Решение № 171 от 14.09.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 171

26.08.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Втори граждански и търговски състав

На 04.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500167 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 487/ 11.12.2020 г. по Гр.д. № 348/ 2019 г. по описа на ОС – Русе съдът е осъдил „Топлофикация Русе“ ЕАД да заплати на Н. С. Ю. сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 846.74 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на 01.12.2018 г. от пропадане в дупка с вряла вода вследствие от авария на уличен топлопровод в гр. Русе, кв. Здравец – изток, зад бл. Ч., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С Определение № 327/ 12.03.2020 г. съдът се е произнесъл по искане на „Топлофикация Русе“ ЕАД с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., като е оставил същото без уважение.

В законовия срок от „Топлофикация Русе“ ЕАД са депозирани съответно въззивна жалба срещу решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди и частна въззивна жалба против определението в частта за разноските. Първото оплакване на жалбоподателя е, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не уважил направеното искане за отвод на съдията – докладчик при обосновани съмнения относно неговата безпристрастност с оглед водено между него и жалбоподателя исково производство през 2018 г. По същество на спора счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и формираните от него правни изводи са грешни и необосновани. Съдът не приел направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, игнорирайки гласни доказателства и кредитирайки само тези на свидетеля, ангажиран от ищеца. Съпричиняването се изразявало в пренебрегването от ищцата на явния знак за авария под асфалта, невнимание и липса на правилна преценка откъде да премине. Счита присъденото обезщетение за завишено и неотговарящо на критериите за справедливост с оглед констатираното състояние на ищцата и прогнозата за възстановяването й. Посочените от съда обстоятелства, взети предвид за формиране на неговия размер, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Необосновано съдът приел, че вследствие на инцидента са налице ограничения в движението, което както и болките на ищцата са до живот, в каквато насока не било заключението на приетата експертиза. необоснован бил и изводът, че отокът и белегът на глезена й пречат да упражнява шивашката си професия. Моли решението на съда да бъде изменено, като се присъди справедлив размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. С. Ю.

, в която са развити съображения за неоснователност на същата. Съдията – докладчик обосновал липсата на предпоставки за отвеждане от разглеждане на делото. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като определеният от съда размер на обезщетението бил изцяло съобразен със събраните в хода на производството доказателства и заключенията на вещите лица за реално причинените на ищцата неимуществени вреди. Моли решението на РОС да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за въззивната инстанция.

В частна въззивна жалба против определението в частта за разноските жалбоподателят „Топлофикация Русе“ ЕАД излага, че необосновано съдът е приел ищцата за материално затруднено лице, което се опровергавало от представените лично от нея доказателства за имущественото й и семейно състояние, при което неправилно я освободил от заплащането на държавна такса и разноски за производството и съответно приел, че е имала право да бъде представлявана от адвокат безплатно при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. По тези съображения счита, че на процесуалния й представител не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по реда на този текст и като е сторил това РОС е постановил незаконосъобразен акт.

Н. С. Ю. заема становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че „Топлофикация Русе“ ЕАД не е легитимирана да обжалва акта на съда по освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски за производството, а що се касае до финансовите отношения между адвоката и клиента счита, че единственото възражение, което насрещната страна може да релевира, е за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, но не и защо е договорена безплатна правна защита. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Оплакването на жалбоподателя, че отказът на съдията да се самоотстрани от разглеждане на делото при наличие на предходни конфликтни отношения между него и дружеството съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо недопустимост на решението, е неоснователно. Съдията-докладчик с Разпореждане от 11.07.2019 г. мотивирано е отказал да се отведе от разглеждане на делото, позовавайки се и на признатия от жалбоподателя факт, че съществувалият между тях спор е приключил със съдебна спогодба. По делото не е доказано да е била налице някоя от визираните в чл.22 т.1 – 5 ГПК хипотези, задължаващи съдията да се самоотстрани, а соченото от жалбоподателя основание не е годно да обоснове съмнение в безпристрастността на съдията предвид приключване на спора между него и дружеството и то със спогодба, удовлетворяваща и двете страни, т.е. не е налице и хипотезата на т.6 на чл.22 ГПК. Частната жалба с правно основание чл.248 ал.3 ГПК е процесуално допустима и също следва да бъде разгледана в настоящото производство.

