Протокол № 340 от 10.11.2025, Районен съд - Кнежа

ПРОТОКОЛ

№ 340 гр. К., 10.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев

Съдебни

ВАНИЛИЯ Н. ВЪЛЧИНКОВА заседатели: ДЕСИСЛАВА Г. ЧИПИНСКА при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска и прокурора А. П. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристиан Д. Колев Наказателно дело от общ характер № 20251430200038 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Районна прокуратура гр.Плевен – редовно призована, се представлява от прокурор А. Т., съгласно Разпореждане на Адм.ръководител на РП Плевен.

Подсъдимият Е. В. К. – редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Г. и адв. П. В., двамата от АК Плевен, с представени пълномощни.

Частен обвинител Д. Ц. А. – редовно призован, се явява лично и с адв. Д.

П. от ПлАК, с представено по делото пълномощно.

Вещото лице Н. М. М. - редовно призован, се явява, като съдебното заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.

Вещото лице П. И. Л. – редовно призован, се явява, като съдебното заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.

Вещото лице С. Д. К. – редовно призован, се явява, като съдебното заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.

В съдебната зала се явява свидетелят Г.И.К. - доведена от страна на подсъдимия.

Съдът докладва постъпила по делото с вх.№2772/04.09.2025г. комисийна съдебномедицинска експертиза от вещите лица доц. д-р П. И. Л., доц.д-р С. К. и д-р Н. М..

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

1

Прокурора: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Подс. К.: Да се гледа делото.

Съдът счита, че са налице процесуални предпоставки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 3 от НПК снема самоличност на свидетеля, както следва:

Г.И.К., с ЕГН **********, родена на **.**.****г. в гр. К., с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул.“***** ******** №*, неосъждана, съпруга на подсъдимия;

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и обеща да каже истината.

СНЕ САМОЛИЧНОСТ на вещите лица, като констатира, че двама от тях, а именно: Н. М. М. и П. И. Л. са със снета самоличност в предходното с.з.:

С. Д. К. на 63 години, без родство със страните, неосъждан.

Напомни на вещите лица наказателната отговорност по чл. 291 от НК и същите обещаха да дадат вярно и безпристрастно заключение.

На основание чл. 280, ал. 1 от НПК съдът пристъпва към разпит на свидетеля.

Разпит на свид. Г.И.К.: Съпруга съм на подсъдимия Е. К.. Делото се води за конфликт между Д. А. и Е. К.. Вечерта на 24.06.2024г. бяхме на терасата си и лицето Д. А. дойде пред нас с колата си. Е. излезе, нещо си говореха в разстояние от не много време, за 5-6 минути и Е. се прибра. Г-н Д. А. си тръгна с колата. Когато те си разговаряха до колата, аз бях на терасата и чаках да вечеряме там. Колата се намираше на 5-6 метра от терасата, на която се намирах аз. Не помня какъв цвят беше автомобила на Д. А.. Моят съпруг не влезе в автомобила му. От части чух разговора им, като чух, че става дума за животните - за овце. Д. е отправил заплаха към Е., че ще хвърли на животните жито, като да ги отрови. Не се караха. Нямаше викове и крясъци. Това беше миналата година. Това се случи на адреса, на който живея и който посочих погоре а именно на улица „***** ********. Доколкото знам Д. претендира, че мястото, на което овцете на съпруга ми са пасяли, е негово. Д. претендира там да не ходят нашите овце. Те и преди това са имали контакти по този въпрос. И двамата бяха извън автомобила на Д.. Е. стоеше пред портата, вратницата, а Д. стоеше до шофьорската врата на автомобила си. Двамата разговаряха на разстояние. Д. се качи в автомобила си и си тръгна. Заплахата за житото 2

Въпрос на адв. П.: В този момент ли чухте заплахата със житото?

Отговор на свид. Г.К.: От части чувах разговора им. Не мога да отговоря дали съм чула заплаха, защото не го чувах добре. Чух само, че става на въпрос за тези животни, за овцете.

Въпрос на адв. П.: През цялото ли време присъствахте на разговора между Д. и Е.?

Отговор на свид. Г.К.: Аз бях на терасата. Нямаше как да седя през цялото време да слухтя. От терасата аз видях, че си тръгва Д.. Бях на терасата през цялото време преди Д. да си тръгне. Разговорът беше дълъг може би около десет минути или по-малко, нямам спомен. Д. като дойде, слезе от колата и извика съпруга ми по име. Не мисля, че в нито един момент бяха близко един до друг по време на разговора. Не съм чула да се повишава тон.

Прокурора: Нямам повече въпроси.

Адв. П.: Нямам повече въпроси.

