Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 405 от 12.03.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 43/2026
Вид
Решение № 405
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Ваня Бянова-Нейкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 405

Ямбол, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20267280700043 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от С. И. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [вх., ет., ап.], чрез пълномощник адв.П. С. П. от АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000971 от 18.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор"Пътна полиция", с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП - изземване на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено наказание "лишаване от право да управлява МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.Твърди се материална незаконосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ, поради прекратена регистрация на управлявания товарен автомобил.Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. И. И. се представлява от пълномощника си адв.П. С. П. от АК-[област], който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като вземе предвид, че от приложената по делото застрахователна полица и от приложената с административната преписка справка за регистрацията на процесното МПС е видно, че на 13.10.2025 г. регистрацията на автомобила е била служебно възстановена. Обжалваната заповед е издадена повече от два месеца по-късно - на 18.12.2025 г., т.е. към датата на нейното издаване не са били налице необходимите материалноправни предпоставки, което съответно води до нейната незаконосъобразност, като в този случай заповедта е незаконосъобразна и поради несъответствието й с целта на закона.

Ответната страна чрез юрисконсулт Р. е представила становище за неоснователност на жалбата, представено ведно с административната преписка.Счита, че са налице всички законови предпоставки за издаване на ЗППАМ.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли такова да бъде присъдено в минимален размер.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а именно по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

По силата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, за нарушаване на което задължение санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Административната преписка е представена с писмо вх.№362/11.02.2026г. от Началник сектор“Пътна полиция“ в ОДМВР-Стара Загора.От съдържащите се в нея писмени доказателства се установява, че заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия GA № 4623744/13.10.2025 г. от младши автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“ в ОДМВР-Стара Загора, с констатации за това, че на 13.10.2025 г. около 18,44 часа по автомагистрала Тракия на км. 228, община Стара Загора, в посока изток, С. И. И. управлява товарен автомобил [марка], с peг. № [рег. номер], собственост на фирма „ТЕКО 1 - И. Г. И.“ ЕООД, с [ЕИК], като след направена справка с ОДЧ и РСОД е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.09.2025 г..

Видно от представената служебна справка от органа, товарният автомобил с рег.№[рег. номер] е бил със служебно прекратена регистрация на 10.09.2025г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.На осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП, на 13.10.2025г. регистрацията е била служебно възстановена, въз основа на уведомление от Гаранционния фонд за наличието на застрахователна полица №BG/22/125003443545, валидна до 12.10.2026 г.. Предвид това Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000971 от 18.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор"Пътна полиция", към датата си на издаване е лишена от фактическо основание, поради което е материално незаконосъобразна.

Заповедта за ПАМ представлява и несъразмерно засягане – по-голямо от целта, за която актът се издава.Тя е и непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото на същия ден на съставяне на АУАН служебно възстановяване на регистрацията на управляваното МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, тъй като регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност", видно от намиращата се у самия орган информация за наличието на застрахователна полица №BG/22/125003443545, валидна до 12.10.2026 г.

Предвид горното, обжалваната заповед следва да се отмени, като в полза на жалбоподателя се следва присъждане на направените разноски.По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2026г., удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 510 евро, както и документ за платената държавна такса от 5.11 евро, общо 515.11евро, които следва да се възложат за възстановяване на ответника.Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиденият размер на адвокатско възнаграждение е 1000лв., съответстващи на 511.29 евро.Платеният от жалбоподателя размер от 510 евро е под минималния, поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1228-000971 от 18.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор"Пътна полиция".

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Стара Загора, гр.Стара Загора, [улица], да заплати на С. И. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [вх., ет., ап.], разноски по делото в общ размер 515.11евро(петстотин и петнадесет евро, единадесет евроцента).

Решението е окончателно.

Съдия: