Решение № 434 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Благоевград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500531 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1757/07.03.2025 година, депозирана от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявана от изпълнителния директор Т. А., чрез юрк. Б. Н. против Решение № 48/21.02.2025 г., постановено по гр.дело № 534/2024 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев и по депозирана частна жалба с вх.№ 4755/23.04.2025 г., подадена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявана от изпълнителния директор Т. А., чрез юрк. Б. Н. против Определение № 271/04.04.2025 година, постановено по гр.дело № 534/2024 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев по реда на чл.248 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, твърди се, че не са обсъдени всички доказателства и не е приложен правилно материалния закон.

Твърди се от въззивника, че съдът неправилно е приложил относимите законови разпоредби и действащите заповеди на Министъра на здравеопазването и Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ към събрания по делото доказателствен материал, в частност разпоредбите на чл. 232 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 66 и чл. 6в от ЗМДВИПП, както и на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за касовите апарати.

Сочи се, че след края на извънредното положение по време на кризата КОВИД 19, е приета нова разпоредба на ЗМДЗИПП - чл. 6в от ЗМДЗИПП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в 1 сила от 22.12.2020 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), съгласно който по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти - държавна собственост, както и органите за управление на държавните предприятия и търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала, предоставили под наем или за ползване техни имоти, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти - общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди, за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица - наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредната епидемична обстановка. Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица - наематели или ползватели.

Сочи се, че със Заповед № 4/05.01.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“, публикувана на интернет страницата на Агенцията, са уредени условията и редът за цялостно и/или частично освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски на наемателите, които са преустановили/ограничили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредната епидемична обстановка. Твърди се, че в т.1 заповедта са предвидени кумулативни предпоставки, при наличието на които може да бъде извършено цялостно и/или частично освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски от наематели, които напълно са преустановили дейност, а в т. 2 и т. 3 от нея са предвидени кумулативни предпоставки, при наличието на които може да бъде извършено цялостно и/или частично освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски от наематели, които са ограничили осъществяваната дейност. Сочи се, че Заповед №4/05.01.2021 г. е отменена с издаването на нова Заповед №1851/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“.

Сочи се от въззивника, че е необосновано заключението на първоинстанционния съд изложено в решението за това, че са били налице основания за освобождаване на ответника от заплащане на наем за процесния обект и процесиите периоди, поради което наем от негова страна не се дължи, като с жалбата се оспорва този извод на съда.

Твърди се в жалбата, че ответникът не е отговарял на критерия по т. 3 от Заповедите, съгласно които наемателите е трябвало да предоставят съответните нулеви финансови отчети (касова книга и ежедневни отчети за периода, за който се иска освобождаване) и др. документи, удостоверяващи обстоятелствата по т. 2. Чрез представянето само на един месечен отчет от фискалната памет на единият от двата касови апарата, въведени в експлоатация в ресторанта, ответното дружество е представило непълни документи, които не доказват пълно отсъствие на осъществявана дейност в обект, като се сочи, не е без значение използвания съюз „и“ в т. 3 от двете заповеди на изпълнителния директор на Агенцията.

Твърди се, че от приложените по делото фактури за ползвана ел.енергия през процесиите периоди, издадени от „СИНЕТРГОН ЕНЕРДЖИ“ АД е видно, че стойностите на ползваната ел.енергия за процесиите периоди значително надвишават нулевите стойности, които биха се реализирали в търговски обект, в който не е извършвана никаква търговска дейност, или респ. единствено са работели фризери и хладилници.

С въззивната жалба се оспорва извода на районният съд, и се твърди, че е неправилен извода на първоинстанционният съд изложен в решението за това, че не са ангажирани достатъчно убедителни писмени доказателства от ищеца, за да разколебаят извода, че ответника не е отговарял на критериите за освобождаване от заплащане на наемната цена по Заповед №1851/11.11.2021 година.

2

Твърди се от въззивника, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за това, че с фискалното устройство, регистрирано за ресторанта в гр. Г. Д., са се отчитали продажби в нает обект в гр. Добринище.