По въззивната жалба: Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

По делото не се спори, че на 01.12.2018 г. около 19 ч. в гр. Русе, зад блок Ч. ищцата Ю. на 44 г. пропаднала в дупка с гореща вода и претърпяла телесни увреждания. Механизмът на получаване на уврежданията се установява от показанията на св. Б. У.. Той излага, че с ищцата и нейния съжител тръгнали към дома им, като се движели по алея, на която била разчистена от снега до асфалта тясна пътечка, колкото за преминаване по един човек. Свидетелят вървял на крачка след ищцата, а съжителят й вървял след него. Времето било студено и мъгливо, по алеята имало лампи, но не било достатъчно осветено. Той не забелязал нищо необичайно по асфалтовата пътечка – нито пара, нито вода, но изведнъж ищцата пропаднала в асфалта до кръста, подпряла се на ръцете си и започнала да крещи: „Изгорях, изгорях…“. Свидетеля я грабнал, вдигнал и я изхвърлил настрани на пътеката върху снега, където със съжителя й веднага й събули панталона. Наличието на аварирал топлопровод в участъка е безспорно по делото. Св. Е. Х. – дежурен за района – около 10 ч. бил уведомен от дежурния диспечер за сигнал за теч и на място установил, че има малък разлив на топла вода на бордюра между алеята и тревната площ до едно дърво, без пропадане на терена, който тествал, като стъпил върху него и констатирал, че не поддава. Излага, че температурите били ниски, но нямало мъгла и видимостта била добра. По-късно и началникът му, на когото докладвал, посетил мястото и също преценил, че не се налага заграждане на участъка. След инцидента е извършен оглед, на който свидетелят е присъствал, и в изготвения протокол за оглед на местопроизшествие – лист 103 по делото е документирано, че в 21.20 ч. при намалена видимост и снежна покривка е установена дупка с дълбочина повече от 1.20 м, от която изтича гореща вода и се издига пара. Св. Х. посочва, че тогава имало мъгла, защото от дупката се издигала пара.

Ищцата била откарана в болница и съгласно анализираната от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза медицинска документация са констатирани следните увреждания: изгаряния на десен долен крайник до долната трета на бедрото – най-тежко в областта на глезена, като изгарянето е с площ около 17 % от площта на цялото тяло и дълбоко охлузване в областта на дясната тазобедрена става, както и оток на белите дробове като усложнение в резултат на общата интоксикация на организма вследствие на изгарянията. Според вещото лице тези увреждания могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин, като по делото не е спорно, че те са следствие на пропадането в дупката с гореща вода – 70 – 80 градуса по показания на св. Е. Х.. Уврежданията и усложнението от тях са създали опасност за живота на пострадалата. На ищцата е проведено 21-дневно болнично лечение, по време на което са извършени шест оперативни интервенции за отстраняване на некротизирала тъкан, почистване, терапия и превръзки и една операция за трансплантиране върху изгорения участък на дясното бедро на кожа от лявото бедро с площ 27 см/ 27 см и от лявата подбедрица с площ 23 см/ 27 см. През цялото време тя изпитвала изключително силни болки, поставян й е морфин. Имала е поставен уретрарен катетър до 18.12.2019 г. След изписването й от болница ищцата е била около два месеца на легло, не е можела да става и да се движи и била обгрижвана от майка си, съжителя си и сина си, приемала обезболяващи. Според сина й св. М. Ю. състоянието й се влошило, защото тя смятала, че няма да се оправи, не виждала смисъл в нищо, станала раздразнителна, без самочувствие, срамувала се от себе си и не искала да излиза от къщи и да се вижда с хора, изпитвала паника от всичко, което има пара ми е горещо. Получила пристъп и свидетелят я откарал в спешна помощ, където й дали направление за психолог и психиатър и й били изписани успокоителни. Св. У. също дава показания, че ищцата от общителен човек се превърнала в неконтактна, затваряла се в стаята си, когато ходел у тях, страхувала се дори едно кафе да направи.

Към датата прегледа й от вещото лице по съдебно медицинската експертиза са констатирани белези с розовееща хипопигментация и леко променен релеф на кожата на широки площи в дясната тазобедрена област, по далечната трета на дясното бедро и по цялата дясна подбедрица, хиперпигментация на кожата и груб релеф в областта на дясната глезенна става и белези с хипопигментация на кожата в донорските участъци на лявото бедро и лявата подбедрица. Експертът сочи, че в резултат на проведеното лечение усложненията, характерни при изгаряния на големи кожни участъци, са избегнати, но са останали естетичните белези, които макар да се очаква с течение на времето постепенно да се доближат до естествения цвят на кожата, няма да се заличат напълно, налични са оплаквания от повишена чувствителност на кожата в увредените участъци, за които се очаква постепенно да намалеят и е налице оток и болки в дясната глезенна става, който е възможно да отшуми, но предвид наличието му толкова време след инцидента, е възможно да остане и за цял живот. По делото е изслушана и комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза, вещите лица по която дават заключение, че към 24.07.2019 г. при ищцата са налице изразени симптоми на посттравматично стресово разстройство, като при проследяване на състоянието й към 23.10.2019 г. е констатирано едновременното наличие и на рецидивиращо депресивно разстройство с умерена интензивност на симптомите. Последните се изразявали с реакции на интензивен страх, безпомощност и ужас, мисловно преживяване на травмиращото събитие по причиняващ стрес начин, раздразнителност, изблици на гняв, нервност, постоянно чувство „нащрек“, проблеми с концентрацията, снижаване на интереса към хобита и социални дейности. Сочат, че вследствие на провежданото и понастоящем на лечение с антидепресанти и провежданите психологически сесии се отчита ефект към подобрение, но медикаментозната терапия и работата с психолог следва да продължат до пълно овладяване на психиатричната симптоматика. Научно прогнозата при такова заболяване е за възстановяване, като в малка част от случаите то може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността.