Определение № 4847 от 03.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40422/2025
- Вид
- Определение № 4847
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4847 гр. София, 03.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110140422 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „ЗДЕ“ АД срещу М. О. О. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,30 евро (с равностойност 391,75 лв.) – заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с щета № 1500121190/25.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че на 24.09.2023 г. в района на гр. Н.И., на ул. „Ч.“ е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „Т.Я. с рег. № ТХ **** АТ М. О. О., вследствие на което са причинени щети на лек автомобил „ФП с рег. № СА **** КТ, собственост на С.Ц.С.. Твърди, че за събитието е съставен Протокол за ПТП № 1874105/24.09.2023 г., видно от който ответникът при движение на заден ход ударил паркирания лек автомобил „ФП с рег. № СА **** КТ. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието виновният водач не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Твърди, че между ищеца и собственика на товарен автомобил „Т.Я. с рег. № ТХ **** АТ има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07122003335558/14.11.2022 г., валиден към датата на ПТП. Ищецът твърди, че при него била образувана застрахователна претенция № 1500121190/25.09.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди, като на 09.10.2023 г. в полза на собственика на увредения лек автомобил ищецът изплатил сумата от 391,75 лв. Твърди, че на основание чл.
500, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, от лицето управлявало МПС без свидетелство за управление на МПС. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелствата, на които се основава искът.
Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като застраховащ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07122003335558/14.11.2022 г. е „Т.“ ООД, следователно товарният автомобил е собственост на „Т.“ ООД, а не на ответника. Счита, че на основание чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, поради което това лице носи отговорност пред ищеца, а не ответникът. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ 1 в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на увреждащия автомобил - товарен автомобил „Т.Я. с рег. № ТХ **** АТ, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор - извършено от ответника виновно и противоправно деяние, в пряка причинна връзка с което са причинени щети по лек автомобил „ФП с рег. № СА **** КТ, че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го застраховател, както и размера на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, да опровергае презумпцията за вина, евентуално да докаже погасяване на дълга.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 24.09.2023 г. в района на гр. Н.И., ул. „Ч.“ е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „Т.Я. с рег. № ТХ **** АТ М. О. О., вследствие на което са причинени щети на лек автомобил „ФП с рег. № СА **** КТ, собственост на С.Ц.С.; че между ищеца и собственика на товарен автомобил „Т.Я. с рег. № ТХ **** АТ е имало сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07122003335558/14.11.2022 г., валиден към датата на ПТП; че по образувана при ищеца застрахователна претенция № 1500121190/25.09.2023 г. същият е изплатил в полза на собственика на увредения лек автомобил на С.Ц.С. на 09.10.2023 г. сумата от 391,75 лв. – застрахователно обезщетение.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като касае безспорни между страните обстоятелства.
Искането на ищеца по чл. 186 ГПК е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спора и следва да бъде уважено.
Към настоящото дело следва да бъде приложено ч. гр. д. № 6382/2025 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.
По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.
На ищеца следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 04.03.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на 2 настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 6382/2025 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК третото неучастващо по делото лице СДВР, отдел „Пътна полиция“ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи цялата административно-наказателна преписка № 1039882/24.09.2023 г., образувана срещу М. О. О., ЕГН **********, във връзка с ПТП от 24.09.2023 г., за което е съставен Протокол за ПТП № 1874105/24.09.2023 г., в т. ч. актовете, с които са завършили производствата, с отбелязване на датата им на влизане в сила, както и информация дали и кога е издавано на М. О. О., ЕГН ********** свидетелство за управление на МПС, респ. загубвало ли е лицето правоспособността си или издаденото му СУМПС е било временно отнемано, на какво основание и за какъв период от време, като УКАЗВА на третото неучастващо по делото лице, че при непредоставяне на поисканата информация в дадения срок може да му бъде наложена глоба в размер от 25,56 евро (50 лв.) до 153,39 евро (300 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3