Решение № 175 от 24.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГА. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500200 по описа за 2024 година

С Решение № 13/11.01.2024 г. по гр. д. № 212/2021 г. Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София да плати на С. Р. Т. и С. Р.

А. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД за причинени на наследодателя им Р. М. Я., починал на 11.09.2021 г., неимуществени вреди вследствие от смъртта на съпругата му Р. Я. при ПТП на 31.10.2020г, като пътник в самокатастрофирал л. а. „Фолксваген транспортер“ с рег № РР 46****, управляван от И. М. А., ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното плащане.

Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да плати на С. Р. Т. и С. Р. А. суми от по 50 000 лв. на всяка една, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. Я., настъпила в ПТП, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р. Я. - над 40 000 лв. до 200 000 лв. и исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. Т. - над 50 000 лв. до 200 000 лв. и от С. А. - над 50 000 лв. до 200 000 лв., както и исковете за заплащане на лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 31.10.2020 г. до 26.11.2020 г.

1

Осъдил С. Р. Т. и С. Р. А. да платят на „ЗК Лев инс“АД направените разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на 3 390 лв.

Осъдил „ЗК Лев инс“АД да плати на адв. М. Б., като представител на Адв. дружество „М. Б.“, на осн. чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 13 150 лв. и ДДС върху него в размер на 2 630 лв., а по сметка на РОС ДТ в размер на 5 600 лв., както и 450 лв. разноски от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“гр. София - трето лице-помагач на страната на ответника „ЗК Лев инс“АД.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният от Р. М. Я. е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 160 000 лв., ведно със съответната законна лихва, както и в частите, с които предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до 160 000 лв. за всяка една от тях, ведно със съответната законна лихва, е подадена от ищците С. Р. Т. и С. Р. А. чрез пълномощника адв. М. Б..

Счита решението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на съда относно размера на присъдените обезщетения и съпричиняването. Оспорва наличието на съпричиняване, а при условията на евентуалност – размера на приетото от съда съпричиняване от 50%.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да присъди обезщетение за всеки един от ищците до размер на 160 000 лв.

В писмения си отговор въззиваемото дружество „ЗК Лев инс“АД чрез адв. Т. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава.

Изложени са подробни съображения по въведените в жалбата оплаквания. Направено е искане за присъждане на разноски.

В писмено становище третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Р. П. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Ищецът Р. М. Я. е предявил против „ЗК Лев инс“АД иск с правно основание чл.

432 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на съпругата му Р. А. Я. в ПТП на 31.10.2020 г., причинено от И. М. А. при управление на л. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № РР 46 ****, чиято „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ищците С. Р. Т. и С. Р. А. са предявили против „ЗК Лев инс“АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на суми от по 200 000 лв. за всяка една от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка им Р. А. Я., настъпила в описаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

В хода на процеса ищецът е починал и е заместен от неговите наследници С. Р.

Т. и С. Р. А..

Първостепенният съд е уважил иска, предявен от ищеца до размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане, а исковете на двете ищци – до размер на по 50 000 лв. за всяка една, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата част до 200 000 лв. исковете са отхвърлени, отхвърлена е и претенцията за законна лихва за периода 30.20.2020 г. – 27.11.2020 г.

Решението в частите, с които исковете са уважени, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. То е влязло в сила и по отношение на отхвърлените искове за разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците и за законната лихва от 31.10.2020 г. до 27.11.2020 г.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 40 000 лв. до 160 000 лв. за ищеца и над 50 000 лв. до 160 000 лв. за двете ищци, като обсъжда и своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Предявените искове са частично основателни.

Безспорно установено по делото е, въз основа на заключението на Комплексната автотехническа и пътностроителна експертиза и на заключението на съдебномедицинската експертиза, настъпването на ПТП на 31.10.2020 г., около 17 ч., през тъмната част на денонощието, на път I-2 (Русе-Разград), причинено виновно от водача на т. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № РР 46 **** И. М. А., при което е настъпила смъртта на Р. А. Я.. Делинквентът е признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 343г от НК (Присъда от 01.06.2022 г. на РОС по НОХД № 327/2022 г.).

Произшествието е настъпило при обилен дъжд. В участъка от пътя, по пътната лента, в която се е движел автомобилът в посока към гр. Разград, е имало локва с вода, 3 чиято най-дълбока част е била 0.1 м. Според експертизата вероятна причина за занасянето и отклоняването на товарния автомобил е преминаването през локвата, при което той е занесъл на ляво по посока на движението му, преминал е през лявата мантинела и се е преобърнал на дясната си страна (обръщането е на 90 градуса).

Ударът е бил между дясната страна на автомобила в лявата предпазна мантинела, след което се е преобърнал.

