Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 21.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 114/2022
Вид
Решение № 121
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.129 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • Чл.63 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.63 ал.1т.3 · Наказателен кодекс
  • чл.69 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. К.а в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600114 по описа за 2022 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по:

= ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Н. С. Д., ЕГН ********** , от гр. Д.

= ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец К. К. К., ЕГН **********, подадени срещу Присъда № 260071/15.12.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 702/2020 г. по описа на съда , с която подсъдимия Н. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.63 ал.1т.3 НК и му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с отлагане на изтърпяването му на осн.чл.69 ал.1 НК за изпитателен срок от 2 години, както и е уважен гражданския иск за неимуществени вреди за сумата от 4000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1203 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и е осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 180 лв. и д.т. 208,123 лв. За разликата над 4000 лв. до претендираните 10 000 лв. гражданския иск за неимуществени вреди е 1 отхвърлен като неоснователен.

В жалбата на подсъдимия Д. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата в осъдителната й част поради неправилно възприемане от съда на фактическата обстановка по делото вследствие цялостно кредитиране показанията на свидетелите К., П., З., Н., В., Б., Н. и Ч.. Присъствието на В. и Б. като“очевидци“ обаче не се твърди дори и от гражданския ищец К. К., а св.Р. Н. и М. Н. също не са очевидци. Неправилно са игнорирани според защитата показанията на свидетеля В., както и обясненията на подсъдимия. Моли се по тези подробни съображения за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда. Направено е доказателствено искане в жалбата за допускане до разпит на св.Г. К., което беше уважено от съда.

С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се атакува присъдата в наказателната осъдителна част и в отхвърлителната гражданска част, с изложени оплаквания за заниженост на наложеното наказание по размер поради завишена обществена опасност на дееца, който е ММбоец и заниженост на уважения граждански иск за неимуществени вреди. Моли се за изменение на присъдата в тези части, като размера на наказанието ЛС се увеличи на 1 година и иска за неимуществени вреди се уважи изцяло за претендираните 10 000 лв.

В изпълнение на служебното начало в наказателния процес и по искане на защитата с цел изясняване на обективната истина до разпит беше допуснат и разпитан св.Г. К. и до допълнителен разпит във въззивното производство бяха допуснати и свидетелите П. В. и Р. Н..

В о.с.з. прокурорът изрази становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, тъй като присъдата е постановена при пълна изясненост на фактическата обстановка и съдържа дължимия доказателствен анализ, както и за уважаване жалбата на частния обвинител и граждански ищец.

Повереникът на частния обвнинител и граждански ищец К. К. – адв.А. П. изрази становище за безспорна установеност от всички събрани в двете съдебни инстанции доказателства на виновното поведение на подсъдимия и опровергаване на защитната версия на подсъдимия относно авторството на деянието, която версия се е афиширала след изготвяне заключението на СМЕ.

СМЕ категорично и ясно сочи вида и механизма на причиненото на частния 2 обвинител увреждане и това кореспондира с показанията на свидетелитеочевидци, че друг извършител на деянието, различен от подсъдимия, няма.

Наложеното наказание ЛС за срок от 6 месеца повереникът намира за изключително ниско за деянието, извършено от подсъдимия, който тренира бойни изкуства, а деянието е извършено на прага на пълнолетието му и с оглед поведението му след деянието, изразено в предизвикателство към свидетелите, свидетелствали срещу него, вкл. и към частния обвинител.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди адв.П. намира за ниско с оглед претърпените болки и страдания от гражданския ищец и моли за изменение на присъдата в очертаните от нея насоки.

Защитникът на подсъдимия адв. Р. пледира за уважаване жалбата на подсъдимия по посочените в нея и в допълнението към нея съображения и необходимост от сериозен преглед на обжалвания съдебен акт. Според адв.Р. осъдителната присъда е постановена при липса на категорични и ясни доказателства, събрани по установения ред, които да сочат първо на наличие на средна телесна повреда, по какъв механизъм тя е причинена и трето кой я е причинил. При наличните две групи противоречиви свидетелски показания адв.Р. отправи апел към окръжния съд да игнорира негативните отношения към явилия се свидетел К. и да прецени комплексно неговите показания с другите такива и това ще доведе до извод, че ДнРС е сбъркал при произнасяне на осъдителната си присъда спрямо подсъдимия Д.. Поддържа се за осъществен физически досег между подсъдимия и пострадалия единствено на стълбището на дискотеката и наличната СМЕ, която не е толкова категорична според адв. Р. за механизма на увреждането, не изключва телесната повреда да е причинена при търкалянето на пострадалия по стълбите. При даване вяра на показанията на свидетелите на пострадалия, след дадените пред въззивния съд показания от св. К., може да се получи съдебна грешка относно авторството на деянието от подсъдимия, което би дало негативен лош старт на неговия живот. По тези съображения адв.Р. моли съда да отмени изцяло присъдата на ДнРС и в наказателната и гражданската й части.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. изцяло се присъедини към изложеното от адв. Р., с насочване към няколко акцента. Нови свидетели и на пострадалия се появяват на по-късен етап – напр.св.Е. В. и св. Й. Б., които в І- 3 инстанционното производство било установено, че не са присъствали на случая. Според адв. Г. са налице три групи свидетели: тези на пострадалия, които“уж“ присъствали на случая, свидетелите на подсъдимия и независими свидетели, като към последната група принадлежи св. П. В., допълнително разпитан пред въззивния съд. Следва да се обърне внимание на показанията на св.М. Н., който е заявил, че не е присъствал, а е разбрал за сбиването между К. и Н. от приятеля му С. З.. Налице са 4 очни ставки, като единият от свидетелите на тях е заявил, че не е бил там, а е чул от приятеля си К., т.е. от пострадалия, за случилото се. Какво се е случило във въпросната вечер и кой е авторът на деянието според адв. Г. се е установило в хода на въззивното производство от показанията на самия свидетел Г. К.. По тези съображения и адв. Г. моли за цялостна отмяна на присъдата на ДнРС и за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимия Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и за цялостно отхвърляне на гражданските искове.

