Решение № 220 от 28.04.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Дупница, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510102398 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявило срещу И. С. Б., ЕГН: **********, и Й. А. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на ползватели на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 238276, като са ползвали доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2018г. до м. март 2019г., която не е заплатена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи 1 условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1, е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната-България” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 30.05.2022г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1878/2022г. по описа на СРС, 2-ри състав, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са възразили в срок.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат, в условията на разделност 2

(по 1/2 всеки), сума в общ размер на общо 394.53 лв., от които: 312.71 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. май 2018г. до м. март 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 81.82 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 12.05.2022г. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба не са депозирани такива от ответниците. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника Ц. И.. Л.-тяхна дъщеря, упълномощена по реда на чл. 32, т. 2 от ГПК, ответниците оспорват иска, като твърдят, че са заплатили претендираните суми от “Топлофикация София” ЕАД.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Бруната ООД, ЕИК: 041029500, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Братя Бъкстон“ № 85. С определение, постановено в закрито заседание на 06.04.2023г., съдът е конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.

Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаната в исковата молба фактическа обстановка не е спорна между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на 28.08.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в ***, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Бруната“ ООД. Представен е и Договор № 1912/17.09.2002г., сключен между „Бруната България“ ООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в ***.

Представен е и сключен на 28.05.2018г. договор между ищеца и „Бруната“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

По делото са представени и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том ІІІ, рег. № 6227, дело № 392 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., с район на д-вие СРС и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 180, том І, рег. № 1012, дело № 170 от 2019г. по описа на нотариус Й. Л., с район на д-вие СРС, видно от които ответниците И. С.

Б. и Й. А. Б. са били собственици на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, за процесния период- м. май 2018г. до м. март 2019г.

По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач индивидуални справки за изразходваната топлинна енергия в топлоснабдения имот с аб. № 238276 за процесния период, формуляри за отчет на уредите, констативен протокол за неосигурен достъп за извършване на отчет, както и документи, удостоверяващи датата на 3 връчването им на представител на ЕС.

Ответниците са представили и съдът е приел като доказателство вносна бележка от 20.03.2023г., видно от която след предявяване на иска ответниците, чрез пълномощника имтяхната дъщеря Ц. Л., са внесли по сметка на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 394.53 лв. Това обстоятелство се признава и от ищеца с молба вх. № 3890/25.04.2023г.

Приложено е ч.гр.д. № 1787/2022г. по описа на ДРС, по което са подадени възраженията от ответниците по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1878/2022г. по описа на ДРС. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която са постъпили възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ответниците са били собственици на процесния топлоснабден имот за исковия период.

Следователно, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че ответниците са били битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката клиенти, които купуват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.

Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно 4

ЗЕ и Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответниците не твърдят да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приемат. Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.