Решение № 1419 от 17.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Пловдив, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300502849 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Е. Н. А., в качеството й на присъединен взискател по и.д. № 350/2018, по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ПОС, против разпореждане за спиране на изпълнителното производство.

Счита, че обжалваното действие е неправилно и незаконосъобразно, т.к. тя като присъединен взискател по делото не е давала съгласие и не е подавала молба за спиране на производството. Развива съображения, че за да бъде постановено спиране на изпълнителното производство по реда на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК е необходимо искане или съгласие от всички взискатели по изпълнителното дело, като без значение е дали те са първоначалните или присъединени такива. Позовава се на принципа на равнопоставеност на всички взискатели. Моли съда да отмени обжалваното действие. Претендира разноски.

Взискателят по делото Н.И.Т. лимитид е подал писмени възражения, в които оспорва жалбата. Поддържа, че текстът на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК се тълкува неправилно. Счита, че ако законодателят би имал намерението да постанови спиране на изпълнението да е възможно само по общо съгласие на всички взискатели – първоначални и присъединени, то би постановил изрично това. В същото време с сочения текст е дадено правомощие само на първоначалния взискател да поиска спиране на процеса. Черпи доводи и от обстоятелството, че макар за присъединения взискател да са прокламирани 1 същите права като първоначалния, е налице отграничаване с призоваванията и съобщенията, следователно не е налице пълно препокриване на правата им.

Развива съображения, че първоначалния взискател или по-разширени права, доколкото той е инициирал процеса. Позовава се и на съдебна практика.

Излага и съображения, че присъединения взискател има и собствен процес, който може да движи, респ. да получи удовлетворение на вземанията си.

Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Длъжникът Т.-здраве и красота ООД не е взел становище.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че обжалваното разпореждане е предхождано от друго разпореждане, с което съдебният изпълнител е указал на страните да разрешат спора относно собстевността по отношение на единственото имущество, открито на длъжника. Излага съображения и относно становището си, че единствено първоначалния взискател има правомощието да иска спиране на производството.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице / страна, която има качеството на присъединен взискател /, подадена е в срок и е допустима. По същество същата е основателна по следните съображения :

Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.1 от ГПК ищецът може да обжалва отказът на съдебният изпълнител да извърши искането изпълнително действие, спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

В настоящия случай жалбоподателят има качеството присъединен взискател в производството. Обжалва се разпореждане за спиране на производството, което попада в приложното поле на чл.435, ал.1 от ГПК, поради което и жалбата се явява допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Н.И.Т. лимитид за събиране на вземането му от Т.-здраве и красота ООД. В хода на изпълнителното дело е постъпила молба от Е. Н. А. за присъединяването й като взискател по делото. По молба на първоначалния взискател изпълнителното производство е спряно с обжалваното разпореждане.

Нормата на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК предвижда възможност за спиране на изпълнителния процес по искане на взискателя, което не е необходимо да е мотивирано. Законодателят е преценил, че е без правно значение мотивите на взискателя да иска временно преустановяване на изпълнителните действия.

При подобна молба съдебният изпълнител е длъжен да спре производството.

Безспорно, при тълкуване на нормата се налага извода, че законодателят е визирал случаите, в които взискателят е един. Изрично законодателно разрешение на хипотезата на двама и повече взискатели, включително и присъединени, няма. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се 2 изследват правата на присъединения взискател. В чл.457 от ГПК е прокламирано, че той има същите права в изпълнителния процес, каквито има първоначалния взискател, т.е. волята на законодателя е да предостави на първоначалния и на всички присъединени взискатели равни права. Съдът намира, че от нормите в гл.41 от ГПК не може да се извлече някакво привилегировано положение на първия взискател спрямо присъединените такива. Обстоятелството, че е изрично постановено призовките и съобщенията да се връчват само на първоначалния, не го поставя в привилегировано положение спрямо присъединените взискатели, т.к. смисълът на тази разпоредба е да не се затруднява процеса. Така при развитие на съдебен процес присъединените взискатели не се призовават, но могат да встъпят като другари, като при всички случаи решението ги обвързва, т.е. законодателят не е имал предвид да ограничава правата им, а е дал приоритет на процесуалната бързина и икономия. Законодателно предвидените привилегии за някои взискатели са само по отношение на кредиторите с обезпечен иск, на ипотекарния кредитор и на взискателите, чийто вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворяване /чл.459 и чл.460 от ГПК/.

По изложените съображения, съдът намира, че е неправилно тълкуването, че на първоначалния взискател в изпълнителното производство е предоставена привилегията единствен да е господар на процеса и само по негово воля същият да може да бъде спрян, защото това разрешение противоречи на принципа на равнопоставеност между всички взискатели.

Ето защо, в хипотезата на няколко взискатели спиране на изпълнителния процес може да се постанови само при общо искане от всички или искане от един и съгласие на останалите, независимо дали са първоначални или присъединени. В този смисъл е разрешението, дадено и в други решения / Р1049/19.07.2018, гр.д.№1454/2018, ПдОС, О№1801/20.06.2014, гр.д.

№1692/2014, ПдОС/.

Процесното разпореждане, с което е постановено спиране на изпълнителното производство без да е дадено съгласие от присъединения взискател, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските

Жалбоподателят е претендирал разноски, поради което и на осн. чл.78 от ГПК ответните по жалбата страни - Н.И.Т. лимитид и Т.-здраве и красота ООД следва да заплатят сумата от общо 25лв., заплатена ДТ.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх.№ 77387 от 09.09.2022г, по изп.д.№ 20188240400350 по описа на ЧСИ К. П. с рег.№ *** с район на действие ПдОС, с което е спряно производството по делото.

ОСЪЖДА Н.И.Т. лимитид , РЕГ.№***, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Й.-М., И., ул. Р. №***, ZIP КОД № ***, П.К. ***, представлявано от управителя И. Т., гражданин на И., р. ***г., паспорт тип 3

***№ ***, и Т.-здраве и красота ООД, ЕИК 115820546, да заплатят общо на Е.

Н. А., ЕГН **********, сумата от 25лв. разноски в производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4