Подсъдимият Д. в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитниците му. Като последна дума поиска да бъде оневинен заради бъдещето му и заради това, че не е извършил това деяние и е налице, че не е удрял К..

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото в двете съдебни инстанции доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбите за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни и ще ги разгледа по същество, като прие от фактическа и правна страна следното:

С атакуваната присъда подсъдимия Н. С. Д. е признат за виновен в това, че на 14.12.2018 г. срещу 15.12.2018 г., около полунощ, в гр. Д. пред клубдискотека“***“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, е причинил средна телесна повреда на К. К. К., от с.гр., изразяваща се в счупване на долната му челюст- двустранна фрактура на долната челюст - в областта на ъгъла /при 8 зъб/ вляво и в областта на брадата/при 3-ти зъб/ вдясно, както и мекотъканни контузии по лицето – кръвонасядане и оток в областта на скулата и устата вдясно и оток в долночелюстния ъгъл вляво, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия, като макар 4 и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и на основание чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК и чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 2 години. С присъдата са уважени и гражданските искове: за имуществени вреди от престъплението - в размер на 1203 лв., представляващи разходите за лечението на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и за неимуществени вреди от престъплението, изразили се в претърпени болки и страдания - в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 4000 лв. до претендираните 10 000 лв. иска за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати и разноските по делото, както следва: по сметка на ДнРС – сумата от 208,12 лв., представляваща дължимата държавнса такса съразмерно уважените граждански искове и сумата от 40 лв. за възнаграждение на вещо лице и по сметка на ОД МВР – Кюстендил – сумата от 140 лв., представляваща разноските за ДП.

ДнРС с присъдата си е установил правилно фактическата обстановка по делото, която в настоящото решение на основание разпоредбата на чл.316 НПК ще се разшири и допълни с отделни детайли, които не водят до нейно качествено изменение и които се отнасят най-вече до посочване очевидците на случая, до подробнисти при възстановяването на пострадалия след причинената травма и допълване на механизма на причиненото увреждане с непълно посочени в мотивите на присъдата констатации от СМЕ.

Правилно е прието от І-инстанционния съд, че частният обвинител и гр. ищец К. К. заедно със свои приятели – свидетелите А. П., С. З., Р. Н., М. Н., Е.

В. и Й. Б. на 14.12.2018 г. късно вечерта отишли на дискотека в клуб“***“ в гр. Д.. Тъй като заведението било много пълно, компанията на частния обвинител стояли прави около маса близо до входната врата на заведението и консумирали различни напитки, вкл. и алкохол.

По същото време в заведението бил и подсъдимият Н. Д. заедно с приятеля си св. Д. С.. В дискотеката по това време били също и свидетелите, Д. К., Р.

К. и С. П. – приятели на подсъдимия и свидетелите П. В., Р. Д. и И. Г.. На 5 посочената дата на работа като касиер-портиер на входа на дискотеката бил св. Р. М..

Около полунощ заведението се препълнило, като част от посетителите излизали да пушат навън и затова постоянно имало движение на хора в дискотеката отвътре – навън и обратно. Подсъдимият Д. излизал няколко пъти навън и тъй като частният обвинител К. и компанията му стояли близо до входната врата, подс. Д. и ЧО К. при едно от излизанията на подсъдимия се сблъскали. Това станало причина за размяна на реплики между двамата и поради силната музика решили да излязат навън да се разберат. Свидетелките Е. В. и Й. Б. също излезли навън да пушат. Малко след излизането на Б. и В. заедно с частния обвинител и подсъдимия навън излезли и компаниите им свидетелите А. П., С. З., Р. Н., Р. Д., П. В., Д. К., С. П.. Отвън е бил и свидетелят М. Н..

Подсъдимият и частният обвинител застанали един срещу друг в близост до входа на заведението и си поговорили, като се разбрали да няма проблеми и дори се прегърнали. След това частният обвинител К. се обърнал и тръгнал да влиза вътре в дискотеката, при което подсъдимият Д. внезапно отстъпил крачка назад и два пъти ударил К. в лицето, в областта на челюстта, с юмрук.

Нанесените удари от подсъдимия Д. на частния обвинител К. били видяни от свидетелите А. П., С. З., Р. Н., Е. В., Й. Б.. От нанесените удари частният обвинител К. залитнал и се опрял в близката витрина на кафето, но не паднал, тъй като бил задържан от свидетеля З.. След нанесените удари от подсъдимия на частния обвинител му потекла кръв от устата и му била увиснала челюстта.