Решение № 125 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501891 по описа за 2023 година Производство е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №1642 от 11.04.2023г. на ПРС, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№788/2021г., с което е допусната да се извърши съдебна делба между М. Ш. А., ЕГН ********** и М. Д. З., ЕГН ********** по отношение на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ***, общ. Родопи, обл.

Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-142/24.07.20217 г., с площ от 1100 кв.м., идентичен с УПИ III050084, при граници на поземления имот:

***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от съделителите.

Жалбоподателката М. Д. З., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. В. Р., обжалва решението на първоинстанционния съд като 1 незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционния акт и постанови друг, с който да допусне да се извърши съдебна делба между страните при квоти 11 000/13 000 ид.части за М. З. и 2000/13 000ид.ч. за М. А. по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ***; и при квоти 21462.84/54350.90 за М. З. и 32888.05/54350.90ид.ч. за М. А. по отношение на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 150.10кв.м.

Въззиваемият М. Ш. А., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Т. Ч. - В. оспорва жалбата и наведените в нея доводи, като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е допуснал до делба поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ***, общ. Родопи, обл.

Пловдив., с площ от 1100 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, при равни квоти - по 1/2 идеална част за всеки един от съделителите. За да достигне до този извод, решаващият съд е приел, че не е налице трансформация на лични средства на ответницата М. Д. З. в размер на

9 000лв, които са вложени в закупуването на процесния поземлен имот. Приел е, че не е налице трансформация на лични средства на ответницата М. Д. З. и по отношение на построена в имота едноетажна масивна жилищна сград, доколкото личният труд, вложен от роднинския кръг на единия от съпрузите би довел до спестяване на разходи за семейството, а не до трансформация на лично имущество, а изтегленият и върнат от ответницата банков кредит по време на брака между съпрузите, би създал 2 облигационни отношения между същите, но те не могат де се отразят на възникването на вещните права.

Недоволна от постановеният съдебен акт жалбоподателката сочи, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което е и направил погрешни правни изводи, относно частичното преобразуване на лично имущество на съделителката в придобития по време на брака недвижим имот и едноетажна масивна жилищна сграда, Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти. / В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебния си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им направи следните правни изводи:

Предмет на делба е поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ***, общ. Родопи, обл. Пловдив., с площ от 1100 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 150.10кв.м.

Няма спор между съделителите, че са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 19.09.1998г. и е прекратен със споразумение по чл. 51 СК, одобрено с Решение №1895/06.06.2016 г. постановено по гр.д.№4696/2016г. по описа на ПРС, при действието на СК от 2009 г., в което съпрузите са уговорили, че процесният недвижим имот ще се остане в обикновена съсобственост до нейното ликвидиране. Съгласно разясненията дадени в ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че 3 придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК. В тази връзка наведеното от съделителката М. З. възражение за частична трансформация се явява допустимо, тъй като не е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила споразумение по чл. 51 от СК.

За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност и се уважи иска по чл. 23 СК, в тежест на претендиращият личен дял бивш съпруг, е доказването - пълно и пряко на правно релевантни факти: придобивната стойност на имота / според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект/; размера на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот/ изцяло или отчасти / и съответно влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Тежестта на доказване на посочените факти е изцяло на ищеца по иска за трансформация на лични средства. Само и доколкото заявената претенция е подкрепена с конкретни доказателства за вложени средства като теглени суми от личен влог, набран преди брака; или парични суми по наследство, дарение или трансформирани лични имущества по смисъла на чл.23 СК и действително е установено "влагането" на тези средства в придобивната стойност на имота-съпружеска имуществена общност, съдът може и следва да уважи иска по чл. 23 СК и признае частична трансформация на вложени лични средства.

В конкретният случай, процесното дворно място е придобито на 13.05.2004 г. по време на брака между страните, на основание договор за покупко продажба за сумата от 1 263лв. Ответницата твърди, че заплатена цена е различна от посочената в нотариалния акт, а именно в размер на 13 000лв. Ищецът оспорва това твърдение. При решаването на възникнал спор, квалифициран на основание чл.23 СК по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната цена на придобиването и произходът на средствата, с които е 4 заплатена. В конкретният случай се доказва наличието на симулация касаещо продажната цена на имота като се установява, че действителната продажна цена е 13 000 лева, а не посочената такава в нотариалния акт.

Този извод на съда се подкрепя както от приетия като доказателство по делото предварителен договор сключен между продавача и ответницата /л.54 от делото на ПРС/, така и от депозираните гласни доказателства на свидетелите С. А. и А. К...

Няма спор между страните, че имотът е закупен с оглед намерението на съделителите да построят жилищна сграда за задоволяване на жилищните им нужди. Спорът пред настоящата инстанция се свежда до произхода на вложените при придобиване на правото на собственост средства. Трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 23 СК, приема, че при режим на съпружеската имуществена общност, имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на възражението по чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. В конкретният възражението на ответницата, / направено с отговора на исковата молба- л.30 гръб от гр.д.№788/2021г. на ПРС/ е че сумата от 9 000 лева и е дарена от родителите и брат и преди закупуване на имота, и тези средства са вложени в придобивната стойност на имота. В съдебно заседание проведено на 20.01.2022г. при даване на обяснение пред първоинстанционния съд, ответницата допълва, че дарената от родителите и сума от 9 000лв, последната е внесла на нейно име в банката / лист 110 от делото на ПРС/.С оглед наведените твърдения, в тежест на ответницата е да установи, че 9 000лв е парична сума по дарение от родителите и брат и; че тази сума е получена преди закупуването на парцела и е внесена в банка на нейно име; и "влагането" на тези средства от 9000лв в придобивната стойност на имота -съпружеска имуществена общност.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че направеното от ответницата възражението по чл. 23 ал.2 СК е недоказано. Нито свидетелят на ответната страна А. К. /съсед/, чийто показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, нито свидетелят И. З. /брат на ответницата/, който според 5 твърденията на ответницата също е участвал в дарението на процесните 9 000лв, знаят каква сума са дали родителите на ответницата за закупуването на процесния имот. Свидетелят К. посочва, че знае от бащата и майката на ответницата, единствено че са купили имота за дъщеря си. Сочи, че от ответницата е разбрал, че имотът е закупен за сумата от 12 000лв.

Събраните гласни доказателства биха обосновали извод за дарение от страна на родителите на ответницата на цялата сума за закупуване на процесния имот, но пък от друга страна самата ответница признава, че ищецът също има участие в закупуването на парцела. Твърденията на М. З., че получената от родителите и сума от 9 000лв е внесла на нейно име в банката, не се подкрепят от писмени доказателства.

При тези доказателства и доколкото с тежест на ответницата е да докаже направеното възражение за трансформация на лично имущество, настоящият съдебен състав приема, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че произходът на средствата в размер на 9000лв не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака недвижим имот. Ето защо и доколкото изводът за вложените при придобиването на собствеността средства от 9 000лв, не може да се основава на предположения, то съдът приема, че възражението по чл. 23 ал.2 СК е недоказано , поради което делбата по отношение на закупения недвижим имот придобит в режим на СИО, следва да се допусне при равни делбени квоти. Касаещо закупения недвижим имот, първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, поради което обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

По отношение на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда. Възражението на ответницата по чл. 23 ал.2 СК се свежда до две основни твърдения: личен принос чрез вложен личен труд от бащата и, построил цялата къща в груб строеж и личен принос чрез средства голяма част от строителството е финансирано с банков кредит, за който се твърди, че е изтеглен и върнат от нея.