Иска се от въззивния съд да отмени същото и постанови друго, с което да уважи предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции за заплащане на наемна цена в исковия период, ведно с дължимата законна лихва.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорватн твърденията и възраженията, изложени във въззивната жалба и се иска от съда да потвърди първоинстанционното решение и присъди разноски на въззиваемия. Твърди се с отговора на въззивната жалба, че са били установени от районния съд наличието на всички кумулативно предвидени условия и предпоставки, поради които правилно дружество е било освободено изцяло от задължението за заплащане на месечен наем за посочените в исковата молба периоди.

Твърди се, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че за посочените в исковата молба месеци обектът не е работил, бил е изцяло затворен и в него не се е извършвала търговска дейност, същият не е бил посещават от клиенти. Твърди се, че по силата на сключен договор за наем между „ДИ ЕС ЕЛ ЕМ“ ООД, като наемодател и „ВАНИТА” ООД, като наемател за временно ползване е бил предоставен лоби барът на хотела, тъй като двете дружества към онзи момент са били на един и същ собственик и той е трябвало да запази наетите на работа служители, а също и да спаси от разваляне закупените за предстоящия зимен сезон стоки, които са били предназначени за продажба в наетия обект в град Гоце Делчев. Твърди се, че няма как фактурите да бъдат с нулева консумация на ел. енергия, дори и в периода, в който обектът не е работил, като се сочи, че това се дължи на обстоятелството, че в този обект е имало много на брой фризери и хладилни витрини.

Прави се искане с отговора на въззивната жалба да бъде потвърдено обжалваното решение и се присъдят разноски за въззиваемия.

С частната жалба се излагат доводи относно неправилността на обжалвания съдебен акт и се иска да бъде отменен. С отговора на частната въззивна жалба се оспорва заявеното в нея

С Решение № 48/21.2.2025 година, постановено по гр.дело № 534/2024 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев, съдът е отхвърлил като неоснователен иска на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *, гр. С. да бъде осъдено „Нимаг 2024“ ЕООД, ЕИК *, гр. Г. Д., обл. Б. да заплати на ищеца сума в общ размер на 16641.53 лева (шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща неплатени наеми по договор за наем № Н-1/17.02.2012 г. за месец 11.2021 г., месец 12.2021 г., месец 01.2022 г., месец 02.2022 г. и от 1.3.2022 година до 16.03.2022 г., както и по договор за наем № Н-2/02.03.2022 г. за периода от 25.03.2022 г. до 31.03.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 26.4.2024 година до окончателното изплащане на сумите.

С Определение № 271/4.4.2025 година, постановено по гр.дело № 534/2024 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев съдът е изменил Решение № 48 от 21.02.2025 година, постановено по гр.дело № 534/2024 година по описа на Районен съд - Гоце Делчев в частта за разноските, дължими на ответника, като е осъдил Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *, гр. С. да заплати на „Нимаг 2024“ ЕООД, ЕИК *, гр. Г. Д., обл. Б. сумата от 3029.13 лева (три хиляди двадесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща сторените съдебни и деловодни разноски, като е оставил без уважение исканията за присъждане на разноски в останалата част.

С частната жалба срещу това определение се твърди, че не се взети предвид разноските сторени в обезпечителното производство и се иска неговата отмяна.

3

С отговора на частната жалба се сочи, че обжалваното определение е правилно, доколкото са били сторени разноски в обезпечителното производство и същите следва да бъдат присъдени от исковия съд.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, поради което въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд – Гоце Делчев са били предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с искане да бъде осъден ответника въззиваем „Нимаг 2024“ ЕООД, ЕИК *, гр. Г. Д., обл. Б. да заплати на ищеца въззивник Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *, гр. С. сума в общ размер на 16641.53 лева (шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща неплатени наеми по договор за наем № Н-1/17.02.2012 г. за месец 11.2021 г., месец 12.2021 г., месец 01.2022 г., месец 02.2022 г. и от 1.3.2022 година до 16.03.2022 г., както и по договор за наем № Н-2/02.03.2022 г. за периода от 25.03.2022 г. до 31.03.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 26.4.2024 година до окончателното изплащане на сумите – с правно основание чл.232, ал.2 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, относно искането за присъждане на законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.