Решение № 159 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500270 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

П. Д. П. – длъжник по изп. д. № 20239270402613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, обжалва постановлението за разноските по изпълнителното дело, съдържащо се в изпратено до него съобщение с изх. № 4897/11.02.2024 г. В жалбата е наведено твърдение, че по изпълнителното дело не е изготвяна и изпращана на длъжника сметка по чл. 79 ЗЧСИ, наведени са и доводи за недължимост на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ в определения размер поради липса на задължение към НАП.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата от взискателите ОД на МВР – София и НАП.

В изложените от ЧСИ Стоян Лазаров мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

–

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна до 1 компетентния да се произнесе по нея съд срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Предхождащо подаването на жалбата искане до ЧСИ за намаляване на разноските /и съответно отказ за това, било частичен, било пълен/ не е предпоставка за допустимост на жалбата. То би било такава предпоставка, ако жалбата касае размера на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение. В случая разноските по изпълнителното дело включват и определеното в полза на взискателя ОД на МВР – София адвокатско възнаграждение, но, видно от жалбата, оплаквания в тази насока не са изложени от жалбоподателя /както се посочи, оплакванията му се свеждат до твърдението, че по изпълнителното дело не е изготвяна и изпращана на длъжника сметка по чл. 79 ЗЧСИ и до доводи за недължимост на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ в определения размер поради липса на задължение към НАП/, при което предхождащо подаването на жалбата искане до ЧСИ за намаляване на разноските не е предпоставка за допустимост на жалбата.

По основателността на жалбата:

Видно от материалите по делото, изп. д. № 20239270402613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров е образувано по молба на взискателя ОД на МВР – София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.10.2023 г. от РС – Елин Пелин по АНД № 22/2023 г. Длъжник по изпълнителното дело е П. Д. П., задължението му е парично. На основание чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК до НАП е изпратено уведомление за образуваното изпълнително дело. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 43098/08.12.2023 г., като същата е върната поради това, че длъжникът не е намерен на адреса. За обезпечаване на вземането на взискателя са изпратени съобщения за налагане на запор на вземанията по банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД и „Ю.Б.“ АД. На 02.01.2024 г. е постъпило удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК с вх. 438, съгласно което длъжникът има публични задължения в размер на 4686.16 лв., като сумата е присъединена за събиране по изпълнителното дело. До „У.Б.“ АД и „Ю.Б.“ АД са изпратени уточняващи запорни съобщения, в които е посочен актуалният размер на задължението по изпълнителното дело, в т. ч. присъединената за събиране сума в размер на 4686.16 лв. По изпълнителното дело са постъпили следните суми в резултат на наложените запори:

2

- сумата от 444.60 лв., постъпила на 28.12.2023 г. от „У.Б.“ АД във връзка със запорно съобщение с изх. № 43099/08.12.2023 г.

- сумата от 444.60 лв., постъпила на 04.01.2024 г. от „Ю.Б.“ АД във връзка със запорно съобщение с изх. № 43100/08.12.2023 г.

- сумата от 5748.63 лв., постъпила на 10.01.2024 г. от „У.Б.“ АД във връзка със запорно съобщение с изх. № 347/05.01.2024 г.

- сумата от 5748.63 лв., постъпила на 11.01.2024 г. от „Ю.Б. АД“ във връзка със запорно съобщение с изх. № 354/05.01.2024 г.

На 11.01.2024 г. до длъжника отново е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1292/11.01.2024 г., като същата е получена лично от длъжника на 19.01.2024 г. На 11.01.2024 г. е постъпило заявление от длъжника с вх. № 3822, в което същият е заявил, че претендираните от НАП суми съгласно удостоверението по чл. 191 ДОПК са недължими, т. к. са били платени от него, съответно е поискал делото да бъде прекратено. Във връзка с това негово заявление от електронния портал на НАП е изискано ново удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК. На 30.01.2024 г. е постъпило удостоверение от НАП по чл. 191

ДОПК с изх. №

230372400380839/26.01.2024 г., съгласно което дължимите от длъжника публични вземания са в размер на 5169.52 лв. На основание чл. 458 ГПК и чл.

191 ДОПК държавата е присъединена като взискател за посочената сума.

На 01.02.2024 г. на длъжника са възстановени всички надвнесени по делото суми, а именно сумата от 6108.07 лв. С останалата сума в цялост са погасени вземанията по делото. Всички наложени по делото запори на банкови сметки на длъжника са вдигнати. Други изпълнителни действия спрямо него не са предприемани.

Със заявление с вх. № 16270/15.02.2024 г. длъжникът за отново е навел твърдение за недължимост на сумите, посочени в удостоверението по чл. 191 ДОПК, и е поискал от НАП отново да бъде изискано удостоверение. В съответствие с искането му до НАП е изпратено заявлението, ведно с приложенията към него, като с оглед защита на интересите му, вкл. при отчитане, че задълженията му са неолихвяеми, до НАП за пореден път е изпратено и искане за посочване на актуален размер на публичните задължения на длъжника.

На 20.03.2024 г. е постъпило ново

/трето по ред/ удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК с изх. № 230372401422696/18.03.2024 г., съгласно което дължимите от длъжника 3 публични вземания са в общ размер от 5069.90 лв.

Видно е от гореизложеното, че всички изпълнителни действия, за които са начислени съответните такси и разноски, са извършени, освен това таксите и разноските са съобразени с ТТРЗЧСИ. По отношение на разноските в полза на взискателя ОД на МВР – София за адвокатско възнаграждение не са наведени оплаквания за прекомерност, само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че същото е в определения в чл. 27, ал. 2 НЗПП лимит от 150 лв.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че по изпълнителното дело не е изготвяна сметка по чл. 79 ЗЧСИ. Видно от материалите по делото, за таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е издадена сметка № 0002072866/05.02.2024 г., като същата е издадена след реалното постъпване на сумите съгласно изискването на т. 26 ТТРЗЧСИ. Относно авансовите такси и разноските по т. 31 от тарифата са изготвени следните сметки: сметка № 0002069448/06.12.2023 г., сметка № 0002069592/11.12.2023 г. и сметка № 0002071018/05.01.2024 г.

Доводите на жалбоподателя за недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в определения от ЧСИ размер също са неоснователни. Те се основават на възражението за недължимост на посочените в удостоверението по чл. 191 ДОПК публични вземания на държавата чрез НАП. Това възражение е ирелевантно за предмета на делото, поради което именно доводите за недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ са неоснователни.

ЧСИ е обвързан от предоставената му от НАП информация относно налични публични задължения и техния размер, а държавата по силата на закона се смята за присъединен взискател в изпълнителното производство срещу длъжника. ЧСИ не може да преценява верността на съобщената му от НАП /при това три пъти/ информация и да прави преценка във връзка с доводите на длъжника, а е длъжен да присъедини държавата като взискател. ЧСИ не може да прилага и института на погасителната давност. В случай, че твърди липса на публични задължения /независимо от основанието за недължимост/ длъжникът разполага с възможност да оспори вземането на държавата по предвидения за това ред, но не може да се позовава на тази твърдяна недължимост, за да обоснове недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С оглед гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17 срещу постановлението за разноските по изпълнително дело № 20239270402613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 на КЧСИ и район на действие - съдебният район на СОС, съдържащо се в изпратено до П. Д. П. съобщение с изх. № 4897/11.02.2024 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5