Пострадалата е съпруга на ищеца Р. М. Я. и майка на ищците С. Р. Т. и С. Р. А..

Не се спори и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, с който е причинено ПТП, сключена с ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното, налице са основанията по чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за претърпените от ищците вреди.

Относно размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди:

Въззивният съд намира, че макар съдът да е съобразил обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при прилагане на принципа за справедливост съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, доразвити в съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, е подценил доказаните по делото страдания на двете ищци С. Р. Т. и С. Р. А. от загубата на тяхната майка, възрастта на пострадалата, както и социално-икономическите условия в страната към датата на деликта – м. октомври 2020 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. А. – зет на пострадалата (съпруг на ищцата С. Р. А.) и А. Л. К. – познат на пострадалата от дълги години, безспорно се установява, че семейството е било сплотено и задружно. Ищецът и пострадалата са живели заедно до смъртта й, в разбирателство и любов (няма данни за раздяла и конфликти в семейния им живот), отгледали са дъщерите си. Дори и след заминаването си в чужбина, ищцата С. Р. А. е поддържала с майка си непрекъсната връзка, а при ежегодните си посещенията в България са били винаги заедно.

Независимо че е живяла в друго населено място, ищцата С. Р. Т. е посещавала често пострадалата, която пък й помагала в отглеждането на децата. От показанията е установено, че пострадалата е помагала на дъщерите си когато са имали здравословни проблеми, грижела се за тях, когато имали нужда. Семейството е било сплотено, отношенията между тях са били близки, контактите непрекъснати, грижили са се един за друг, помагали са си в трудни моменти. От свидетелските показания се установява тежкия период, през който ищците са преминали след внезапната смърт на пострадалата и несломимата мъка от липсата й. Ищецът станал затворен, въпреки че преди това бил весел и общителен човек, плачел, страдал заради самотата. Тъгата и 4 мъката от загубата се отразила негативно на двете ищци, на психичното им състояние, на съня им, плачели, посещавали гроба й.

С оглед на така установеното, следва да се приеме, че интензитетът и обемът на претърпените от двете ищци страдания от загубата на тяхната майка, която към датата на внезапната й смърт е била на 60 г., обосновават по-висок размер от така определеното от първостепенния съд обезщетение от 100 000 лв. Съдът не е оценил в достатъчна степен доказаната по делото силна и близка връзка на ищците с тяхната майка, голямата скръб и мъка от загубата й. Аргумент в подкрепа на извода за дължимо по-високо обезщетение на неимуществените вреди на ищците е и социалноикономическата конюнктура в страната към датата на деликта, която не е оценена от първостепенния съд (610 лв. МРЗ, 1 300 лв. – 1 400 лв. средна работна заплата). Като има предвид всичко това, въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 140 000 лв. за всяка една от двете ищци в най-голяма степен би възмездило търпените от тях страдания от смъртта й и би съответствало на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По-висок от този размер (до претендирания от 160 000 лв.) би бил необоснован. Ищците са в зряла възраст, имат свои семейства и деца, за които се грижат, свой собствен живот. Трудният период след загубата на тяхната майка постепенно ще бъде преодолян, макар че мъката ще остане завинаги.

По отношение обезщетението за претърпените от ищеца Р. М. Я. неимуществени вреди, настоящият състав възприема определения от първоинстанционния съд размер от 80 000 лв., тъй като същият е съобразен както с доказаните по делото вреди, така и с периода, през който са търпени вредите от смъртта на съпругата му в процесното ПТП на 31.10.2020 г. Този период е от около 11 месеца (ищецът е починал на 11.09.2021 г.) и това обстоятелство е относимо към обема на търпените неимуществени вреди, ерго – към размера на дължимото обезщетение.

Относно съпричиняването:

Въззивният съд намира за правилен извода на първостепенния съд за основателност на възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и определения размер на съпричиняването от 50%.

По делото е безспорно установено, че на предните две седалки до водача на автомобила са пътували съпругата и детето му, на задната седалка зад него племенника му, а в дясно на задната седалка е пътувала пострадалата Р. Я.. При удара пострадалата е получила тежки увреждания на жизнено важни вътрешни органи и развили се остри усложнения на травмата: остра кръвозагуба и аспирация на стомашно съдържимо в дихателните пътища, в резултат на което е настъпила остра дихателна недостатъчност, за която е благоприятствало и положението на тялото след преустановяване движението на автомобила, последвана от бързо развитие на тежък 5 мозъчен оток. Пострадалата е получила тежка гръдна травма с множествени двустранни фрактури на ребрата и разкъсване на десния бял дроб, както и тежка коремна травма, изразяваща се в дълбоки разкъсвания на черния дроб. Уврежданията на тези жизнено важни органи са довели до фаталния изход.