Адв. В.: Нямам въпроси.

Адв. Г.: Нямам въпроси.

Съдът приключва разпита на свидетеля Г.К. и я освобождава от съдебната зала.

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица по изготвената комисийна съдебно-медицинска експертиза, чрез видеоконферентна връзка, която се осъществява с присъствието на вещите лица в съдебна зала на РС Плевен.

Вещото лице П. И. Л.: Ние сме направили заключението на базата на писмените данни по делото. Поддържам заключението, което сме направили.

Счупването може да се получи при падане. Това са двата механизма, които сме посочили в експертизата, а именно: единият механизъм е директна травма - удар, а другият механизъм е така нареченото изтръгване, но за да се получи това счупване при падане първо искам да кажа, че когато някой пада, се задействат рефлекси на самозащита и обикновено се подпира на ръцете си и на дланите и счупването се получава в различна област - в областта на китките на ръцете, така нареченото типично счупване. За да падне на лакът това означава, че лицето трябва да е било в безсъзнателно състояние или зашеметено, за да няма никакви рефлекси. Но за по-вероятен механизъм, който приемаме и който сме описали това е ударът с вратата на автомобила, защото това счупване изисква интензивен, рязък и силен удар, който не може да се получи при падане върху повърхността от собствен ръст или от седалката на колата.

Вещото лице Н. М. М.: Категорично споделям становището на колегата в.л. П. Л.. Казал съм, че би било възможно при свободно падане на пътната настилка да се случи това счупване. Обсъждали сме възможните механизми и това сте ме попитали за възможните механизми и аз съм отговори, че е възможно при падане.

Вещото лице П. И. Л.: В делото не намирам информация за това падане, 3 което би могло да предизвика счупване на синуса, което вие обсъждате. Може при падане да бъде счупен синуса, но ние обсъждане не теоретично как би могло да бъде причинено съответното счупване, а обсъждаме при случая. Не може да се случат двете наранявания едновременно при падане, категорично не може. Когато човек в съзнание пада на земята има защитни рефлекси, те не зависят от неговата воля, те са защитни и са рефлекси, т.е. всеки реагира в тази ситуация. Реакцията е подпиране на ръцете и запазване на лицето. За да се получи това счупване трябва лицето да е в някакво безпомощно състояние в загуба на съзнание, тежко алкохолно напиване. В съзнание е трудно да се приеме, че тази травма би могла да бъде причинена. По теория при падане на земята може да бъде счупена тази кост и счупване на лакътния израстък, но по никакъв начин не може да се получат и двете едновременно при това падане.

Чисто механично и двете не могат да бъдат получени при едно падане. Ние обсъждаме някакъв контрол, материали, които се намират в делото и в това дело има данни за тежък силен удар с вратата на автомобила. Човекът е сравнително млад, относително нещо е потискане на рефлексите и не може да се приеме, че е свързано единствено и само с възрастта, зависи и от здравословното му състояние, заболявания и състоянието му като цяло.

Вещото лице С. Д. К.: Обсъждаме като цяло две увреждания - счупване на предна стена на ляв синус и лява лакътна кост. Възможно е при падане да се счупи лакътния израстък на лакътната кост, но няма данни за рана или охлузване, което би трябвало да се очаква при падане на пътната настилка. От друга страна би могло при падане напред и наляво да се счупи максиларен синус, само че в тази област е констатирано охлузване само в страничния край на лявата вежда. Не е установено по-грубо увреждане, а при такъв удар би трябвало да има и рана в областта на веждата и по-широко охлузване в областта на скулата, каквито няма. С едно падане не могат да се обяснят и двете увреждания при падне на пътната настилка. Освен това липсват данни за падане от собствен ръст, а данните са за евентуално падане от седалката на автомобила, което е малка височина. Всички изложени до тук данни, които обсъдих, изключват възможността двете увреждания да са получени при едно падане, тъй като при падане назад може да се получи счупване на лакътя, но счупване на синуса може да се получи само при падане напред, а няма данни за такова падане. От всичко казаното до тук ние приемаме, че вероятният механизъм на получаване на увреждането е удар с вратата така, както е съобщил пострадалия, тъй като другият механизъм е просто вероятен.

Вещото лице Н. М. М.: На досъдебното производство съм изготвил експертиза, която е на Ваше разположение. Отговорът ми на въпрос № 4 е кратък и пределно ясен. Още тогава съм дал механизма на получаване на уврежданията.

Прокурора: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.

Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.

4

Адв. В.: Нямам повече въпроси към вещите лица.Да се приеме заключението на експерта.

Адв. Г.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заключението по съдебно медицинска експертиза от вещите лица Н. М. М., П. И. Л. и С. Д. К..