Определение № 418 от 30.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. гр. Добрич, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500286 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.220 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от К. П. Н. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** срещу определение №125/16.01.2025 г. по гр.д.№1/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за встъпването й в производството по делото като трето лицепомагач на страната на ответника Н. С. С..С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му.Първоинстанционният съд не обсъдил депозираните от частната жалбоподателка доказателства,които сочели на нейно участие в съсобствеността върху апартамента на първия етаж от процесната двуетажна жилищна сграда.Посочените права обосновавали правния й интерес от встъпването й в исковото производство като трето-лице помагач на страната на ответницата.Макар да нямала претенции да участва в разпределението на процесното подпокривно пространство,същата имала правен интерес да участва в производството,като можело да се възползва и от правата по чл.225 от ГПК.Като собственик на част от едно от жилищата в етажната собственост можела и следвало да участва в процеса.Щом можело да участва като главна страна,нямало процесуална пречка да участва и във второстепенното качество на трето лице-помагач /по аргумент за по-малкото основание/.Частната жалбоподателка отправя и искане за присъждане на 1 сторените от същата разноски в настоящото производство.

В писмен отговор на частната жалба ищецът по делото Л. К. П. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Частната жалбоподателка действала като подставено лице на ответницата по делото Н. С. и единствената й роля освен да бави процеса била да преповтаря тезите на ответната страна по спора.Подробно са изложени доводи по същество на твърдението на К. Н.,че има права върху апартамента на първия етаж от процесната сграда,като след обсъждане на депозираните от последната документи се обосновава извод,че същата не е титуляр на такива права.Сочи се,че Н. няма правен интерес от встъпване в процеса като трето лице-помагач,защото не обосновава какъв е интересът й да се постанови решение в полза на страната,на която желае да помага.Решението по делото нямало да засегне нейната правна сфера,още повече че същата заявила липса на нейни претенции за ползване на подпокривното пространство.В този смисъл се опровергавало и твърдението й за възможно упражняване на права по чл.225 от ГПК,доколкото твърдяла,че няма права върху подпокривното пространство-предмет на спора и че такива има само ответницата Н. С..Последната й позиция била против собствените й интереси,доколкото,ако имала участие в собствеността върху обекта на първия етаж,то тя имала такова и в общите части на сградата,което обуславяло правния й интерес да участва и в разпределението на ползването на подпокривното пространство.Страната намира искането на частната жалбоподателка за присъждане на разноски за неоснователно и настоява за оставянето му без уважение при уважаване на жалбата,доколкото на трето лице-помагач разноски не се присъждат по правилото на чл.78 ал.10 от ГПК.Претендира се присъждане на сторените от Л. П. в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор ответницата по делото Н. С. С. изразява становище за основателност на жалбата и настоява за отмяна на обжалваното определение,което било немотивирано и неправилно.Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си да определи правния интерес на третото лице.Последното имало участие в собствеността на жилището на първия етаж и следователно било също етажен собственик.Правният интерес на третото лице като етажен собственик да встъпи в процеса бил да заяви позицията си по отношение претенциите на ищеца и да обективира отношението на баща си 2 и наследодател П. К.С. по въпросите за статута и собствеността на стълбището в североизточната част от сградата и подпокривното пространство /таван над втория етаж/.Тези въпроси били от значение за бъдещи решения относно поддръжката и ремонта на общите части,а участието на третото лице щяло да подпомогне и разрешаването на въпросите относно собствеността и кръга от лицата,които следва да участват в поддържането и ремонта на общите части на етажната собственост.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателката К. П.Н. е уведомена за обжалваното определение на 21.01.2025 г. /съобщение на лист 244 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№1658/27.01.2025 г. е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 28.01.2025 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /лицето,подало молба за встъпване в процеса като трето лице-помагач/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.220 ал.1 изр.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№1/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.32 ал.2 от ЗС от Л. К. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** срещу Н. С. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** за разпределяне по съдебен ред ползването на таванско помещение,намиращо се над имот-жилище с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич,изградено в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на града,находяща се в гр.Добрич,*** и 20А.Предявен е и осъдителен иск на основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума от 2 793,14 лв,представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на полагащата му се част от собствеността върху горния обект през периода 19.10.2022 г.-29.12.2023 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ищецът и ответницата са собственици на 3 самостоятелни жилищни обекти в сградата /ищецът е собственик на жилището на първия етаж,а ответницата-на втория етаж/.Сградата била в режим на етажна собственост,като освен страните други етажни собственици нямало.Процесното таванско помещение било обща част на сградата и принадлежало на страните при равни дялове в съсобствеността.От години обаче ответницата лишавала ищеца от ползването на тази обща част,което мотивирало ищеца да предяви иска по чл.32 ал.2 от ЗС.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Н. С. С. е предявила насрещен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу Л. К. П. за установяване,че същата е собственик на стълбището откъм източната страна на процесната сграда и на подпокривното пространство над жилището на втория етаж на двуетажната жилищна сграда на основание приращение,давностно владение,наследство и дарение.

