Решение № 886 от 16.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./….10.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1394 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).

Приети са за разглеждане искове, предявени от

„БАНКА

ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори С.и Н., чрез ю.к. Б., служ. адрес *** срещу Т.Г.В., ЕГН **********,***, м.С.Н. ************, чрез пълномощник адв. Г. *** като обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на кредитополучател длъжник на изискуеми вземания по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д. 4004/18г на ВРС, 35 с-в, както следва:

1. за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен потребителски кредит в размер на 161 508.35лв;

2. за плащане на сборно вземане от 2 440.25 лв, формирано от договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита с падежи от 30.10.2017 до 20.03.2017г.;

3. за плащане на сборно вземане от 54.34лв, формирано от договорени в чл. 21.1. и 21.2 от ОУ към допълнително споразумение наказателни лихви, претендирани като обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски за главници в периода 30.11.2017 – 20.03.18 и за забава на предсрочно изискуема главница за 1 ден до 20.03.2018г.;

4. за плащане на

120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на осн. т. 13 от договора за кредит такса за покриване на разходи при предсрочна изискуемост; ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.

Ищецът претендира определяне на разноски по делото, конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът на ответницата, предоставил безплатна правна помощ, моли за възлагане на дължимото възнаграждение в тежест на насрещната страна.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за предоставен с договор от 27.07.2007г. ипотечен кредит в общ размер 185 000 лв за покупка на жилище за семейни нужди със съгласие на съпруга на кредитополучателката, с преференциална лихва (при ползване на пакетна услуга „ДСК УЮТ“) формирана от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана надбавка, и уговорено връщане на равни аюитетни вноски по погасителен план.

Обосновава размерите на претенциите си с индивидуално уговорени изменения в споразумения за промяна на лихвените проценти на 28.06.2016г и на 09.05.2017г, с което са променени компонентите до променлив пазарен индекс (6м. СОФИБОР) и намалена надбавка, като съответно са променяни и намалени размерите на месечните вноски. Освен лихвите, страните са се съгласили за начисляване на допълнителни такси, чрез препращане към тарифи, като наред с първоначалната такса, събрана при усвояването на кредита, в погасителните планове са били добавени първоначално годишна такса от 95лв, а в последствие при измененията на условията са начислявани и еднократни такси, включително и финалната такса като разходи във фиксиран размер от

120 лв при обявяване на изискуемостта на целия кредит. Допълнително са били уговорени и два алтернативни вида обезщетения за забава, като до действието на погасителния план кредиторът е имал право да събира допълнителна надбавка от 3 % над договорната лихва върху ползваната сума, а при предсрочно изискуем дълг надбавката е определена на 10 % над договорната лихва.

Като се позовава на пропуснато плащане на четири вноски с падежи след 30.11.2017г. по погасителния план, кредиторът сочи, че на 15.03.2018г. е уведомил кредитополучателя за упражняване на правото си да иска предсрочно плащане на цялата главница. Тъй като изпълнение не последвало, кредиторът осчетоводил на 20.03.2018г обявения за предсрочно изискуем цял дълг, договорната лихва до този момент, начислил наказателната лихва върху цялата главница за тази дата и таксата за предсрочната изискуемост и поискал издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т.Г.В., чрез пълномощника си адв. Г. оспорва предсрочната изискуемост на вземането и дължимостта на претендираните лихви. Възразява по валидността на договарянето на неравноправни клаузи, с които кредиторът е овластен едностранно да определя лихвения процент, да получи необосновано високо обезщетение за забава при кумулирано начисляване на договорни и наказателни лихви за забавени плащания и да задържа надвнесени от кридитополучателя наличност без да прихваща изпълнение на падежирали вноски.

Оспорва начисляването на заемни такси, чиято дължимост не е била уговорена изрично и потребителят не е бил запознат със съдържание на тарифа, въвеждаща такъв разход. Като счита, че тези клаузи не следва да се прилагат, твърди, че внесените по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни, за да осигурят наличност за погасяване на действително дължимите при първоначално уговорените условия задължения, поради което не е била и налице допусната от кредитополучателя забава. Отделно счита за неравноправна и клаузата, позволяваща на кредитора да упражни право на предсрочна изискуемост при незначително спрямо общия дълг неизпълнение. Сочи, че изявлението на кредитора не е могло да породи последиците си преди осчетоводяване на дължимост на цялата главница и съответно оспорва довършването на фактическия състав на предсрочна изискуемост преди сезирането на заповедния съд.

Възраженията по валидността на уговорките са репликирани от кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне, като на началния продукт, така и на измененията, съответно на индивидуалния интерес на клиента след специфичен избор на конкретните условия предложени от ищеца при наличие на други финансови продукти, предложени на пазара от други кредитори.

По същество, пълномощникът на банката кредитор бланкетно пледира за уважаване на претенцията в цялост.

