Решение № 459 от 17.03.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 459

Шумен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700119 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Д. С. М. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица], чрез адв.А.В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 2400757 от 10.02.2026г., издадена от Командир отделение младши експерт към сектор Пътна Полиция Шумен при ОД на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„з/гг/“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, понеже собственикът на автомобила Р. М., сестра на водача- жалбоподател, не е била уведомена надлежно за прекратяването на регистрацията на личния ѝ автомобил.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като изпраща процесуален представител- адв.В., който поддържа жалбата, представя доказателства- застрахователна полица от 10.02.2026г. и претендира разноски.

Ответникът– Командир отделение младши експерт към сектор „Пътна Полиция“ Шумен при ОД на МВР– Шумен, изпраща представител юриск.С., която счита, че административният акт към момента на издаването си е бил законосъобразен и административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Представя писмени бележки и претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедта е обоснована с констатации, че на 10.02.2026г., около 17:20ч., в обл.Шумен, [населено място], ул. А. К. в посока бул.С. В., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП на 10.02.2026г.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 2400757 от 10.02.2026г., издадена от Командир отделение младши експерт към сектор „Пътна Полиция“ Шумен при ОД на МВР– Шумен, на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„з/гг/“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. Заповедта била връчена на санкционираното лице на 10.02.2026г. и обжалвана пред съда с жалба вх. № 869000-1906/12.02.2026г. на ОД на МВР- Шумен.

Представена е по делото и Справка, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията по служебен път на 10.02.2026г., което е на датата на констатиране на нарушението в 05:33ч.; справка с данни за автомобила, който е собственост на трето лице- Р. С. М. и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена също на датата на установяване на нарушението, с начален час на срока на покритие на риска- 18:51ч. или след установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена Заповед №372з-3276 от 04.09.2025г. на Директор на ОДМВР- Шумен, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и служители на длъжност- командир на отделение от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен“.

Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, предвид липса на сключена застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.

Заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 171 т. 1 б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175 ал. 2 и ал. 3 и др.

Установява се от Заповедта и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Установява се от събраните доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е от същия ден, но по-ранен час. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл. 18б ал. 1 т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т. 8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б ал.1 т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично е указал на ответната страна, като доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, който не е лицето управлявало автомобила, а трето по делото лице, не са представени. На 09.03.2026г. е представена справка от сектор Пътна полиция, в която се посочва, че Д. С. М. не е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, но същият не е собственик на превозното средство/ стр.26 по делото/. При тези обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП. ", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б ал. 2 във вр. с чл.18б ал.1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин "деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно"/ТП № 2/.

В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деяние е несъставомерно. Съответно мярката не може да обезпечава административно-наказателната отговорност. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, наложената ПАМ се явява незаконосъобразна.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т.1, буква 3– "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е било отстранено в деня на установяване на нарушението и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143 ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД„Бул Инс“АД, видно от приложената справка от Гаранционен фонд по делото със застрахователен период от 10.02.2026г. до 09.02.2027г. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146 т. 4 и т.5 от АПК.