В хода на първоинстанционното производство в срок преди приключване на съдебното дирене в съответствие с разпоредбата на чл.218 от ГПК е подадена молба с вх.№23258/05.12.2024 г. от третото на спора лице К. П.

Н.,която след излагане на доводи,че като наследник на своя баща П. К. С. и на своя брат Б. П. К. притежава ид.части от жилището на първия етаж на процесната жилищна сграда,настоява да встъпи в производството по делото като трето лице-помагач на ответницата Н. С. С..Твърди за уговорки между предходни собственици на жилищата на двата етажа за изграждане на отделни стълбища към двата етажа със самостоятелни входове,за осъществено заплащане от страна на бащата на ответницата на стълбището към втория етаж и таванското помещение,като заявява,че самата тя няма никакви претенции за ползването на горните стълбище и таван.

С атакуваното определение №125/16.01.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение горната молба с мотиви,че липсва правен интерес от встъпването на Н. като трето лице-помагач от една страна поради липса на убедителни доказателства за участието й в съсобствеността на жилището на първия етаж,а от друга поради факта,че решението по делото нямало да засегне правната й сфера с оглед липсата на спор между нея и страните по делото относно ползването на процесното таванско помещение.

Според въззивния съд на настоящия етап от исковото производство и преди постановяване на решение по същество на спора не е резонно да се 4 обсъждат по същество представените от третото лице К. Н. писмени доказателства,чрез които,а и чрез заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза,същата се домогва да докаже,че е участник в съсобствеността върху първия жилищен етаж от процесната сграда в режим на етажна собственост.Тези въпроси,веднъж въведени с твърденията на желаещото да встъпи в процеса трето лице,стават част от предмета на изследване по спора относно разпределение ползването на процесното подпокривно пространство като обща част на етажната собственост.Това е така,защото в производството по спорна съдебна администрация по чл.32 ал.2 от ЗС съдът е длъжен да установи кръга от лица,участващи в съсобствеността върху обекта-предмет на иска за разпределение на ползване.С първоначалната искова молба ищецът Л. К.П. е изложил твърдения,че само той и ответницата Н. Ст.С. са етажни собственици в процесната двуетажна жилищна сграда,с което е обосновал и правата на страните върху общите части на сградата,вкл. върху процесното подпокривно пространство.Третото лице К. П.Н. навежда в хода на процеса,че тя също се явява етажен собственик,като заявява свое участие в ид.части в собствеността върху жилището на първия етаж от сградата.Макар да заявява изрично,че същата няма претенции към ползването на процесното таванско помещение,твърдяните от същата права на етажен собственик в сградата я легитимират като задължителен участник в производството по иска по чл.32 ал.2 от ЗС относно разпределяне ползването на това помещение,за което се твърди,че е обща част на етажната собственост.Достатъчно за обосноваване на участието й в процеса е заявяването от същата на права на етажен собственик в сградата.Изследването дали действително са налице такива нейни права е предмет по същество на спора и е част от мотивировката на бъдещото съдебно решение.

Участието на К. Н. обаче следва да е като главна страна в процеса,а не като трето лице-помагач.Константна е съдебната практика на ВС и ВКС на РБ през годините,че при иск за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот съсобствениците са задължителни необходими другари и същите,вкл. тези,които претендират такива права,подлежащи на установяване в процеса,следва да бъдат конституирани като главна страна в производството.Единството на спорното правоотношение налага и еднакво решение спрямо всички другари-съсобственици.Участието на всички съсобственици по делото на страната на ищците или ответниците е условие за 5 допустимост на процеса-положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.32 ал.2 от ГПК,а именно участието на всички задължителни необходими другари.Липсата на тази предпоставка обосновава недопустимост на иска.Неучастието на съсобственик следва да се третира като нередовност на исковата молба,за която съдът следи служебно.При непредявяване на иска срещу всички съсобственици и направено искане от някои от съсобствениците за конституиране като страни по делото и на съсобственици,срещу които не е бил предявен искът по чл.32 ал.2 от ЗС,съдът е длъжен да ги конституира като страна по делото и да отложи последното за призоваването и участието им в разглеждане на спора.Когато съдът сам констатира,че някои от съсобствениците не участват по делото,е длъжен да даде срок на ищеца,в който да насочи иска си и срещу невключените в делото съсобственици.Ако в дадения му срок не отстрани недостатъците в исковата молба,съдът на основание чл.129 ал.3 от ГПК и чл.130 от ГПК прекратява производството по делото и връща исковата молба на ищеца.Но ако не стори това,а реши делото без участието на някои от съсобствениците,решението му ще е недопустимо.Ако влезе в сила недопустимото решение,то ще има сила и по отношение на неучаствалите в делото съсобственици-задължителни необходими другари,но последните могат да искат отмяната му по реда на чл.303 и чл.304 във връзка с чл.216 ал.2 от ГПК /в тази насока решение №189/11.05.1989 г. по гр.д.№135/1989 г. на ІV г.о. на ВС;решение №16/18.02.2016 г. по гр.д.№1890/2015 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №179/18.10.2013 г. по гр.д.№1981/2013 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №421/19.05.2010 г. по гр.д.№581/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.