Решение № 3142 от 19.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. *, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110101778 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “* срещу И. В. Д., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3606,96 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит * № * от 05.05.2011 г., сключен между длъжника и „*“ АД с правоприемник „*“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3433,12 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2014 г. до 15.05.2018 г. вкл., сумата от 70,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница (лихвена надбавка за забава), начислено за периода от 15.03.2014 г. до 15.05.2018 г. вкл., както и сумата от 790,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 16.05.2018г. до 24.08.2020 г. за които е издадена Заповед № 4390/25.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2020 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в.

Ищецът твърди, че на 05.05.2011 г. между страните е сключен договор за кредит * № * от 05.05.2011 г., по силата на който праводателя /* * АД/ на ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 5000лв.

Договорено било връщане на кредита в срок от 84 месеца по погасителен план, с краен срок – 15.05.2018 г. падежната дата на месечните вноски била на 15-то число. Сочи се, че страните договорили възнградителна лихва в размер на 13,95 %годишно. Съгласно чл. 9.1 от част от 1 от договора при просрочие 1 се начислявала наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент, в случая претендираната възлизала на 6%. Сочи се, че след настъпване на крайния падеж на договора е начислявана само лихва за забава в размер на законната лихва. Сочи се, че на 05.05.2011 г. банката е наредила договорената сума по банковата сметка на кредитополучателя. Излага се, ответникът е неизправна страна по договора, тъй като заплатил само вноските по погасителен план до 15.03.2014 г., след което е преустановил плащанията.

Неплатените вноски възлизали на 51 броя за периода от 15.03.2014 г. до 15.05.2018 г. Твърди се, че на 16.05.2018 г. е настъпил крайния падеж на договора, поради което не било необходимо уведомяване на кредитора. Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение срещу него, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковата молба. Настоява се, че претенцията е доказана по основание и размер и се моли за уважаването й.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Д., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че кредитът е усвоен, че не е погасяван и са налице посочения брой непогасени вноски по кредита; че правилно са изчислени размерът на главницата и лихвите, както и че след датата на издаване на заповедта за изпълнение не е плащано. Подчертава се, че е настъпила погасителна давност за вноските за главница и лихви, считано за всички тях от м. август 2018 г. назад.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Д., който оспорва исковете. Счита се, че част от задълженията не се дължат и се моли за отхвърляне на иска. Релевира възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по приобщеното ч. гр. д. № */2020 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление от „*” ЕАД срещу И. В. Д. е издадена Заповед № 4390/25.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Не е спорно между страните, както е прието с окончателния доклад по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 05.05.2011 г. между страните е сключен договор за кредит * № * от 05.05.2011 2 г., по силата на който праводателя /* * АД/ на ищеца, е отпуснал на ответника кредит в размер на 5000лв., че е договорено връщане на кредита в срок от 84 месеца по погасителен план, с краен срок – 15.05.2018 г. падежната дата на месечните вноски била на 15-то число; че е уговорена възнаградителна лихва в размер на 13,95 %годишно; че при просрочие се начислявала наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент, в случая 6%; че кредитът е усвоен; че не е погасяван и са налице посочения брой непогасени вноски по кредита; че правилно са изчислени размерът на главницата и лихвите, както и че след датата на издаване на заповедта за изпълнение не е плащано от ответника.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в случай че се приеме, че кредитът е отнесен на 19.03.2015г. като предсрочно изискуем, то задълженията по кредита към 15.05.2018г. биха били следните: Главница 3 606,96 лв.; просрочени договорни лихви към 19.03.2015г. - 551,78 лв. в т.ч. и 70,25 лв. лихвена надбавка за забава върху частта от погасителните вноски, представляваща главница до 19.03.2015г.; Възнаградителна лихви върху цялата дължима главница от 3 606,96 лв., изчислена с лихва по т.9.1. от договора за кредит - 19,95% за периода 19.03.2015г. - 15.05.2018г. -2 304,68 лв. или Общо задължение към 15.05.2018г. - 6 463,42 лв. Законна лихва върху главницата от 3 606,96 лв. за периода 16.05.2018г.-24.08.2020г. -832,61лв.

Вещото лице уточнява, че в случай че се приеме, че кредитът е отнесен на 15.05.2018г. като изискуем /краен падеж на договора/, то задълженията по кредита към същата дата биха били следните: Главница 3 606,96 лв.;

Просрочени договорни лихви към 19.03.2015г. - 551,78 лв. в т.ч. и 70,25 лв. лихвена надбавка за забава върху частта от погасителните вноски, представляваща главница до 19.03.2015г.; Възнаградителна лихви върху главницата по погасителен план, изчислена с лихва по т.8. от договора за кредит - 13,95% за периода 19.03.2015г. - 15.05.2018г. - 702, 77 лв.;

Възнаградителна лихви върху главницата, изчислена с лихва по т.9.1. от договора за кредит - 6 % за периода 19.03.2015г. - 15.05.2018г. - 302,27 лв., неначислена от банката; или общо задължение към 15.05.2018г. – 5163,78 лв.

Законна лихва върху главницата от 3 606,96 лв. за периода 16.05.2018г. 24.08.2020г. -832,61 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № */2020 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.2 ГПК документ – 3 извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 05.05.2011 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора; 5) размера на всяко от претендираните вземания (по пера).

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства , неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят е получил уговорената сума, предмет на договора.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.

В случая банката – ищец се позовава на краен срок на договора – настъпил падеж, на вземанията по договор за банков кредит.

Съобразно трайната съдебна практика, която настоящия съдебен състав споделя , по отношение на задължението за главницата по банков кредит е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Фактът, че кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части, не прави вземането за периодични платежи, повтарящо се/ така решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/.

От друга страна, настоящият състав счита, че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Това се извлича от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се 4 стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.

Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение.

Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен. Следователно, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска /така и решение №45/17.06.2020 г. по гр.д. № 237/2019 г. по описа на ВКС/.