17.02.2019г., начислена във фактура № 7284825085/18.02.2019г.; - 46,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.02.2019г. - 17.03.2019г., начислена във фактура № 7286165780/18.03.2019г.; - 16,04 лв. остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за отчетен период 18.03.2019г. – 17.04.2019 г., начислена във фактура № 7287538612/18.04.2019г.; - 751,84 лв. сбор от 15 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 18.04.2019г. - 17.05.2019г., начислени във фактура № 7288860770/18.05.2019г.

На 20.03.2017г., и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Н. Б. А. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone SE 64GB Space Grey с обща лизингова цена в размер на 752,67 лева, дължима чрез заплащане на първоначална вноска в размер на 355,00 лева и на 23 месечни лизингови вноски в размер на 17,29 лева. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 34,58 лв., формирана от дължимите две лизинговите вноски за отчетен период 25.12.2018г. - 24.02.2019г .

На 03.09.2017г., и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Н. Б. А. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка KIDS WATCH MyKi Touch HERO с обща лизингова цена в размер на 100,47 лева, дължима чрез заплащане на първоначална вноска в размер на 22,50 лева и на 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,39 лева.. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 23,73 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.12.2018г. – 24.05.2019г., а именно: - 3,39 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период

25.12.2018г.

–

24.01.2019г., начислена във фактура

№

7283853169/25.01.2019г.; - 3,39 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.01.2019г. – 24.02.2019г., начислена във фактура № 7285153384/25.02.2019г.; - 3,39 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.02.2019г. – 24.03.2019г., начислена във фактура № 7286521483/25.03.2019г.; - 13,56 лв. - сбор от 4 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.04.2019г. – 24.05.2019г., начислени във фактура № 7289198948/25.05.2019г.

Така излага ,че ответницата дължи суми в общ размер на 2373,65 лв. (две хиляди триста седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +********; неплатени месечни абонаменти по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +********; неплатени месечни абонаменти, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаменти, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3********; неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаменти по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него.

3

С решението на първата инстанция ,поправено с решение от 16821/15.09.2025год., което като необжалвано е влязло в законна сила ,искове срещу ответника ,с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 437,10 лева, представляваща непогасена главница по договор договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 07.04.2021г. до заплащане на вземането, както и искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 847,80 лева, представляваща сбор от начислени неустойки по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като неоснователни.

Първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила като необжалвано от страните.

Предмет на въззивно обжалване е съдебното решение в частта ,в която е признато за установено , по предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. вр. чл.

345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1088,75 лева, представляваща непогасени вноски по договори за лизинг, ведно със законната лихва от 07.04.2021 г.до заплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19379/2021г. на СРС, 124 състав.

Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване между страните облигационни правоотношения следва извод, че е уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет, с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца и начислява съобразно реалното потребление от клиента.