Решение № 335 от 28.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Плевен, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500333 по описа за 2022 година

С решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за 2021 г. на ПлРС е признато за установено на основание чл.415 ГПК по отношение на Л. П. П. и АН. Й. Т., че дължат да заплатят солидарно на ищцата Л. Й. М. по запис на заповед сумата от 5 000 лв.Осъдени са на основание чл.78 ГПК Л. П. П. и АН. Й. Т. да заплатят солидарно на Л. Й. М. направените по делото разноски по делото в размер на общо 500 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Л. П. П. и АН. Й. Т., чрез пълномощник, против решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за 2021 г. на ПлРС.Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за 2021 г. на ПлРС, като се присъдят и направените по делото разноски.

За въззиваемата страна Л. Й. М. процесуалният представител изразява становище да се остави в сила обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

1

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че в хода на първоинстанционното производство ищцовата страна, която същевременно е и сред кръга на наследниците на починалото лице, за което се твърди, че е издател на ценната книга, е уточнила, че каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, е заем.Договорът за заем, макар и при липса на изискване за неговата форма, притежава няколко съществени елемента - реален договор, при който следва да бъде установено предаването на сумата от кредитора на длъжника, падежът, възмездност (уговорената възнаградителна /мораторна лихва/), санкции и неустойки.

Договорът за заем е реален.Такъв договор се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари или други заместими вещ, а другата ги получи (чл. 240, ал. 1 ЗЗД ), т.е. фактическият състав на договора не е осъществен при липсата на реално предаване на парите или вещите (решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о).

Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че сумата от 5 000 лв. е предадена от дъщерята на наследодателя - ищца в първоинстанционното производство.

Що се касае до другите горепосочени елементи на договора за заем, то съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата.

Съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако е уговорено писмено.

На следващо място във възивната жалба се сочи, че въззивниците са направили и възражения, че записът на заповед не носи задължителните реквизити по смисъла на чл.535 ТЗ.

Формата и съдържанието на записа на заповед са посочени в чл.535 ТЗ и тяхното нарушаване лишава ефекта от правна сила.Документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в този текст, не е запис на заповед, 2 като изключение е предвидено по отношение на три от реквизитите - падеж, мястото на издаване и мястото на плащане.

В процесния случай записът на заповед с дата на издаване 10.09.2014 г. съдържа посочените в чл.535 реквизити, т.е. той редовен.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че вземането по записа на заповед е погасено по давност, поради което възражението за изтекла погасителна давност е основателно.

Записът на заповед е издаден на 10.09.2014 г. и е предявен на издателя му Й. П. на 10.09.2017 г.

С оглед на чл.537 ТЗ във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност от падежа.

Падежът в процесния случай е 10.09.2017 г.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.06.2021 г. (искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението съгласно чл.422, ал.1 ГПК), вземането по процесния запис на заповед е било погасено по давност.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора.

С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на въззивниците разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 770 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Л. Й. М., ЕГН 3

**********, срещу Л. П. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.П., ул.“У.Г.“№* и АН. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“7, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че дължат да заплатят солидарно на ищцата от Л. Й. М., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв. - главница, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 10.09.2014 г. от Й. Д. П. с падеж 10.09.2017 г., за която сума е издадена заповед № 2363 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 18.06.2021 г. по ч.гр.д.

№ 20214430103755 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.

Осъжда Л. Й. М., ЕГН **********, да заплати на Л. П. П., ЕГН **********, с адрес:с.***, обл.П., ул.“У.Г.“№* и АН. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“7, разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 770 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4