В защитата по същество, развита и в подробно писмено становище, пълномощникът на ответницата обосновава недобросъвестност на кредитора при начисляване на задълженията по изменени едностранно размери на вноските за лихва и главница, както и такси, с които потребителя не е бил запознат. Позовава се на установеното от вещото лице надвнасяне на суми при отчитане на всички погашения само за задълженията по първоначалния погасителен план и липса на забава към момента на претендирана предсрочна изискуемост. Пледира за пълно отхвърляне на претенцията на кредитора, обезсилване на издадената заповед и присъждане на адвокатския хонорар.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 1637/25.04.2019г. (л.51).

Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 27.06.2019г. (л. 110), след коригиране на докладвана дата на предсрочна изискуемост в обявения на страните проект(л.55-58). Освен мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението, установено в задължителната практика на съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС).

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор относно договарянето на кредитиране със съдържание в неоспорени писмени документи (приложени на л. 5-52 от дело 10789/18г на ВРС), от които се установява, че на 27.07.2007г. банката ищец отпуснала кредит в размер на 185 000 лв, договорен за покупка на жилище за семейни нужди със съгласие на съпруга на кредитополучателката със съдържанието, оповестено в договор за ипотечен кредит, сключен на 27.07.2007г. Длъжницата поела задължение да върне кредита по погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно определена в чл. 7 като годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана стандартна надбавка 3.60 пункта, или общо достигнат при договарянето годишен лихвен процент(ГЛП) от 7.29 %. Допусната е и преференциална опция, намаляваща надбавката с 0.5 пункта при ползване на две допълнителни услуги в пакета „ДСК УЮТ“. Страните се съгласили по приложението на общите условия по ипотечните кредити и тарифата на банката, като кредитополучателят е приел право на банката да променя едностранно тези установени от нея правила, след уведомяване със съобщения в салоните на банката. На клиента били предоставени (съответно подписани от него като приложения) екземпляр от общи условия, в които са уредени право на банката едностранно да определя БЛП( чл. 9.1) и условията за промяната му, изброени като изменение с конкретен измерител на стойности на пазарни индекси, валутни курсове, потребителски цени, статистически данни, както и промяна в нормативна уредба на банковото кредитиране или паричната политика на Централната банка( чл. 23.3.).

Също в общите условия са предвидени и санкции за неизпълнение, като за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, е уговорено право на кредитора да събира допълнителна надбавка от 3 % над договорната лихва върху остатък от кредита, а в чл. 20.2 надбавката е определена на 10 % над договорната лихва след предсрочно отнасяне на цялата главница в просрочие.Самото право на кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по погасителния план е предвидено като автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни( чл. 21.2) или с волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 21.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или друго неизпълнение. В общите условия са били обявени само началната административна такса за обслужване и годишна такса за управление, като общо са посочени и други такси и разходи по обслужване на задължението и принудително събиране на вземането, без да са конкретизирани точно( чл. 25.1.). Няма спор, че въпреки съгласието на клиента с тарифата за таксите, към договора е била приложена само тарифа отнасяща се до друг кредитен продукт(валутен кредит).

Изготвен е бил погасителен план с равни вноски по 1267 лв месечно, при отчитане на лихва 7.29%. Подобен план, но с конкретно фиксирани дати на вноските и включени началната такса от 733.37лв и допълнителни годишни такси от 95лв, добавени към юлски вноски е бил съставен след усвояването на кредита и учредяването на ипотеката върху придобития с него имот на 31.07.2007г.

Спорни са конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали съгласие по това съдържание на условията. Въпреки указанията за доказване на начина, по който е клиентът е бил запознат с предлагани от банката условия на ипотечното кредитиране, допълнителни доказателства извън съдържанието на така коментираните писмени съглашения не са ангажирани. Представената молба за ипотечен кредит (л. 36) представлява стандартен формуляр с попълнени от кандидат за кредитиране основни параметри на търсената кредитна услуга (главница, срок и издължаване, имотно обезпечение) но не и конкретни предложения за условията на бъдещия договор, които да бъдат обсъждани с доставчика на финансовата услуга. Съпоставено с окончателния вид на договора, това искане сочи единствено, че преговори са водени само по размера на главницата и това се потвърждава от предоставените на кандидата два проекта за погасителен план (съответно отпечатан на 25.07.07 за поискания размер на дълга и на 30.07.07г за окончателния размер на главницата). Налага се извод, че между страните е договорено ползване на типичен за банката кредитен продукт, разработен като предлаган при общи условия, като възможността на клиента да се отклонява от тях е изключена още с попълване на първия типизиран формуляр. Ето защо съдът приема за категорично установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено може да се приеме само съдържанието на първата част от кредитния договор, в която са били посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, срока и конкретно предложени компоненти на променлив лихвен процент (БЛП) с фиксирана надбавка, определени според индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от съдържанието на този договор и по- конкретно правото за определяна на ново съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на клиента, а чрез директно препращане към предварително съставени и неподлежащи на обсъждане общи условия и тарифа. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и спорните клаузи, уреждащи промяната на компонента БЛП и отражението му върху размера на събираната от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните надбавки за забава и начислените такси.